За милиони зрители той е и още дълго време ще остане Иво Андонов - мафиотският бос от култовия сериал "Под прикритие". Но сега актьорът Захари Бахаров влиза в ново амплоа. Той е Бае Слави от най-продавания роман през последните няколко години "Чамкория". Сега Захари Бахаров се готви за първото си турне в САЩ. "Пристигам само да трасирам, да видя какво е положението, с три представления, защото нямам повече време, но планирам да се върна някъде през февруари", казва актьорът.

"Че живеем некак си в тая злополучна България, понеже аз я мразим, обаче па я и обичам. Па защо я обичам, и с чук да ме удариш по главата, не моем да ти кажем! Аман от България, аман от тоя умерен пояс, и от равномерното движение на Земята аман! Много тъп ми се види мене умереният пояс, па да не кажем и Земята!"

Из романа "Чамкория"

Бахаров разказва, че в началото се е притеснил от тази роля, но с времето е свикнал със сцената и казва, че сега не усеща 2-та часа, в които влиза в образа на Бае Славе. Постановката е по романа на Милен Русков и разказва за 20-те и 30-те на миналия век. В центъра на разказа е атентатът на комунистите в църквата „Света Неделя", при който загиват над 200 души - политици, генерали, военни, обикновени граждани и майки с деца. Режисьор на постановката е Явор Гърдев, с когото Бахаров работи неуморно, за да превърнат 500-те страници в 2 часа спектакъл. "Това е един от най-хубавите български романи, писани през последните 10-20 години", казва актьорът. Играта му в "Чамкория" му донесе и статуетката „Аскеер" за най-добра мъжка роля. "Романът е много интересен, разказва за исторически неща, за наши български си работи, има много чувство за хумор вътре", добавя Бахаров с усмивка. Според него именно тези си "наши български неща" ще докоснат българите в Америка.

Бахаров влиза в ролята на банишорския тарикат

Бае Славе - шофьор и дървен философ

който разнищва живота, докато се опитва да оцелее в него. "Бае Славе кара омнибуса до Чамкория, това е старото име на Боровец. Омнибусът е все едно... маршрутка", разказва с усмивка Бахаров. Според актьора това, което се случва на героя му на сцената, е много близко до народопсихологията на обикновения българин, защото в един или друг

ТУРНЕТО НА "ЧАМКОРИЯ"
7 септември, петък - Сан Хосе
8 септември, събота - Сиатъл
9 септември, неделя - Чикаго, билети тук >>

момент всеки може да изпадне в подобна ситуация, от която му се налага "да лавира". Въпреки това постановката не е просто отражение на всекидневието, което според Бахаров би било скучно. Напротив. "Чамкория" ни връща назад в едни позабравени, по-трудни времена, в които трябва да намериш как да оцелееш. А оцеляването според актьора е едно от най-характерните качества на нас, българите. "Около нас и сега, пък и тогава се е проляла толкова кръв и всичките ни съседи са се изпотрепали - и сега се изпотрепаха, докато тук кръв не се е проляла", казва Захари Бахаров.

Този път за разнообразие

Бахаров ще играе добрия

За култовия образ на Иво Андонов казва, че почти е е започнал да забравя чертите му, но сигурно имат нещо общо, защото Андонов не е просто "лош герой", а човек като всички. "Той има малко повече пари, шегува се актьорът - но е мъртъв, така че имаме все по-малко общо." И все пак понякога му липсват снимките с момчетата от "Под прикритие". "Ходим там да стреляме коли, това-онова, и беше приятно, момчешки работи. От друга страна, добре е да свършват навреме нещата, за да не стане като "Малката булка" (индийски сериал по Нова тв, бел.ред.)", казва Бахаров.

За снимките в касовата продукция Game of Thrones разказва, че не е лесно да снимаш по цял ден, защото "там не си губят времето". Но да играе Лобода в световноизвестния сериал е било вълнуващо преживяване, което ще запомни с много неща. "Беше много студено, защото в Белфаст по това време денят е 5-6 часа, вали през цялото време, 2-3 градуса е и там, където снимаме, е една изоставена мина и просто всичко е в кал и студ", разказва Захари Бахаров и добавя - „размахвахме брадви една седмица".

За образа си на Бае Славе от "Чамкория" казва, че му е много близък, защото е израснал в почти същата част на София и типичния шопски диалект е чувал от по-старите в квартала. Това прави ролята му още по-автентична. Шофьор и тарикат, който разнищва живота, Бае Славе никак не е будала. "На повърхността това е един дървен философ, обаче човекът никак не е толкова дървен в крайна сметка и да, леко лавира, защото трябва и така, и така - да е добре с всички, типични неща за нас, но в крайна сметка той е добър човек, на никого не е направил нищо лошо, гледа си семейството, мисли за тях", казва Захари Бахаров.

Това ще е първото пътуване на актьора до града с най-голямата българска общност в чужбина. В Чикаго той и Явор Гърдев ще представят "Чамкория" на 9 септември. Преди това постановката ще гостува на Сан Хосе на 7 септември и при българите в Сиатъл на 8-и.

kare-img_6787_300Романът "Чамкория" излиза в два тома на 4 май 2017 година. Негов автор е Милен Русков, който написа още "Възвишение", за което беше отличен с награда "Златен век" на Министерството на културата. В интервю за вестник "Марица" писателят споделя, че за него "Чамкория" е символ на изчезналата България. Романът разказва за време, в което в страната ни са противопоставени две големи военнополитически групировки. От едната страна са Военният съюз и Демократическият сговор, а от другата – ВМРО и Единният фронт. Главният герой Бае Славе, който е шофьор, не е част от нито един от двата лагера, което го прави безпристрастен. Човек от народа, който се опитва да лавира, за да оцелее в размирните времена.
В произведението по майсторски начин е вплетена политическата обстановка на онова време и нейната жертва – главният герой, който убеждава себе си, че прави всичко в името на семейството си.
От мига, в който напуска църквата, за да запали цигара, и чува зад гърба си тътена на взрива, животът на Бае Славе го изправя пред избори, в които всъщност няма избор. Независимо дали ще вози по тъмни доби чували със сгънати на две трупове или чанта с ограбени милиони от банка, дали ще играе по гайдата на комунистите или на анархистите – той си въобразява, че сам определя живота си, но всъщност е играчка на политиката.
Първоначално романът е бил 730 страници, но Русков успява да го съкрати до 630, след което го съкращава отново, за да го завърши на малко повече от 500. Историческите детайли на произведението говорят за една солидна историческа подготовка, с която авторът е научил детайлите на онова време, за да ги пресъздаде майсторски.