100 години от смъртта на патриарха на българската литература Иван Вазов се навършват днес, 22 септември. В Народния театър ще бъде връчена втората годишна награда за духовен принос на името на писателя, а преди обяд ще има поклонение на гроба на Вазов в градинката зад църквата „Св. София“. По повод 100-годишнината от смъртта на поета, в къща музей „Иван Вазов“ – София ще бъде подредена временна изложба с експонати, свързани с кончината му: посмъртната маска, програма на погребението на поета, организирана от Министерство на народното просвещение, списък на Вазовите произведения, поставени в гробницата при полагане на тленните му останки, фотографии, писма, рисунки и други, а през целия ден ще звучи непреходното Вазово слово. В присъствието на родственици на писателя, представители на държавни, научни и културни институции в страната ще има рецитал на стихотворения, които ще изпълни актьорът Георги Златарев. След поредица от инициативи, свързани с годишнината от смъртта на Вазов, тази вечер от 20 часа ще бъде официалното връчване на годишната награда на името на писателя, учредена от Народния театър и фондация „Основа-та“. Водещ на церемонията ще е актьорът Дарин Ангелов. След това зрителите ще видят откъс от премиерния спектакъл на режисьора Диана Добрева „Народът на Вазов“ от Александър Секулов с участието на Владимир Пенев, Валентин Ганев, Валери Йорданов, Жорета Николова, Биляна Петринска, Параскева Джукелова. В ролята на Вазов влиза Юлиан Вергов. Самият спектакъл ще има премиера на 7 и 8 октомври на Голямата сцена. А тази вечер в рамките на церемонията по връчването на годишната награда ще има и концерт със специално участие на Симфоничния оркестър на Държавна опера-Пловдив с диригент Максим Ешкенази и солист Светлин Русев - цигулка. Житейският път на Иван Вазов минава през 5 войни – войната за свободна България, войната за съединена България, двете балкански и Първата световна. През цялото това време Вазов продължава да пише, а перото му оставя вечна следа във времето. Той увековечава образите на героите, които познаваме днес, както и подвизите на целокупния български народ, неговите мъки и страдания, въстания и борби, успехи и слава. През 1886 година Вазов се намира в Одеса, където пише романа „Под игото“. Той е публикуван първо в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, а през 1894 година е отпечатано първото му издание. Романът се превръща в една от най-четените родни класики, описваща обстойно подготовката и избухването на едно от най-кървавите въстания на българите. Народният поет умира на 22 септември 1921 година. На 71-годишна възраст той е един от най-заслужилите българи, обичан в цялата страна. Въпреки че критиката често не щади творчеството му, той остава сред любимите писатели на народа. За целия си житейски път Вазов създава огромно количество произведения, по-голямата част от които посветени на България. Много от тях остават завинаги в сърцата на хората и се изучават и до днес. Иван Вазов е автор не само на първия български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век“, 1899), но е написал и първата наша фентъзи поема („В царството на самодивите“, 1884), както и някои фентъзи стихотворения. Вазов завещава цялото си имущество на един от своите братя, който се намира в затруднено материално положение. След смъртта му обаче министър-председателят Александър Стамболийски прокарва специален закон за създаване на музей на Иван Вазов, с който къщата в София, авторските права и цялото движимо имущество на писателя са национализирани без компенсация. Вещите, намиращи се в трети лица, трябва да бъдат предадени незабавно, като нарушителите са заплашени с отговорност по закона за разбойничеството.
