Инж. СТЕФАН АПОСТОЛОВ

Иван Андреев Богоров е виден български книжовник енциклопедист от Възраждането, създател на първия български вестник в Лайпциг, Германия, през 1846 г., почетен член на Българското книжовно дружество (БАН от 1884 г.) Голям родолюбец и патриот, журналист и езиковед, радетел за чист български книжовен език. Иван Богоров е светло име в нашето възраждане. По образование той е медик, но с голям интерес се занимава с промишленост, икономика, стопански въпроси (стоковедски въпроси),

транспорт, география, журналистика

 

и езикознание. Личност с всестранни интереси. Иван Богоров е роден в Карлово през декември 1820 г. и преди месец чествахме 200-годишнината от рождението му. Първоначално той учи в родния си град, след което продължава във Великата народна школа към Вселенската патриаршия в Цариград, където учат Георги С. Раковски, Алеко Богориди, Гавраил Кръстевич, Сава Доброплодни и други видни наши личности от това време. 19-годишен, продължава образованието си в Русия – в престижния Решильовски лицей (гимназия) в Одеса (1840-1844 г.), където учат Найден Геров, Ботьо Петков, Добри Чинтулов, Никола Палаузов, Владимир Палаузов, Сава Радулов и др. След изучаване на гръцки, турски, руски и френски език Иван Богоров записва химия в Германия в Лайпцигския университет (1845-1847 г.), където наред със специалните предмети изучава перфектно немски език. Едва 25-годишен, той създава в Лайпциг

първия български вестник

„Български орел“. Макар от вестника да излизат само 3 броя, с него се поставя началото на онази мощна сила – национална журналистика, която достига развитие при Любен Каравелов и Христо Ботев. Дори само това да е извършено от Иван Богоров, неговото име пак заслужава висока почит и искрена възхита. В Лайпцигския университет освен задължителните предмети по химия, биология и физика има един лекторат по руски език и един по славянски езици и литература, които той посещава.

След дипломирането си в Лайпцигския университет Иван Богоров работи в Цариград, където основава печатница и издава „Цариградски вестник“ и списание „Български книжници“, учителства в Стара Загора и Шумен. От 1855 до 1858 г. следва медицина в Париж. След завършване на образованието си се завръща пак в Цариград, където живее и работи, продължава да пътува до Пловдив и Букурещ. През 1867 година той е

единствен българин участник

в Славянския конгрес в Москва. Иван Богоров издава 14 различни вестника и списания и при обиколките из България събира информация за бит, дом, обичаи и уредба, облекло, фолклор, психология, жилища и просвета. Учител и вестникар, лекар и стопановед (стоковед), граматик и географ, преводач и издател и във всичко пламенен родолюбец и патриот. Д-р Ив. Богоров пътува често до Букурещ, Свищов, Търново, Габрово, накрая се установява за по-дълго време в Стара Загора и там написва първата граматика на български език под името „Първичка българска граматика“. Богоров има очи за бъдещето. Той вижда бъдещето на България в развитието на индустрията, в техническия напредък. Препоръчва още тогава построяването на нови фабрики, приветства първата Българска мореплавателна дружина „Провидение“, говори и настоява за железница от Пловдив до Бургас. Със специално възвание той приканва сънародниците си да участват в това интересно предприятие. През 1863 г. е утвърден и уставът на дружеството, според който в него могат да участват само българи. Новината е посрещната много възторжено и за кратко време са издадени 1250 акции. През лятото на 1863 г. търговецът Илия Дюкмеджиев заминава за Англия – Глазгоу, за закупуването на параход, който през януари е докаран в Цариград. Д-р Иван Богоров пише статия за него, като изтъква нещо много важно – създаването на една нова, непозната досега морска професия сред българите.

Каква далновидност на един възрожденец

към средата на XIX век! По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. той взема най-дейно участие като преводач на военното командване и руските командири. Д-р Иван Богоров е един от най-големите радетели за чист български книжовен език. През 1919 г. Иван Вазов казва: „Да, тогава Богоров трябваше, сега сто богоровци трябват да ни поправят, защото всички сега – турям и себе си в това число – грешим против чистотата на езика“. А ако продължим думите на Вазов – днес ни трябват 1000 богоровци и повече за прочистване на българския език от чуждиците, които навлязоха през последните 20-25 години, а и преди това. След Освобождението се установява в Пловдив, практикува медицина и продължава книжовната си дейност. В статия „Железен път от Пловдив до Бургас“ Богоров притуря нов необходим щрих към портрета на Бургас – построяването на железопътна линия от Пловдив до брега на Черно море. Това ще помогне в цялостното обслужване на Южна България и за увеличаване на търговията и стокооборота към света. На името на д-р Иван Богоров в Бургас има улица в централната градска част, с което е ознаменуван големият радетел за чист български книжовен език.