Иво, къде се чувстваш по-добре - в киното или в театъра?

- Засега съм силно привлечен от киното, защото имам късмет да играя с актьори като Владо Танев, Мариян Вълев, Захари Бахаров и много други доказали се професионалисти. Разбира се, театралната сцена не е за изпускане...

Смяташ ли, че българското кино е в подем?

- Днес има много повече продукции, повече възможности за актьорски изяви. В телевизията вече успяват да отделят средства не само за закупуване на филми, но и за собствени продукции, което осигурява по-голяма гледаемост. Стара истина е, че кино се прави с пари, и то много. Честно каза­но, не знам какви са бюджетите на филмите с мое участие, но например каскадите в „Под прикритие" изискват доста средства, подготовка, екипи. Много от сцените са труд­ни за заснемане, а това не може да се прави с малко пари. Силата на динамичните филми, на екшъните в киното и телевизията е в това, че носят преживяване на зрителя, което той няма откъде другаде да получи.

Как беше избран за ролята на Мартин в „Под прикри­тие"? Какво би разказал за кухнята на кастинга?

- Преди това бях участвал във филма „Номер 1", който е продукция на БНТ и впоследствие спечели „Златната роза". Докато провеждали кастинга, продуцентите отначало не ме имали предвид. Но след като гледали „Номер 1", решили да ме извикат. Кастингът се проведе в два кръга. Първо изпъл­нявах текст от една сцена, след това направихме кастинг със Захари Бахаров (той вече беше избран за ролята си), за да видят как ще си партнираме. После допълнително бях на кас­тинг с момичето, което избраха за ролята - Ирена Милянкова. Не знаех коя е телевизията, която ще снима. Криминален сериал в България - това ми звучеше като фантастика. Коле­баех се дали да приема, защото, независимо че това бе една добра възможност, все пак трябваше да обмисля нещата.

Допадна ли ти веднага образът на Мартин?

- Да. Имаше период на търсене, в който трябваше да усетя героя, но се налагаше бързо да се справя.

Ролята, за която мечтаеш?

- Превъплъщавайки се в различни роли, човек изразява себе си по различни начини. Това е запленяващо. Виждам, че и колеги­те около мен имат желание да играят колкото може повече.

И все пак една от тези роли би трябвало да ти дава най-добра възможност да изразиш себе си. Струва ми се, че това важи с по-голяма сила за театъра, тъй като там не играеш „на парче", както е в киното.

- Технологията е друга, там присъства публиката, самите актьорски похвати са различни. Засега ролите, в които ме канят, ми допадат. В интерес на истината съм отказвал една-две роли, но не защото не ми пасват. Просто време­то не ми позволяваше. Системата на театрите у нас не е много благодатна за актьорите. Не им се дава шанс сами да избират ролите си. Според мен един творец трябва да бъде свободен в избора си. Лично аз избирам свободата пред сигурността.

Култовият режисьор, с когото би искал да снимаш?

- В момента се сещам за Куентин Тарантино. Ако имах хипотетична възможност, бих се снимал във филм на Бергман.

Кои други жанрове в изкуството те привличат?

- Фотографията. Повече репортажната, отколкото портретната или пейзажната.

Известно е, че обичаш да помагаш на хора, изпад­нали в нужда, на наркозависими...

- Успявам да отделя време, за да помагам на такива хора, без значение дали са наркомани или не. Мисля, че това е по-ценно от парите. Опитвам се да бъда едно рамо, на което да се опрат.

Ти си поклонник на протестантската църква. Един личен въпрос - как си представяш Бога?

- По-скоро мога да говоря за неговия характер, отколкото да си го представя визуално. Пред­ставям си го като джентълмен, който знае как да уважи човешката личност, познава нуждите ни, винаги е насреща и е добър приятел. Той ни се разкрива най-пълноценно в Божия син Иисус Христос.

Ходиш ли на църква?

- Да, всяка неделя, ако не съм зает с нещо друго. Но винаги гледам да съм свободен.

Ако не беше актьор, в кое друго поприще би желал да се реализираш?

- Не съм се замислял. Като малък обичах да си играя на Робин Худ заради филмите, които бях гледал.

Занимаваш ли се със спорт?

- Намирам време за фитнес, за плуване, възнамерявам да се занимавам и с бойни изкуства заради филмите, в които участвам. Тренирал съм доста време таекуондо и капуейра. Обичам да използвам тялото си. В капуейрата има вярване, че докато играеш, се свързваш с духове.

Остава ли ти време за четене на книги?

- Наскоро започнах да чета „Изкуството да бъдеш баща". Чета Библията. Това е единствената книга, която седи до леглото ми и винаги ми е подръка.

Как си почиваш най-добре?

- Обичам да пътувам. Това е страст, която споделяме със съпругата ми - да извървим заедно един път и после да се насладим на почивката. Самият път също е удоволствие.

Имаш ли навика да говориш по мобилния си телефон, докато шофираш?

- Не, защото съм млад шофьор. Понякога си го позволявам, кога­то виждам, че пътят те свободен, сигурен, и то съвсем за малко.

Имаш ли впечатления от културата на ползването на мобилните телефони в чужбина?

- Забелязвам, че в други страни хората на моменти просто си зарязват телефона, не се стремят, както в България, да го използват на всяка цена за всичко - интернет, слушане на музика и т.н. Не ми харесва някой да седи в заведение, да сложи телефона до себе си и да говори. Лично аз изключвам звука, в момента точно това съм направил.

Христо Куфов