Надежда Георгиева
На 28 февруари 2000 г. ямболската адвокатка Надежда Георгиева е открита мъртва в дома си в столичния квартал „Стрелбище". За юристката се знае, че през декември 1999 г. напуска Ямбол и тогавашния си работодател - Орлин Аврамов, чийто личен адвокат е, и се установява в София. Когато пристига в столицата, тя постъпва на работа при Алексей Петров. Два месеца по-късно е убита по особено жесток начин.
При първоначалния оглед е установено, че по главата и раменете на жертвата са нанесени 9 удара с кухненски нож. Хладното оръжие не е намерено. Сред изчезналите вещи на убитата са адвокатската й чанта, мобилният й телефон и електронният й бележник. На място не са намерени чужди отпечатъци от пръсти или вещи, няма косми или влакна от дрехи. Това, което ужасява криминалистите, е гледката на включения калорифер, поставен срещу трупа с цел да го разложи бързо, за да не останат никакви следи.
Делото е образувано на 28 февруари 2000 г. и е възложено на Столичната следствена служба (ССлС). За убийството на Надежда Георгиева са обвинени трима души - нейният последен клиент в Ямбол Орлин Аврамов, един от собствениците на ямболската винарна „Стара изба" ООД, Димитринка Калайджиева, която е бивша секретарка на убития малко по-късно прокурор Николай Колев, и нейният съпруг Пламен Калайджиев. Сред обвиняемите е самият Николай Колев. Разследването срещу него обаче е прекратено, след като магистратът беше
разстрелян в центъра на София от неизвестни убийци
на 28 декември 2002 г.
През декември 2000 г. главният прокурор Никола Филчев иззема случая от ССлС и го възлага на Специализираната следствена служба. Мотивите на Филчев са, че делото е от фактическа и правна сложност, необходимо е да се проведат процесуално-следствени действия в Ямбол и да се разпитат допълнителни свидетели. Половин година по-късно при обиск в дома на Орлин Аврамов и по-точно в пералнята е намерен потник, върху който е открито кърваво петно. ДНК експертизата показва, че кръвта е на Надежда Георгиева. Това уличава Аврамов за физическия убиец на Георгиева, а срещу съпрузите Калайджиеви са повдигнати обвинения за съучастие в престъплението.
Самото дело започва на 25 март 2004 г. и по искане на прокуратурата е засекретено, а по-късно и върнато за коригиране на обвиненията. След две години - на 9 октомври 2006 г., Софийският градски съд дава отново ход на процеса. В залата се явяват само двама от подсъдимите, тъй като Димитринка Калайджиева междувременно бяга във Великобритания и отказва да се върне в България. Минават още две години и процесът е спрян, докато мине процедурата по екстрадирането й. Тя е арестувана на 21 ноември 2007 г. в Лондон, но е пусната под парична гаранция. Почти три години текат спорове с британските съдебни власти. Накрая от Острова обявяват, че няма да върнат подсъдимата. Причината за това решение е съмнението, че делото срещу Калайджиева е нагласено. Освен това юристите от Великобритания твърдят, че зад процеса
прозира дългата ръка на главния прокурор
Никола Филчев. Според тях ексобвинителят може да се счита за лично заинтересуван от съдебния казус. По това време в ЕС се разпространяват всякакви информации за психическото състояние на Филчев - че е шизофреник, че е биел жена си.
Междувременно делото е възобновено, но за Георгиева то се гледа задочно. Фактите по него обаче свидетелстват за една сериозна липса в процеса - тази на още един подсъдим. Из западните посолства в София, включително и това на САЩ, започват да циркулират извадки от свидетелските показания в засекретения процес, където няколко души твърдят, че зад смъртта на юристката стои бившият главен прокурор Никола Филчев. Въпреки техните твърдения обаче той дори не е разпитван по делото. Впоследствие стават ясни и имената на тези свидетели: Нанка Колева, която е съпруга на убития прокурор Николай Колев, Пламен Симов - шеф на Моряшкия синдикат. Пред магистратите Колева твърди, че при личен разговор с нея Никола Филчев си признава, че е убил жертвата. По думите й съпругът й също е споделил, че бившият главен прокурор е убиецът на ямболската адвокатка, като тази информация е научил след срещата със следователя по делото Илия Илиев. Според Нанка Колева съпругът й е знаел, че Надежда Георгиева е притежавала компрометиращи записи срещу Никола Филчев.
Пламен Симов пък разказа, че Николай Колев и с него е споделил версията, че
Филчев е убиецът на ямболската адвокатка
Според него военният прокурор, който първоначално е дясна ръка на Филчев, но после се превръща в негов противник, е събирал информация за Филчев. Симов твърди, че Георгиева е посредничила $150 хил. подкуп да бъдат предадени на бившия главен прокурор, за да се потулят афери в "Океански риболов" - мегапредприятие с огромно имущество и десетки задгранични представителства, които действат като самостоятелни фирми. Като апетитна хапка това предприятие бе напълно опоскано след падането на комунизма, а източените от сметките му пари и до днес не е ясно къде са били прехвърлени.
Част от свидетелите, чиято самоличност не бе установена, пък разказват и още един любопитен и пикантен детайл - освен всичко Георгиева е била и любовница на Филчев. Нещо повече - тя е била и негов основен инструмент за предаване на подкупи в прокуратурата. Според Едвин Сугарев, който издаде книга за Филчев, убитата адвокатка е посредничила при предаване на подкупи от страна на подземния свят към определени прокурори - в това число и главния такъв - и че е
била в интимни отношения с него
но е имала лошия навик тайно да документира свързаните с корупция срещи.
Като основна причина Филчев никога да не бъде дори разследван по делото се сочи негово странно пътуване до Либия. То се провело уж на 27 и 28 февруари 2000 г. Дните на визитата съвпадат с периода, в който се твърди, че е била убита Георгиева. Твърди се, че бившият главен прокурор заминал на правителствена мисия в Либия във връзка с провеждания в джамахирията съдебен процес срещу българските медицински сестри, обвинени в заразяването на либийски деца със СПИН. Десет години по-късно обаче друго високопоставено изказване поставя тези твърдения под съмнение. След падането на режима на Кадафи новият министър на външните връзки на Либия Абдел Ати ал Обейди обяви, че съгласно засекретените по времето на Кадафи данни за международните контакти на джамахирията българският правителствен самолет не е кацал на територията на Либия нито на 27, нито на 28 февруари 2000 г. Въпреки това Филчев остава извън подозрение и до днес.
Затова пък в обвинителния акт на прокуратурата по течащото в момента дело срещу Алексей Петров като глава на мафията се цитират свидетелствата на Орлин Аврамов, обвиняем по процеса за убийството на Георгиева, за последния му разговор с нея. Там
тя му доверява, че държи главния прокурор „за топките"
и в буквалния, и в преносния смисъл на думата.
Следователят Илия Илиев е друга ключова фигура в историята. Той е първият разследващ смъртта й. Само година след като поема случая обаче сам става обект на наказателно преследване. През 2001 г. един от най-близките хора на Филчев - прокурорът Цеко Йорданов от следствения отдел на Върховната касационна прокуратура, повдига обвинение на Илиев за разгласяване на тайни от делото за Георгиева. Разследването срещу следователя е незаконно, тъй като Илиев има имунитет, и съдът го прекратява. Илиев иска среща с новия главен прокурор Борис Велчев, на която обещава да му занесе папка с шокиращи документи за убийството. Той отива в уречения ден и час. Докато чака в приемната обаче, изведнъж се свлича на земята и умира. Лекарите твърдят, че получил неочакван инфаркт. Папката не вижда бял свят, а следователят млъква завинаги. Така никой никога не научи какво е искал да каже. Впрочем това едва ли вече вълнува Темида. Миналата седмица Софийският градски съд оправда всички подсъдими в процеса.
