Исак Гозес
В многобройните страници на българската история, изпълнена с всемогъщи царе, гениални артисти, велики спортисти, музикални и кино звезди и обикновени дизайнери има само една личност, удостоена с почетното гражданство едновременно на Враца, село Скриняно, Кюстендилско, София и Париж. Имам привилегия в рейса, банята и на гробищата, шегувала се по този повод тя. Миналата сряда врачани изпълниха до краен предел концертната зала на общината, за да отбележат 110-ата годишнина от рождението на своя знаменит съгражданин Евстати Карайончев - Мистер Сенко. Цялото магическо войнство - Астор, Ирко, Мандраг, до най-младите Мис Корли и Тео Меджик излязоха на сцената, за да покажат майсторството си и се преклонят пред таланта и делото на Учителя. Духът на бедното сираче, тръгнало от сокаците на града под Вола и достигнало световните върхове на илюзионното изкуство, сякаш витаеше сред зрители и артисти в зъзнещата вечер. Дори сценичният му костюм напусна за два часа местния исторически музей, за да блесне на сцената, внушавайки: Легендите никога не умират!
Малкият Евстати Христов тръгва от Враца за София едва 10-годишен. В цирка го отвежда не някакво чудо, а мизерията. Там е приятно празнично и се забравя гладът, и мъката по загиналия на фронта баща. Трудолюбив, пъргав, находчив, малчуганът бързо печели симпатиите на гастролиращия под псевдонима Мистериозния турчин илюзионист Делоне. А когато французинът си прибира в родината си, остава на малкия си помощник само един фокус. И той тръгва да го показва. Публиката си търси в плевни, селски седянки, кръчми и дори рейсове. Спи под пейките на шапитото, продава сладолед и лимонада, мете и чисти клетките на животните и най-вече не престава да създава новите си трикове.
Забелязал способностите му, Лазар Добрич го прави шеф на манежа на собствения си цирк „Независимост". В него играят двама клоуни. Единият от тях обаче - Светослав Танчев, неочаквано е запленен от чара на най-красивата дама от акробатическата трупа. Обладани от страст, двамата забягват в Германия. Тогава Евстати, който знае репликите на всички артисти, навлича смешния костюм и надява червения нос. Съпругата на шефа е толкова изумена и очарована, че започва да скандира: Сенко, Сенко! Публиката повтаря заедно с нея. Така се ражда първата част от псевдонима на величието. Втората също е плод на случайността. След заминаването на французина помощникът мигом си приписва внушителното: Мистериозния. Машината, която печати афишите обаче, се оказва тясна за такава широка дума и тогава печатарят решава да я съкрати. Така Мистер Сенко вече е факт. Много скоро той ще измъкне българското илюзионно изкуство от панаирджийските палатки, ще го качи на сцената и целият свят ще научи за него.
През 1930 година на фестивала на илюзионистите в Лайпциг публиката вече е нервна. Предусеща провала. Времето, откакто конферансието е обявило името на следващия участник, тече неумолимо, а сцената продължавала да стои все така гола и празна. Тогава изведнъж под прожекторите излиза мъж с черен фрак, извинява се за закъснението, сваля главата си и си тръгва. За този номер българинът получава втора награда. Първата завоюва германец, който изкарва на сцената истински слон, покрива го с бял чаршаф и след като дръпва покривалото, огромното животно изчезнало.
През 1961 година в Индианополис с главата си под мишница Сенко печели американската награда на илюзионистите. В България той е народен артист, герой на социалистическия труд, носител на два ордена „Кирил и Методий", любимец на народа и много важно... на Тодор Живков. Само врачанинът може да си позволи да се шегува с Първия по такъв пиперлив начин.
Сред артистите на честването в сряда беше и един възрастен мъж, към когото всички изразяваха особено уважение. Преди повече от половин век Стефан Татулов обръща гръб на родния си Благоевград, напуска работата си в минно-геоложкото предприятие и цъфва в София. 25 години, до смъртта му, той ще остане неотлъчно до Сенко. Ще бъде негов приятел, помощник, асистент. Заедно ще обикалят България, ще обикалят и в чужбина: „Пътувахме с пет тона реквизит, спомня си Стефан. Имали сме по четири представления на ден. Все при препълнени зали. Сенко беше голям патриот, винаги носеше и развяваше българския трибагреник. Много обичаше Русия.
Веднъж Тодор Живков го попита: - Какво правиш? -Фокуси - отвърна му Сенко. - И аз също, ама в друг вариант - разсмя се Първия."
През годините само Сенко е можел да си позволи да нарече Живков „колега". Защо колега? - противопоставя се Първия. - И вие крадете, и ние, ама ние връщаме, разяснил философията си магът.
Майсторът е бил категоричен в едно: Големият артист трябва да знае кога да слезе от сцената. Приживе неговият син Христо разказваше: Предстоеше ни представление в Галиче. Афиши, разлепени из цялото село, съобщаваха: „Магичен спектакъл: Сенко и син". В утрото на спектакъла обаче баща ми се качи на мерцедеса и отпраши за София. Но преди да тръгне, ми каза: Прощавай сине, аз бях дотук. Днес навършвам шестдесет години и се пенсионирам. Оставям ти целия реквизит, като за това ще ми плащаш десет процента от доходите си.
Сенко бил изключително стриктен в подредбата и съхранението на документите си. Чиновниците се хванали за главата, когато изчислили каква трябва да бъде пенсията на прочутия маг: 3,300 лева! Три пъти повече от заплатата на Тодор Живков. Разбира се, такава „несправедливост" не била допусната, но и след корекциите доходите на народния артист с прогимназиално образование надвишавали значително тези на професорите. Изключително щедър, той отделял значително суми за паметници, помощи за гръцките политемигранти, децата на загиналите граничари. Всеки ден големият артист паркирал мерцедеса си пред модното тогава кафене на грандхотел „София" (днес „Радисън"). Постоянно присъствие на неговата маса били художникът Дечко Узунов, борецът Боян Радев, режисьорът Хачо Бояджиев. Никой нямал шанса да похарчи и лев, щом е седнал със Сенко. Артист по душа, магът винаги носел в джобовете си по някой фокус и с удоволствие забавлявал хората на улицата. Веднъж гърмяща цигара така уплашила една сервитьорка, че тя изтървала таблата с питиетата.
Снахата: Задигна пистолета на Гьоринг Какъв човек беше Мистер Сенко? |