Истинският проблем на България

Иван Бедров

Ахмед Доган обича да говори бомбастично, защото след това подчинените му медии ще го обявят я за „новия Левски", я за „най-големия родолюбец на всички времена". Този път научихме, че е „закърмен с екзистенциалната темпоралност на Руската класическа литература". И още: убеден е, че „който не разбира Широката Руска Душа, не схваща и смисъла на Голямата Руска Земя". Тези думи, разбира се, веднага възмутиха немалко българи и дадоха поредния повод за публични притеснения заради влиянието на Русия върху част от т.нар. политически елит.

Изказването на Доган дойде в разгара на скандала, в който лидерката на БСП Корнелия Нинова трябва да обяснява кога, как и защо се е срещала с председателя на Руския институт за стратегически изследвания ген. Леонид Решетников, който пък на свой ред не спира да споделя детайли - как обсъдили кой да е кандидат-президент, кой точно довел Нинова за среща, рано ли е все още тя да поставя въпроса за излизане на България от НАТО. Не е изненада, че последваха политически престрелки, в които политици лесно заеха позиции по оста русофили-русофоби.

Но и тези шумни истории, и предшестващите ги скандали - например със зам.-председателя на Руската дума Пьотр Толстой, който щеше да купува „и другата половина" на България - се движат само по повърхността на проблема. В това време влиянието на Русия в ключови институции си остава налице, а българската държава изглежда така, сякаш се е отказала да брани интереса си.

Комисия за
Решетников ли?

Изгоненият бивш председател на ДПС Лютви Местан поиска Народното събрание да създаде специална комисия по скандала „Решетников", която да разследва влиянието на Русия в българския политически живот. Само този пример е достатъчен, за да се види колко фалшива е демонстрираната тревога и колко непокътнат остава истинският проблем. Точно Местан бе един от изпълнителите на поръчката за инсталиране на Делян Пеевски начело на българските служби за сигурност. Точно неговите бивши съпартийци Доган и Пеевски все още не са отговорили на въпроса каква точно е ролята на руската държавна банка ВТБ в придобиването на публични активи, като „Булгартабак" например. Този кръг има какво да каже и за предварителното разпределение на „порциите" по прекратения проект „Южен поток". Но ето че сега бивш член на тази компания се е притеснил от влиянието на Русия.

Същинският проблем не е нито Решетников, нито Толстой, нито дезинформационната атака в интернет, нито поредните претенциозни думи на Ахмед Доган във възхвала на Русия. Проблемът е дълбокото проникване в институциите и в бизнеса, на което никой не иска да противодейства.

Липсват примери ли?

През 2014 година двама депутати от БСП внасят промяна в Закона за енергетиката, която е изпратена преди това от офис на „Газпром" в Москва. Целта е да се въведе терминът „морски газопровод" и чрез тази „врътка" проектът „Южен поток" да заобиколи правилата на Европейския съюз. С други думи: от една чужда държава пристига рецепта как България да излъже ЕС - тоест да излъже себе си в изгода на същата тази чужда държава.

През 2012 година Националната електрическа компания продължава да плаща на руските партньори по АЕЦ „Белене", въпреки че преди това и Министерският съвет, и Народното събрание са приели решения за прекратяване на проекта. През годините някой чиновник в някое ведомство все не свършва някаква работа, но резултатът е винаги еднопосочен - газовите връзки на България със съседните държави се бавят, а зависимостта от „Газпром" се задълбочава.

През юни 2016 г. пък германската телевизия ZDF излъчва репортаж за това как руски експерти обучават т.нар. паравоенни групи в България, които се занимават с незаконен лов на бежанци. И нищо...