сн. „Клуб Зет“
Българската еврокомисарка Кристалина Георгиева успя да вкара Москва и Берлин в интрига. Това стана, след като BG медиите, близки до американското посолство в София, в един и същ момент публикуваха един и същи текст - че правителството на Бойко Борисов е решило да оттегли кандидатурата на Ирина Бокова за председател на ООН и да я замени с тази на Кристалина Георгиева.
А веднага след това пък външното министерство на Русия доразви темата, като разкри, че премиерът Бойко Борисов се намирал под засилен натиск от страна на немската канцлерка Ангела Меркел да смени Бокова с Кристалина. От Германия отрекоха информацията, но не можаха да докажат, че тя не е вярна. Още повече че отделни представители на властта в София с половин уста признаха, че натиск има и скоро може да се очакват новини по темата.
В неделя говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че „в рамките на срещата на върха на Г-20 в Ханчжоу (Китай) канцлерът на Германия се опита да подеме разговор с ръководството на Русия за възможна подкрепа от руска страна на друг кандидат от България, а не на официално издигнатия". Тя коментира твърденията в някои определени български медии, че Меркел уговорила руския президент Владимир Путин да подкрепи Кристалина Георгиева като кандидат на България за генерален секретар на ООН вместо издигнатата по-рано Ирина Бокова.
Захарова добави, че на г-жа Меркел „ясно и еднозначно бе казано, че издигането на кандидати за генерален секретар на ООН от държава е изключително и суверенно право на самата страна, а всякакви опити да се повлияе пряко или косвено на подобни решения са неприемливи".
Говорителят на германското външно министерство Мартин Шефер заяви, че руски официален представител е „разпространил неща, които обективно са неверни", като нарече този ход „неприятелски". Но и не можа да докаже, че натиск над България не се извършва. Същевременно зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов допусна, че „евентуално България може да има втори кандидат за генерален секретар на ООН". Той посочи, че ще има новини в следващите дни, но препоръча да се изчака позицията на Министерския съвет по въпроса.
Още по-рязка бе вицепремиерът Румяна Бъчварова, която обяви, че към момента представянето на Ирина Бокова в надпреварата за поста „не е убедително" и не може „да се разчита на окончателно добро решение".
Натискът да бъде оттеглена Ирина Бокова тлее отдавна и се поддържаше в медиите „Капитал", „Дневник", „Медиапул" и „Клуб Зет", които са обединени от факта, че изразяват становища, близки до тези на американското посолство в София. „Капитал", „Дневник" и „Медиапул" са финансирани от организацията „Америка за България". За „Крлуб Зет" няма такива данни, но и той като останалите три издания винаги публикува в синхрон с тях чувствителни информации, които обикновено са без конкретен източник.
Тази традиция - да се води задружна пропагандна кампания, в българските медии бе подета от изданията на Пеевски, които често пускаха в една и съща минута едни и същи текстове, хулещи или горещо подкрепящи едни и същи персони. Сега същото се прави от онези, които неспирно критикуваха Пеевски и медиите за подхода им.
На 10 септември „Капитал", Дневник", „Медиапул" и „Клуб Зет" публикуваха в един и същи час информацията, че Бокова ще бъде оттеглена, а на нейно място ще бъде издигната Кристалина. Там пишеше, че шансовете на Бокова изглеждат изчерпани, затова Бойко щял да издигне Кристалина в общ тандем с три централноевропейски държави и с подкрепата на Германия.
Като източник на информацията бе посочен ръководителят на бюрото в Ню Йорк на телевизионния канал „Ал Арабия" Талал ал Хадж. Той е цитиран да казва, че планът „Кристалина сменя Ирина" бил финализиран в кулоарите на срещата на Г-20 в Китай и че Албания, която е била поканена да се включи в групата за подмяна на българския кандидат, е отказала. Общо взето все неща, които външното министерство на Русия потвърди и които Германия не успя да опровергае докрай.
Четирите български медии всъщност приложиха стара схема, която често бе използвана в България от някогашния комунистически официоз. Оказа се, че въпросният Талал ал Хадж е правил изявление, в което сам е цитирал съобщения в българските медии за евентуална замяна на сегашния кандидат Ирина Бокова. И „Дневник", „Капитал", „Медиапул" и „Клуб Зет" чисто и просто са спестили, че Хадж се е позовавал на самите тях.
Някога, когато на „Работническо дело" много му се искаше италианската телеграфна агенция АНСА да съобщи нещо си, пускаше патица. Примерно „Атентатът срещу папата го е организирала тайна клика във Ватикана". Кореспондентът на италианците - имаха такъв - пускаше дописка, че в българския партиен официоз пишело, че атентатът срещу папата го е организирала самият Ватиканът. После „Работническо дело" препечатваше кореспонденцията на АНСА, съобщавайки гордо: „И италианската телеграфна агенция АНСА съобщи, че атентатът срещу папата го е организирал Ватиканът", спестявайки, че тя е цитирала собствената му патица. Същата схема сега прилагат споменатите вече четири издания.
Четирите издания, досущ като групата на Пеевски, в улисаността си да печатат едно и също веднага вече успяха да предизвикат и скандал, като едновременно препечатаха материал от българската редакция на „Дойче веле". Той беше свободен преразказ на статия от „Франкфуртер алгемайне цайтунг", посветена на Бойко Борисов, но преразказана така, че авторът й дори не успя да си я познае. В свободния преразказ на „Дойче веле" бяха съкратени изречения и преиначени други, така че материалът да изглежда голо заяждане. Нито една от медиите обаче не публикува цялата статия. Има я в този брой на BG VOICE.
Но да се върнем на историята с Кристалина. Интересно е нейното мълчание в цялата тази ситуация. Знаейки много добре в какво унизително положение поставя и правителството на България, и страната си, тя нито веднъж досега не направи официално изявление, в което категорично да обяви: „Не, не искам да съм председател на ООН" или „Да, много искам да съм председател на ООН". Г-жа Георгиева стои в Брюксел, лукаво наблюдава всички интриги, случващи се благодарение на нейната особа, и мълчи. Няма по-безотговорно поведение на истински и сериозен политик от това да се прави на умряла лисица в момент, когато от нея се очакват действия. Още повече че, ако тя напусне Европейската комисия, България ще бъде поставена пред изискването да търси нов кандидат за еврокомисар. Но няма никакви гаранции, че той ще получи поста, който притежава г-жа Георгиева сега - управление на многомилиардния бюджет на ЕС. Ресорът се определя от председателя на Еврокомисията съгласно квалификацията на националния кандидат.
