Като Жулиета в постановка по Шекспировата пиеса
„А пък тази наша Гинка хубава като картинка." Това стихче се разнася от уста на уста след 15 декември 1958 г. - датата, на която по кината тръгва „Любимец 13". Незнайният автор е посветил лирическата си творба на Гинка Станчева, екранната любима на Апостол Карамитев в култовата комедия на режисьора Владимир Янчев.
Ослепителна е красотата на 24-годишната актриса в хитовия филм. Но и днес, десетилетия по-късно, Гинка е все така очарователна. Гостувахме в дома на кино- и театралната легенда и я разпитахме надълго и широко за живота и кариерата й. Тя на драго сърце ни сподели и част от спомените си за Апостол Карамитев, а ни предостави за публикация и безценни снимки от богатия си фотоархив.
Г-жо Станчева, как се чувствате?
- Едно време дните ми минаваха много напрегнато. Телефонът все звънеше - за ангажименти, за снимки, за срещи със зрители... Сега вече ми е тихо, необичайно тихо. В първите години, след като ме пенсионираха, страшно ми липсваше напрегнатото всекидневие. Но човек свиква. Когато ме пенсионираха, беше много лош период. Всички навършили 55 години трябваше да се пенсионират. Сега хората се борят по-малко да работят, а ние, артистите, винаги сме искали обратното - да сме колкото се може по-натоварени. Много ми е болно за съпруга ми (починал през 2002 г. - бел. pед.). Няма го, а продължавам да го обичам. Когато взема негова дреха и я доближа до себе си, имам чувството, че той си е при мен. Мъжът ми е моята първа и единствена любов...
Кой е най-трудният момент в живота ви?
- Когато в детските ми години дойдоха и ни съобщиха, че баща ми е убит на фронта. Беше страшно! Татко работеше в Народната банка и щом стана ясно, че е убит, шефовете му назначиха майка при тях. До този момент тя никога не бе ходила на работа. Тогава аз трябваше да поема грижите за сестра ми. От малка се научих да готвя, да чистя и да пера...
Разкажете повече за майка си.
- Тя беше на 27 г., когато остана вдовица с две дъщери. Възпитаваше ни много строго. Мен ме е родила на 16 години. Оженила се е още преди да завърши средно. Изкарала е вечерно Търговската гимназия. Тя беше много амбициозен човек и безкрайно грижовен родител.
Доста ваши колеги в Академията са били влюбени във вас...
- Така си беше. Докато учех в Академията, с Пейчо бяхме разделени за около 3 години. Сдобрихме се на Боровец. После Кольо Анастасов ми призна: „Ако знаеш как го мразехме Пейо! Искахме да го набием!" Имах проблеми с тези досадни ухажори. Един ми хвърляше дори букети през прозореца.
Съпругът ревнуваше ли ви?
- Много. Беше страшно ревнив, но не ме натоварваше с ревността си. Майка му беше италианка - различно възпитание и ценностна система. Италианците по принцип са доста ревниви.
При социализма имали ли сте проблеми с пътуванията си до Италия при роднините на Пейчо?
- Докато майка му беше жива, Пейчо ходеше много често в Италия. След войната баща му остана да живее в България и работеше като юрисконсулт. Когато аз пътувах за Италия, винаги отивах първо на срещи в полицията. Там в продължение на час ми обясняваха какво трябва да правя.
Тoдop Живков е харесвал Младежкия театър, в който сте играли дълги години. Срещали ли сте се го?
- Много пъти е идвал на наши представления. Жена му, която беше запалена по изкуството, също посещаваше редовно премиерите ни и после правеше сериозен разбор на това, което е видяла на сцената. Живков често ни канеше в Горублянското ханче на приятелски вечери. Ходехме понякога и в кабинета му, за да разговаряме. Той помиряваше режисьорите и актьорите, когато възникнеше напрежение в театъра.
Някога идвало ли ви е да емигрирате?
- Никога, макар да сме пътували много със съпруга ми. Имахме приятели италианци, които ни убеждаваха, че трябва да останем в страната им.
Носят се легенди за вашите отношения с Апостол Шарамитен. Вие добре сте се познавали с него, играли сте доста заедно. Коя беше първата ви среща?
- Първата среща беше на сцената на Народния театър, във филиала „Сълза и смях", където Апостол играеше. Бях го гледала и преди това, но не го познавах отблизо. Сърцето ми беше пленено от него. В трети курс ни разрешиха от Академията да участваме в масовката на „Ромео и Жулиета" в Народния театър. Виждаха ме с какво внимание и страхопочитание гледам Апостол и ми позволиха да заставам до портала и да гледам сцените с главните герои. Това по принцип не беше разрешено. От два метра разстояние виждах как сълзите се стичат по лицето на Апостол, особено когато отива при своята Жулиета, мислейки я за мъртва. Невероятен актьор, никога не съм виждала друг такъв! Беше от световна величина. Та това беше първата ни среща, от разстояние. След това трябваше да се снимаме двамата във филма „Хайдушка клетва".
С Апостол Карамитев сте си партнирали и в култовите филми „Специалист по всичко" и „Любимец 13"...
- В „Любимец 13" имахме една сцена, която снимахме в морето, във Варна. Трябваше да водим диалог във водата. След това въпросната сцена беше оценена като една от най-добрите, защото е много трудно да се разговаря, плувайки. Апостол беше ненадминат като актьор, съпруг и баща. Спомням си как, когато снимахме, ни предупреждаваше, че ако случайно закъснее 5 минути, да не се притесняваме, тъй като ще води децата си в алианса. Едното дете обикновено беше на рамото му, другото държеше за ръка и буквално летеше по улицата, за да ги заведе, където трябва.
Смятали са ви дори за любовници...
- Да, вярно е. Веднъж от Благоевградския театър ни изпратиха в Петрич да играем „Ромео и Жулиета". Аз бях Жулиета, а мъжът ми - Ромео. Отидох да си купя билет за банята, а касиерката ме погледна многозначително. „О, колко се радвам. Ама вие с Апостол...", рече. Попитах я какво има предвид. А тя: „Е, как какво? Вие си знаете какво." Усмихнах се и отвърнах: „Вижте, ние сме много добри приятели с Апостол. Той си има прекрасна жена, актрисата Маргарита Дупаринова, две чудесни деца..."
В какви отношения бяхте със съпругата му Маргарита Дупаринова?
- В прекрасни. Тя идваше в Театър 199, където играехме пиесата „Най-древната професия", поздравяваше ни и разговаряхме. Оттам станахме по-близки. Деликатен и хубав човек беше Маргарита.
Говорили ли сте си с него за болестта му?
- Не, никога не е споменавал. За мен беше голям удар, когато научих. Дори не съм сигурна той дали е знаел, може и чак на финала да е разбрал.
Споделете някоя забавна случка от „Любимец 13".
- Имаше една сцена, в която оперният певец Любомир Бодуров много ме ухажваше. Качила съм се аз в неговата лодка и той пее ария. Трябваше да скоча и да доплувам до брега. По принцип съм добър плувец, но само когато знам, че имам дъно под краката си. Тогава ме бяха уверили, че е плитко. Щом обаче скочих във водата, установих, че няма дъно. Изпаднах в паника, без малко да се удавя. С много усилия стигнах до брега.
Други премеждия имали ли сте по снимачните площадки?
- Да, на снимките за телевизионната постановка „Напразни усилия на любовта". Страхувах се да се кача на кон. Режисьорът Павел Павлов беше направил изключителна продукция за времето си. Конете бяха великолепни. Костюмите също. Невена Коканова ми каза тогава: „Качи се на коня, няма опасност." Послушах я. Конят ми пък взе, че се подплаши от глутница кучета и стана страшно. Едва успяха да го успокоят.
- Цветана Пешунова, ,,Биограф"
