ЦЕЦО ЙОНЧЕВ Е БЪЛГАРСКИ ФУТБОЛИСТ И ТРЕНЬОР, ИГРАЛ КАТО ПОЛУЗАЩИТНИК ЗА ОТБОРИТЕ НА „БОТЕВ"-ВРАЦА, ЦСКА, „СЛАВИЯ" И „ЛУДОГОРЕЦ".

                В ГРУПА ''А'' ИМА 361 МАЧА СЪС 76 ГОЛА, А С ЕКИПА НА ЦСКА Е ИЗИГРАЛ 234 МАЧА, КАТО Е ВКАРАЛ 54 ГОЛА.

                С НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР НА БЪЛГАРИЯ Е ИМА 23 МАЧА И 5 ГОЛА.

                ЕВРОПЕЙСКИ ШАМПИОН ЗА ЮНОШИ ПРЕЗ 1974 ГОДИНА, МНОГОКРАТЕН ШАМПИОН НА БЪЛГАРИЯ И НОСИТЕЛ НА КУПАТА НА БЪЛГАРИЯ И КАТО ФУТБОЛИСТ, И КАТО ТРЕНЬОР.

.

- Първо би ли казал нещо за голямото дерби между „Реал"-Мадрид и „Барселона" от тази седмица?

- За този мач каквото и да се коментира, каквото и да се каже, ще е малко да покаже емоционалния заряд, който носи. Затова накратко ще кажа, че това беше много емоционален мач, в който може да се види всичко най-хубаво от световния футбол. Беше един голям мач с много добри изпълнения, с много голове, в който победи „Барселона" и показа, че бе по-добрият отбор в мача.

- Би ли ни казал нещо за себе си. На колко години започна да се занимаваш с футбол и  как се влюби във футболната топка?

- От дете си спомням, че единствената игра, която играя, е футбол. Още от малък мечтаех да стана футболист. По онова време ние повече играехме на улицата, отколкото на организирани тренировки, така че улицата беше много добра школа, в която нямаше съдии, нямаше треньори и носеше много емоции.

- Любимият ти отбор, знаем, е ЦСКА. Бил си футболист и треньор. Защо спря с треньорството  в България?

- Причината да спра с треньорството в България не е идването ми в Америка, а по-скоро решението ми да спра с треньорството предопредели идването тук и емигрирането ми. За съжаление тези последици за българския футбол, които виждаме сега и с които се сблъсква българския футбол, тези трудности, ниското ниво на нашето първенство, с малки изключения, се виждаха от мен, а и от други треньори, които бяха във футбола. Опитвахме се да ги кажем на онези, от които зависи развитието на българския футбол, но не срещахме разбиране. Аз разбрах, че няма да има бъдеще. За съжаление.

- А продължи ли като футболен треньор тук, в Чикаго?

- Когато пристигнах тук през 1999 година, моят бивш колега Красимир Досев ме посрещна. Той имаше контакти с някои ръководители в детско-юношеския футбол в Чикаго и ме свърза с тях, за да стана треньор на деца и юноши в една частна спортна школа. Христо Стоичков беше патрон на школата по това време. Там работих 5 години, след което се преместих в друга академия, където работих също 5 години.

- Нека се върнем към българския футбол. Ти си завършил кариерата си в „Лудогорец"-Разград.

- Много малко хора знаят, че аз съм завършил кариерата си в „Лудогорец"-Разград. Аз изпитвам големи симпатии към този отбор и следя изявите му в Европа. Приятно съм изненадан не толкова от постигнатите резултати, а от качеството на играта. Старае се да играе открит футбол. Не се страхува от противника. Разбира се, с едно участие в евротурнирите е трудно да се постигнат големи резултати, тъй като тези момчета нямат необходимия международен опит. Затова може би последните два мача срещу „Валенсия" имаха проблеми, но смятам, че са на прав път.

- А какво ще кажеш за националния ни отбор по футбол?

- Единственото, което може да се направи, е да се развиват младите футболисти до момента, до който ги види някой от големите клубове и да пожелаят тези футболисти да играят там, така както се случи с Мартин Петров, Стилиян Петров, Димитър Бербатов, а преди тях с Емил Костадинов, Любослав Пенев, Христо Стоичков.

- Каква е била ценностната система на футболистите от твоето поколение и каква е на футболистите сега?

- Много трудно е да се направят такива съпоставки. Преди не ставаше въпрос за толкова пари, а за изява на личността. Обществото обаче се променя. Така е по цял свят. Така е и в България. Парите играят много важна роля, а ние ги нямаме. Ценностната система на един футболист не е по-различни от ценностната система на един народ. Той е възпитаван и израснал между съучениците си, родителите му, които са същите като всички други български граждани. Той не прави изключение. Не сме доволни от това, което виждаме. Българското общество боледува, но очакваме нещо да се промени.

- Червените фенове никога няма да забравят един от най-големите ти мачове през 1982 г., когато вкарваш два гола за победата на ЦСКА над Байерн Мюнхен с 4:3 в София. Кой е най-силният ти спомен от мача?

- Целият мач беше като сън за мен. Беше невероятно изживяване, което е трудно да се опише и повтори. Можем да съжаляваме, че не успяхме да задържим по-голяма преднина за реванша. За съжаление тези мачове на високо ниво трудно ще могат да се повторят. В европейския и световния футбол настъпиха промени, които са необратими и превърнаха футбола в много голям бизнес. Парите отидоха в няколко клуба, които няма как да бъдат настигнати по бюджет, така че колкото и да се мъчим и каквото и да правим, ще бъде много трудно за България. Но можем да направим едно прилично представяне.

- Смяташ ли, че след световното първенство през 1994 г. българският футбол залязва?

- Това бе апогеят на българския футбол, но това, че футболът ни трудна надолу, е по-скоро резултат от политическите промени, през които не се направи в много дълъг период нищо за футбола.

- През 1974 г. печелиш с юношеския отбор на България Европейското първенство в Швеция.

- Това беше много емоционален момент. Голямо постижение! Имахме много добри футболисти. В отбора бяха Спас Джевизов и Ради Здравков. Интересното бе, че от този отбор всички момчета бяха титуляри в клубовете си в ''А'' група, преди да навършат 18 години. А сега казваме, че тези момчета били млади. Така че, както казва Йохан Кройф, ако един футболист е млад, пускайте го да играе. Ако може да се наложи, ще стане голям футболист.

- Ти си започнал футболната си кариера в ''Ботев''-Враца. Следиш ли как се справя отборът в момента?

- За съжаление ''Ботев"-Враца, както и други центрове, които бълваха доста футболисти, страда от липса на средства. Футболът е много скъп спорт. Иска много капиталовложения, преди да започне да дава плодове. За съжаление българските бизнесмени искат да ''оберат'' тези плодове, преди да са вложили нещо. Това не може да стане.

- Знаем, че ти ще получиш безплатни акции от ЦСКА. Какво мислиш за това?

- Попитаха ме дали бих желал да ги имам. Ако това е нещо като признание, бих ги приел, но ако това са акции, от които ще печеля дивиденти - не, благодаря.

- Какво мислиш за фен-клуб ''Чикаго Редс''?

- Това е много похвално начинание и една организация, която беше създадена спонтанно. Аз лично не очаквах да има такъв оживен живот в клуба, но явно феновете на ЦСКА са доста жилави и издръжливи. Лично не участвам в организацията на "Чикаго Ред", въпреки че съм почетен президент, но моят приятел Жоро Стойков много добре организира нещата. Щастлив съм, че този клуб съществува, и бих искал и други български отбори да имат фенклубове в Америка.

- Би ли се върнал в България един ден?

- На този етап - не. Много години минаха, откогато съм тук. Позагубил съм връзките и контактите си, въпреки че приятелите си остават. Имам си мои неща тук. Семейството ми е тук. Така че засега не мисля, че трябва да се връщам в България.