Фейсбук съществува от вече 13 години. Той зададе модела, по който след това процъфтя светът на социалните мрежи в интернет. След експоненциалния успех на този модел неминуемо се заговори и за ефектите, които има върху хората, защото на практика отвори нова глава в начина, по който се общува и споделя онлайн и на персонално ниво. Проучвания вече доказаха, че новата комуникация има и някои негативни ефекти, но нова британска анкета разкрива, че в общия случай социалните мрежи носят повече тревога, депресивност и негативни емоции на младите хора, отколкото нещо друго.
Допитването включва мнението на близо 1500 активни потребители от Великобритания на всички най-популярни социални мрежи - фейсбук, туитър, инстаграм, снапчат и ютюб. Анкетираните са на възраст между 14 и 24 години, тъй като фокусът на организацията, провела изследването, е върху ефекта на интернет върху младите хора. Автор е фондацията „Royal Society for Public Health" (RSPH) и проучването беше цитирано в редица световни медии в края на май, включително в Би Би Си и "Гардиън". Съвременните младежи във Великобритания ползват интернет основно за да следят социалните мрежи. Същевременно за последните 25 години, в които интернет достига масово до хората, официалната статистика показва скок на случаите на тревожни разстройства и депресия от 70% сред населението в страната.
От петте изследвани социални мрежи инстаграм (Instagram) се класира на първо място като онлайн пространството, което причинява най-много негативизъм и чувство на неудовлетвореност сред младите хора. Това е една от най-бързо растящите мрежи с вече над 700 млн. потребители от целия свят. В нея могат да се споделят снимки и кратки видеоклипове, като съдържанието може да се обработи с различни филтри и ефекти и да добие почти професионален вид.
След инстаграм по степен на "вредност" се нареждат снапчат (Snapchat), фейсбук (Facebook) и туитър (Twitter). Единствената мрежа в тази класация, която е излязла с положителна оценка, т.е. предизвиква повече радост, отколкото тревожност и депресивност, се оказала платформата за видео ютюб (YouTube).
Въпросите в анкетата били подбрани така, че оценката на влиянието да проличи повече на подсъзнателно ниво и чрез здравословното състояние на анкетираните, отколкото чрез личното им мнение. Специално внимание в проучването имало върху нарушенията в съня и психичните терзания на участниците, като те били сравнени и с времето, което младежите прекарват в социалните мрежи.
Авторите обясняват негативните конотации с това, че чуждите публикации в социалните мрежи карат хората, и особено подрастващите, да се чувстват по-непълноценни, защото собственият им живот не е толкова шарен и разнообразен, колкото изглежда в социалните мрежи за другите. Според анализа на резултатите в инстаграм особено уязвими се чувстват момичетата, защото често сравняват телата си с тези на модели, при които обаче обикновено снимките са силно обработени и нереалистични. Други вредни ефекти върху здравето идват от факта, че голяма част от младежите прекарват прекалено много време от деня си онлайн, включително и в нощните часове, когато би трябвало да спят. Разбиват съня си с това, че масово, когато се пробудят през нощта, веднага посягат към смартфона. Наред с това расте опасността и тревожността заради кибертормоз от връстници и по-възрастни.
Не всички изводи от анкетата са лоши, изтъкват авторите й. За 70% от младите хора социалните мрежи са място, където в труден момент могат да получат емоционална подкрепа от близки и далечни приятели. Те оценяват високо също така възможността и пълната свобода да изразяват себе си там.
