Малко момиче на протест срещу депортациите. На тениската й пише: "Моля ви, не депортирайте майка ми"
Привърженици на промяната в имиграционната система на САЩ се опитват да я реформират вече няколко десетилетия. Никога досега не са били по-близо до целта, но още една година отмина без законопроект, който да чака подписа на Барак Обама.
Въпреки че засега 11 милиона души ще останат без начин да се сдобият с легален статут поне още няколко месеца, през 2013 г. имаше няколко по-малки победи в полза на имиграционната реформа.
Осем нови щата започнаха да издават шофьорски книжки за имигранти без документи. Те ще са временни и няма да може да ги използвате като документ за самоличност, за да се качите на самолет, за да гласувате или за да си купите пистолет. Идеята е хората да не се страхуват да си купят автомобилна застраховка. Такъв закон има в общо 11 щата, сред които Илинойс, Калифорния, Ню Мексико, Юта и Кънектикът.
Калифорния, изглежда, е един от най-приятелски настроените към имигрантите щати през 2013 г. Нов закон там ще позволи на близо 2.5 милиона души без редовни документи за пребиваване в страната да докладват за престъпления, като не се притесняват, че самите те ще бъдат задържани или депортирани. Законът, който се казва „Доверие", ограничава правомощията на полицията да сканира и задържа хора без статут за дребни престъпления.
Барак Обама може няколко пъти да заявява, че имиграционната реформа е приоритет през втория му мандат, но числата не лъжат. Администрацията му постави нов рекорд в депортирането на имигранти без документи. Близо 1.7 милиона са изпратени обратно в родината си. Това е близо два пъти повече от осемте години, през които Джордж Буш беше президент. А Обама има още три години в Белия дом.
От позитивна гледна точка - през август бяха въведени нови правила, които ограничават депортациите на родители с малки деца в САЩ. Писмото, което служителите на U.S. Immigration and Customs Enforcement получиха, гласи, че те трябва да използват „прокурорско усмотрение" и да избягват да задържат родители.
Друга по-малка победа за привържениците на имиграционната реформа е това, че три щата вече предлагат по-евтини такси за университет. Хора без легален статут, които искат да запишат висше образование в Колорадо, Минесота или Орегон, вече ще могат да плащат същата цена като гражданите на тези три щата (т.нар. in state tuition).
Eдна от по-големите победи за хората без легални документи е блокирането на два антиимигрантски закона както на местно, така и на щатско ниво. Хората, живеещи в Аризона, щяха да си навлекат големи неприятности, ако подслоняват нелегални имигранти или ги возят в колите си. В становището на съда, който блокира закона, се казва, че уставът е "неразбираем за човек с нормален интелект и следователно е невалиден". В Алабама щеше да бъде още по-зле. Подобен закон забраняваше обикновени комуникации с имигранти без статут. Забранено беше и тяхното записване в училище.
Отменянето на местните закони не спира дотук. Наредба в малък град в щата Тексас забраняваше на собственици на имоти, както и на агенции за недвижими имоти да дават къщи или апартаменти под наем на хора без валидни документи за пребиваване в САЩ.
Голяма победа в полза на имиграционната реформа е общественото мнение. Все повече американци стават по-толерантни към хората, които са влезли в страната нелегално или са останали, след като визата им е изтекла. Според различни проучвания американските граждани осъзнават, че САЩ става все по-разнообразна страна и нейните граждани разбират, че различни хора от различни страни допринасят не само за икономическото развитие на Америка, но и за културното й обогатяване.
Според нова анкета на College Board/National Journal 63 процента от американците над 18-годишна възраст смятат, че хората идват в САЩ, за да работят неща, за които самите граждани не искат и да чуят. 19 процента мислят, че имигрантите крадат работни места. Повечето от тези, които смятат така, според статистиката са бели, над 50 години и без диплома за висше образование.
Дотук всичко звучи, все едно е само въпрос на време преди имиграционната реформа, която Обама се опитва да прокара, да стане факт. Все повече републиканци в Камарата на представителите, където законопроектът е в застой в момента, подкрепят това да има начин тези 11 милиона имигранти без документи да получат легален статут в страната, макар и временен.
Това обаче е само на хартия. Фактът е, че колкото и демократична страна да е САЩ, мнозинството няма да има значение, докато един човек не постави законопроекта за гласуване. Лидерът на републиканците в долната камара на Конгреса Джон Бейнър е този, който ще реши дали и кога конгресмените там ще обърнат внимание на имиграционната реформа.
Сенатът прие закон, според който охраната по границата с Мексико ще бъде засилена, хората, нарушили закона, ще платят глоба, ще платят данъци със стара дата и ще чакат за паспорт близо 13 години. Това обаче не е достатъчно за Бейнър и компания. Те казват, че ще предложат отделни и по-малки закони, с които имиграционната система на страната да се подобри. Кога обаче това ще стане, никой не знае. Надеждата е темата отново да бъде повдигната с наближаването на изборите за места в Конгреса, които са през ноември.
