Имиграционната реформа, епизод 2

75%. Това е числото, което републиканците гледат с недоумение. Такъв е процентът на латино гласоподавателите, които подкрепиха Барак Обама на изборите миналия вторник. За партията на Мит Ромни това конкретно донесе загуба в щати като Невада и Колорадо, на които тя разчита, за да стигне до заветните 270 електорални гласа. И ако бъдещето на Ромни е да бъде просто кратка бележка в учебниците по политическа история, латиносите ще играят все по-важна роля в определянето на хода на политическото настояще. Защото в момента те са около 17% от всички избиратели, а в спорни щати като Невада техният процент надхвърля 20. Тези числа само ще растат. Латиносите масово гласуват за кандидатите на демократите и този факт явно изненада живеещите в паралелната реалност на FOX News републиканци. Ето защо точно както вестниците на Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева в България правят, 24 часа след като Обама беше преизбран за втори мандат, републиканците и техните медийни приятели показаха бърза „еволюция" в своята позиция. (При медиите на Пеевски Бойко Борисов беше обрисуван като герой на нацията, когато спечели изборите, след като месеци наред беше наричан Боко Тиквата в дописките им.) Новата мантра на републиканците е - дайте да приемем имиграционната реформа и така да си върнем гласовете на латиносите. Симплифицирането на проблема на партията с малцинствата по този начин е показателен за мисленето в крайнодясната партия в САЩ. Но в случая може до доведе до реален резултат и до края на другата година имиграционната реформа да е факт.

Още преди да бъдат сертифицирани изборните резултати в повечето щати, говорещите глави на Републиканската партия окупираха ефира, за да изложат новата им, „еволюирала" позиция и

призоваха за бързо приемане на имиграционна реформа

Пръв беше бившият кмет на Ню Йорк Руди Джулиани, веднага последваха председателят на Камарата на представителите Джо Бейнър и дори водещият на FOX News Шон Ханити, който допреди дни произнасяше думата „амнистия" като пъклен грях. Междувременно сенатор Марко Рубио (Р) от Флорида се среща тихомълком със своите съветници да прецени своя следващ ход. Мнозина виждат републиканеца с кубински произход като бъдещ кандидат за Белия дом през 2016. Сенаторите Чарлс Шумър (Д) и Линзи Грахъм (Р) вече обявиха, че работят по проект за имиграционна реформа, който да бъде представен пред Конгреса.

Предишният опит това да се случи беше в последните години на администрацията на Джордж У. Буш, когато той не успя да събере достатъчно гласове в собствената си партия, за да прокара проекта. Проектът тогава включваше глоби, плащане на данъците със задна дата, тест по английски език и чисто досие за получаване на зелена карта, а оттам и път към американско гражданство.

Републиканецът Линдзи Грахъм заедно с Джон МакКейн бяха начело на този опит за реформа от страна на тяхната партия. „Трябва да сме твърди и честни", каза в предаването на CBS „Face the nation" Грахъм.

„Самодепортацията няма да работи"

Терминът „самодепортация" (self-deportation) беше използван от Мит Ромни в интервю по време на предварителните избори за президент. Това му навлече гнева на латиносите и вероятно изборната загуба във вторник. Милиардерът поучи по-малка подкрепа от който и да било кандидат на републиканците през 2008, 2004 и 2000 г.

„Това е странна формула за една партия - най-бързо растящата демографска група, и ние губим техните гласове на всеки вот, това трябва да спре - заяви Грахъм. - Едно е да се простреляш сам в крака, съвсем друго е да презаредиш пистолета."

Заедно с колегата му от демократическата партия Чък Шумър вече пишат проектозакон, в който е вероятно думата „амнистия" да не присъства, но да има ясно очертан път към зелена карта и евентуално американско гражданство. „Те (хората без статут) трябва да научат английски, да отидат най-назад на опашката, трябва да имат работа и да не са извършили престъпления", коментира Шумър.

„Проблемът съществува твърде отдавна", заяви в интервю за ABC News Джо Бейнър, от когото до голяма степен зависи дали един закон ще се придвижи в Долната камара и дали републиканците ще го подкрепят. „Сигурен съм, че президентът, аз и други може да намерим общи допирни точки, за да се справим с този проблем въднъж завинаги." Той обаче не пожела да коментира дали би подкрепил евентуален път към гражданство на хората, които нямат статут в момента. Причината мнозина в Републиканската партия да не искат реформата да води до гражданство е, че имигрантите по традиция гласуват за техните опоненти - демократите. Ето защо е вероятно много от тях да подкрепят проект, който дава зелени карти и статут на хората без документи, но

не и път към гражданство и съответно правото да гласуват

Според различни данни в Съединените щати има над 11 милиона хора без документи. Ако се приеме цялостен план за тотална реформа на системата, в него вероятно ще бъде включена и версия на т.нар. DREAM Act - законопроект, кото би позволил на децата, доведени в САЩ от родителите си, да получат зелени карти, ако ходят на училище или се запишат в армията. Този проект отлежава от около 10 години в Конгреса. През юли Барак Обама заобиколи Конгреса и спря депортациите на тези деца чрез свое решение и им даде възможност да получат 2-годишно разрешително за работа, което те може да подновят след това. Но решението на сегашния президент може да бъде отхвърлено от всеки следващ обитател на Белия дом.

Няколко месеца пък преди това администрацията на Барак Обама спря и депортациите на т.нар. нископриоритетни хора без документи - тези, които не са извършили престъпления, имат работа, стабилни връзки в общността, но нямат легален статут. Идеята беше фокусът на властите да бъде върху криминално проявените и имиграционните съдилища да бъдат освободени от над 300 хиляди дела, които сега ги правят бавни. В последната си реч за състоянието на съюза през февруари Барак Обама отново пристисна Конгреса да направят нещо въпроса с хората без документи. Той повтори това и пред десетките хиляди свои поддръжници в изборната нощ в Макормик плейс.

Имиграционната реформа вероятно ще бъде първото нещо, което Конгресът ще сложи на масата веднага след като бъде постигнат компромис по въпросите на данъците и бюджетните разходи и съкращения, които трябва да влязат в сила от 1 януари.

Сенаторите Чарлс Шумър (Д) и Линзи Грахъм (Р) вече работят по проект за всеобхватна имиграционна реформа, който може да получи подкрепа и от двете партии