Борис Надеждин, който се обяви против войната на Русия в Украйна, няма да може да се кандидатира на предстоящите избори в страната. Това потвърди в понеделник с решението си Върховният съд на Русия.

Новината идва, след като в началото на февруари Централната избирателна комисия (ЦИК) на Русия отказа да регистрира Надеждин като кандидат за президент. Причината беше недостатъчен брой събрани подписи. Според Надеждин обаче това не отговаря на истината, пише „Свободна Европа“.

Той каза в „Телеграм“, че ще обжалва и последното съдебно решение. „Няма да спра, ще се боря докрай“, написа той.

Отстраняването му оставя президента Владимир Путин без действителни претенденти

на изборите, които ще се проведат между 15 и 17 март. На тях се очаква Путин, който вече е управлявал по-дълго от всеки друг в Русия, да бъде преизбран.

През февруари друг критик на Путин, който направи опит да се яви на изборите през 2018 г. – Алексей Навални, почина в руска наказателна колония.

Миналия месец Върховният съд отхвърли други две жалби на Надеждин срещу решението на ЦИК да не го допусне до участие във вота. Той ги обжалва. Съдът съобщи, че с последното си решение действията на ЦИК вече са влезли в сила.
ЦИК отхвърли регистрацията на Надеждин заради недостатъчния брой валидни подписи в подкрепа на кандидатурата му. От комисията са одобрили 95,587 подписа при необходими най-малко 100 хиляди. 9,147 подписа са отхвърлени, като според ЦИК част от тях са били на починали хора и са съдържали грешна информация. Според Надеждин обаче събраните от него подписи са били над 200 хиляди.

Надеждин беше предложен за кандидат за президент от партията „Гражданска платформа“. Той е единственият политик с

президентски амбиции, който публично осъди руската инвазия в Украйна

и критикува действащия президент Владимир Путин.

Имат ли значение изборите? Много анализатори определят изборите в Русия през 2024 г. като показателни за това какво мислят руснаците за войната в Украйна.

Гробът на Навални в Москва е отрупан с цветя

Пред АП Абас Галямов, политически анализатор, който е работил за Путин, описва вота като такъв, при който „множественият избор е заменен с прост, дихотомен: „За или против Путин сте?“. Той казва, че това ще бъде „референдум по въпроса за войната, а гласуването за Путин ще се превърне в гласуване за войната“.

Въпреки репресиите и опита за неутрализиране на опозицията вотът се разглежда като възможност да се покаже недоволство срещу Путин и войната. Малко преди да почине, в началото на февруари, Навални призова избирателите да отидат да гласуват и да образуват дълги опашки пред секциите по обяд.

„Путин гледа на тези избори като на референдум за одобрение на действията си. Референдум за одобрението на войната“, каза Навални в изявление, предадено от зад решетките малко преди смъртта му.

Според него по обяд гласуват голяма част от хората, което ще направи невъзможно да се разбере кой ще гласува за Путин и кой – против, което няма да изложи на риск гласоподавателите.

Борис Надеждин беше единственият кандидат за президент, който се обяви против войната в Украйна, но той не беше допуснат до изборите

„Това ще бъде общонационален протест срещу Путин, близо до мястото, където живеете. Това е възможно за всеки, навсякъде. Милиони хора ще могат да участват. И десетки милиони хора ще могат да станат свидетели на това“, каза Навални.

Останалите кандидати

На изборите в Русия основният претендент и почти сигурен победител ще бъде досегашният президент на страната Владимир Путин. Той ще участва като независим кандидат, а ако бъде избран, това ще осигури петия му мандат.
Останалите кандидати са издигнати от партии, които са приятелски настроени към Кремъл и не критикуват Путин.

Това са Николай Харитонов от Комунистическата партия, Леонид Слуцки от националистическата Либерално-демократическа партия и Владислав Даванков от Нова народна партия. Харитонов вече се е кандидатирал срещу Путин през 2004 г., като завършва на второ място.

Всички те са поддръжници на Кремъл и на войната на Русия в Украйна.
На последните президентски избори през 2018 г. Путин спечели 76.7% от гласовете. На второ място беше кандидатът на Комунистическата партия, който си осигури едва 11.8%.

Тогава най-известният руски опозиционер Алексей Навални също направи опит да се кандидатира, но той беше неуспешен.

Навални почина в затвора на 16 февруари, след като според съобщенията е припаднал, докато се е разхождал. Руските власти не са посочили официална причина за смъртта. Навални беше погребан в Москва на 1 март, след като властите почти две седмици отказваха да предадат тялото му на семейството му.

Този ход засили подозренията, че той е бил убит, докато е бил в затвора.