Белинташ
Анелия Перчева
На 32 км от Пловдив в Родопите се намира с. Ситово. Старите къщи с покриви от тикли, тишината и девствената природа привличат много туристи. Легендите за заровени съкровища край селото не дават покой на иманярите. Подозрителни джипове кръстосват околностите през ден, а дупките, които дълбаят пришълците, са навсякъде. До населеното място се стига по черен път и златотърсачите необезкоявано правят „проучванията" си.
Мераците им се подклаждат от прочутия Ситовски надпис и тракийската крепост „Щуда града" над селото. Първата забележителност е на 3 км преди входа на Ситово на стръмен склон. През 1928 г. дървари откриват в гората скала с изсечени върху нея непознати букви. „Това е древна писменост, никой досега не я е разчел", казват в селото. В продължение на години десетки специалисти са се опитвали да преведат загадъчния надпис. В крайна сметка едни го свързват с иберийците, други заключават, че е природен феномен. Не липсват и предположения, че някой си е направил шега с причудливи знаци, които не означават нищо. Ситовци обаче са убедени, че предците са оставили послание за поколенията.
„Издълбано е върху изгладена скала, която неслучайно е в ниша - за да не бъде изложена на ерозия от слънцето и дъждовете", посочва Димитър Насков. Самият масив се държи на 5 камъка. Единият прилича на богинята майка от времето на неолита. В основите на Ситовския надпис зее дълбок ров - свидетелство, че иманярите са пробвали късмета си и тук.
Дали са намерили нещо, никой в селото не знае. Говори се, че именно търсачите на съкровища са унищожили портала на Орфей в съседство с надпис. Възрастните жители на Ситово, които са го виждали, казват, че приличал на скална врата. Вероятно иманярите са сметнали, че под нея е заровено съкровище и са я разрушили.
Следи от активната им дейност има и в района на крепостта „Щуда града", която се намира на срещуположен хълм на Ситовския надпис. Разстоянието между тях по въздух е по-малко от километър - разделя ги пътят.
Според хората в селото двете свещени места са свързани. Непристъпните скали са били
обитавани от тракийското племе беси. За това свидетелстват остатъците от зидария.
Ситовци са направили на калето 2 малки параклиса от камъни и са сложили в тях икони на светци. На големите християнски празници ги посещават и палят свещи.
Любители на езотеричното казват, че мястото е силно енергийно като тракийското светилище Белинташ и е отворена врата към Космоса.
До „Щуда града" се стига по стръмна пътека през гората, но иманярите не се плашат. Преданието, че на крепостта е имало и римска монетарница, ги кара да продължават да ровят. Дълбоки дупки са изкопани около скали, на които някога е имало рисунки на змия, квачка с пиленца, счупена ножица и мома с кобилица. Иманярите са сметнали рисунките за нишани и са надупчили района, а изображенията унищожили.
„Разкопки на „Щуда града" никога досега не са правени, за тях ще са необходими много пари. Чувал съм, че там има следи от живот, но трябва да се докаже", коментира шефът на Археологическия музей в Пловдив Костадин Кисьов. Той не е виждал досега артефакти, открити на калето. Местните се притесняват, че докато археолозите започнат проучвания на калето, иманярите ще го съсипят. „Нищо не може да спре пришълците с металотърсачите. Тук сме на края на света - Бог високо, цар далеко. Дори и да викнем полиция, никого няма да хванат. Докато патрулките пълзят по пътя, ония с джиповете ще изчезнат", ядосва се бай Атанас от Ситово.
Разказва, че близо до лятната кошара на местен човек била забелязана кръгла каменна плоча със знаци, наподобяваща на звездна карта. За съжаление скоро след това плочата изчезнала. На мястото, където стояла, били изкопани 3 рова от по половин метър.
Наскоро в интернет се появила снимка на уникална медна книга с 5 страници, съединени с халки. Потребителят, който поствал фотографията, е отбелязал, че попаднал на нея в иманярски форум. Там се споменавало, че антиката е намерена между Ситово и махалата Брезовица и най-вероятно вече е изнесена зад граница.
Златотърсачите са надупчили и района около известното аязмо Света Богородица.
„Сигурно не са изровили жълтици, но ако са пили от чучура, може да са се изцелили от страстта си по иманетата", шегуват се ситовци. Те твърдят, че изворът помага за всякакви страдания - психически и физически. Чудодейната сила на аязмото била забелязана, след като краставите коне, които пасели край него, оздравявали. Докато била жива, Ванга непрекъснато пращала в Ситово хора с очни и кожни проблеми.
