Възможно ли е да е имало теч на информация за предстоящите санкции по закона „Магнитски“ срещу настоящия председател на ПГ на ДПС и крупен бизнесмен Делян Пеевски? Този въпрос повдигат две сделки – едната имотна, а другата медийна – вписани три дни една след друга в Търговския регистър в края на месец март 2021 г., пише ClubZ.
Смяната на собствеността на две компании, свързвани с Пеевски и контролирани от него дружества, е вписана съответно на 22 и 25 март, само около месец преди Секцията за човешки права и борба срещу корупцията на американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) да одобри вътрешно на 29 април доказателствения меморандум за депутата от ДПС, показват документи от делото „Пеевски срещу Йелън“, което българинът заведе срещу американските власти.
На 2 и 16 март – в рамките на три месеца преди обявяването на санкциите – двама дългогодишни управители на дружества, свързвани с Пеевски, продават огромна част от имотите, които до 2020 г. са били контролирани от депутата, и цялата му медийна собственост в страната.
Изтекла ли е информация за санкциите?
Американското Министерство на финансите не пожела да коментира дали е възможно да е имало изтичане на информация за санкциите по „Магнитски“.
Депутатът от ДПС пък отрече чрез пресцентъра на партията си да е имал общо с фирмата, на която са били продадени имотите. Сделката за медиите няма нищо общо със санкциите, заявиха от ДПС, като подчертаха, че „всяка друга интерпретация е неуместна и манипулативна“.
След два неуспешни опита за сделки с ирландска и американска компания, съответно през 2014 г. и 2018 г., продажбата на вестниците на Пеевски през 2021 г. породи надежди за подобряване на медийната ситуация в страната. Тя беше промотирана от почти всички големи издания и телевизии в България и с твърдението, че инвеститорът – „Юнайтед груп“ – е свързан с американския фонд ККР, пише ClubZ. Още тогава обаче два официални източника, отделно един от друг, категорично отрекоха да знаят за каквото и да е участие на капитали от САЩ в сделките в България.
Вместо медийна прозрачност, вестник „Монитор“ беше закрит. Вестник „Телеграф“ пък така и не беше ребрандиран, въпреки репутацията и наследството му като медия от групата на Пеевски.
При другата сделка от месец март 2021 г., с която Делян Пеевски отрича да има нещо общо,
огромна част от имотите,
контролирани до 2020 г. от дружества, свързвани с него, са били прехвърлени на фирма без директна юридическа обвързаност с парламентарния лидер на ДПС. Продадените недвижимости са били на стойност от десетки, „а потенциално и на стотици милиони левове“, пише „Капитал“.
Справката в Имотния регистър за компанията „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“, която 9 месеца преди санкциите започва ударно да придобива въпросните недвижими имоти, поставя въпроса дали не е съществувала вероятна стратегия за въпросните транзакции.
Така например, сградата на част от бившите медии на Пеевски и бивша редакция на вестник „Труд“ от периода, в който той беше управляван от ВАЦ, не попада сред санкционираните активи, макар че 10 месеца преди обявяването им е била част от санкционираното дружество „Интръст“.
Въпреки това редакционната сграда на столичната улица „Екзарх Йосиф“ 119 е посочена в меморандума за мерките на американското финансово министерство като един от двата адреса на всички шест санкционирани компании на парламентарния лидер на ДПС.
Още на 15 май 2019 г. „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ става собственик и на фирмата „СФ-БТ“ и имотите й, които са били част от структурата на „Булгартабак Трейд ФЗЕ“, регистрирана в ОАЕ, а преди това – и на „София-Булгартабак“. Два дни по-рано тя е придобила и компанията „БЛ-Б“, дотогава собственост на акционерното дружество „Благоевград-БТ“. На 23 май същата година „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ придобива и „Ди Ар Си Инвест“. Първият собственик на „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ през 2017 г. също е „Благоевград БТ“. А първи управител на „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ за кратко е и настоящият представител на „Булгартабак-Холдинг“ АД.
Как са били идентифицирани активите на Делян Пеевски?
Съдебни документи от делото „Пеевски срещу Йелън“, което депутатът заведе в окръг Колумбия срещу правителството на САЩ през 2022 г., потвърждават, че американските власти не са идентифицирали като негова собственост многобройните дружества, водещи началото си от „Булгартабак“. Според некласифицираните документи от делото „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ също не е била сред разглежданите от американското Министерство на финансите компании към ноември 2020 година. Още през август обаче санкционираното по-късно дружество „Интръст“ прехвърля на „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ дружеството „Автотранс-Средец“, което Делян Пеевски придобива предишната година. По-късно през същия месец имотните придобивки на „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ се възобновяват с особена интензивност. Те идват от свързаните „Автотранс-Средец“ и „Ди Ар Си Инвест“. В продължение на 4 месеца, до края на декември 2020 г., на дружеството са били прехвърлени повече от сто имота в София и още няколко града.
Всички тези разкрития идват на фона на новината, че американски федерален съд е
спрял заведеното от Пеевски дело срещу санкционирането му
от САЩ по закона „Магнитски“. Сайтът Bird.bg съобщи това на Facebook страницата си в петък. Той цитира определение на Съда във Вашингтон, с което се замразява разглеждането на претенциите на депутата до приключване на висящо дело пред щатския Върховен съд .
Причината е, че то разглежда въпроси за обхвата на съдебния контрол върху действията на изпълнителната власт в САЩ. Въпросното дело е било обявено за решаване на 17 януари. Една от централните защитни тези на OFAC – органът в американското правителство, който наложи санкции на Пеевски е, че тези санкции не подлежат на съдебен контрол.
От решението на Върховния съд на САЩ зависи дали изобщо ще тръгне заведеното от Пеевски дело в Окръжния съд на САЩ за окръг Колумбия. Дори и да бъде допуснато обжалването на българина,
досега не се е случвала отмяна на санкции по закона „Магнитски“
Пеевски беше санкциониран от САЩ заради сериозна корупция през юни 2021 г. заедно със свързания с него висш служител на спецслужбите Илко Желязков, както и хазартния бос Васил Божков. Обявените санкции разкриха злоупотреби на Божков, Пеевски и Желязков с публични институции с цел лична печалба и прекъснаха техния достъп и на 64 свързани с тях организации и дружества до финансовата система на САЩ.
Около година по-късно Пеевски заведе дело чрез американски адвокати срещу наложените му по глобалния закон „Магнитски“ санкции. Той настоява да се забрани на държавните структури да санкционират него и фирмите му, както и да се разпореди, че административното досие по неговия случай се състои само от прессъобщения.
През март 2023 г. финансовото министерство на САЩ поиска от съда в Колумбия да отхвърли иска на Пеевски.
Прочети още
Американските власти изтъкват, че решението за налагането на санкции на чуждестранни лица е изцяло от юрисдикцията на политическите органи на властта и то не подлежи на съдебен контрол. Освен това не е дадено право на чуждестранните граждани да обжалват забраната да влизат на територията на САЩ, каквато е наложена на Пеевски.
„Когато има достоверна информация за участието на дадено лице в значителна корупция, Конгресът упълномощава държавния секретар да посочи или идентифицира такова лице. В резултат на това тези лица нямат право на влизане в САЩ независимо дали лицето е кандидатствало за виза. Всякакви аргументи, че такива лицата трябва да бъдат допуснати, трябва да бъдат оставени на политическите органи, без съдебна интервенция“, аргументират се от финансовото министерство на САЩ, като дават примери от съдебната практика.
От Bird.bg припомнят и скорошен коментар на американския посланик в София Кенет Мерте, че „за да излезе даден човек от списъка, той трябва безусловно да докаже, че тези факти не са отговаряли на истината“.
Съдебната практика не е на страната на Делян Пеевски
Съществуващата съдебна практика в САЩ е в ущърб на Пеевски. Подобно дело, водено от санкциониран латвийски олигарх, не завърши в негова полза. Латвиецът Айварс Лембергс не само загуби, а родната му Латвия експресно прие законодателство, с което фактически национализира неговата бизнес империя, за да не попадне тя (заедно с части от латвийската финансова система) под ударите на „Магнитски“. Нещо повече – срещу него започва и дело за корупция в Латвия, което през 2021 приключва с осъдителна присъда.
Санкционираният руски олигарх Олег Дерипаска също загуби подобно дело през 2022, включително и на ниво апелативен съд.
И Великобритания наложи санкции на Пеевски, Божков и Желязков
През февруари 2023 г. британският министър на външните работи Джеймс Клевърли оповести налагане на санкции срещу трима влиятелни българи, замесени в престъпления, включително злоупотреба със средства на обществени институции, гласи съобщение на правителствената страница на „Даунинг стрийт“. Става дума за Делян Пеевски, Илко Желязков и Васил Божков.
Санкциите са в резултат на съвместни действия между Великобритания и Съединените щати за изкореняване на корупцията в България. В съобщението се посочва, че бивш депутат, бивш служител от националната сигурност и най-богатият човек в България са санкционирани от Лондон и Вашингтон за злоупотреба с властовите си позиции чрез пренасочване на държавни средства за собствена облага.
Наложена им е забрана за пътуване и замразяване на активи в рамките на глобалния антикорупционен режим в Обединеното кралство.
По думите на Джеймс Клевърли, „санкционираните са лишили народа си от ресурси, решаващи за нейното икономическо и социално развитие. Парите, които е трябвало да бъдат използвани за ремонт на пътища, строеж на болници и за насърчаване на икономическия растеж, са се озовали в джобовете на корумпирани лица“.
Кои са българите, санкционирани по „Магнитски“
За последен път на 10 февруари 2023 г. Министерството на финансите на САЩ публикува на уебсайта си актуализиран списък със санкционирани лица по силата на закона „Магнитски“, в който са включени и българи.
Това бяха бившият министър на енергетиката в правителството на „Станишев“ Румен Овчаров, бившият главен изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй“ Александър Николов, друг бивш главен изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй“ – Иван Генов, председателят на НД „Русофили“ Николай Малинов и бившият финансов министър от ГЕРБ Владислав Горанов.
Първите трима бяха санкционирани за договори за ядрено гориво с Русия, договорени от свързани с Овчаров лица, които са стрували на АЕЦ „Козлодуй“ до 50 милиона евро по-скъпо и е довело до десетки милиони неправомерно получени печалби за участниците.
Николай Малинов беше включен в списъка „Магнитски“ затова, че след като е арестуван и обвинен в шпионаж в полза на руски интереси и му е наложена забрана за напускане на страната през септември 2019, той е подкупил български съдия, за да му разреши да пътува до Русия, където да получи орден „Дружба“ лично от руския президент Владимир Путин, заедно с парична награда от 2.5 милиона рубли.
Горанов пък попадна във фокуса на американските власти с това, че „е използвал поста си на министър на финансите, за да подпомогне подкупването на български държавни лица и лиши българската държава от данъчни постъпления в полза на български олигарси. Като министър на финансите Горанов е участвал в корупционна схема, в резултат на която български длъжностни лица са получили десетки милиони евро в замяна на благоприятно законодателство, облагодетелстващо кръгове в хазартния бизнес“.
САЩ санкционираха и четири юридически лица, притежавани или контролирани от Малинов, както и дружество, притежавано или контролирано от Горанов.
Мярката беше в продължение на предишните санкции срещу Делян Пеевски, Васил Божков, Илко Желязков и свързаните с тях дружества.
Преди това, през 2020 г. в списъка „Магнитски“ попадна и Андон Миталов, съдия от Специализирания наказателен съд, санкциониран за „сериозна корупция“ от администрацията на президента Доналд Тръмп.
