Натрупани дефицити, раздавани безразборно кредити, МВР, работещо в услуга на прокуратурата, разкопани пътища без пари за ремонтите им. Така описаха завареното от предишното правителство служебните министри на изслушвания в Народното събрание през миналата седмица. Системно несъбиране на данъци, натрупани дефицити в системата и невъзможност за допълнителни разходи заварихме през май в икономиката и финансите на България, заяви премиерът Стефан Янев. Той допусна вероятността в края на настоящата година да се наложи втора актуализация на бюджета в момент, в който все още парламентът не е одобрил първата. Проверката на служебното правителство е установила още, че голяма част от възможностите за преструктуриране на държавния бюджет са били изразходвани в първите четири месеца от годината за мерките 60/40 и допълнителните 50 лв. за пенсиите.
Кредитите от Банката за развитие
са давани, надзиравани и контролирани от хора, които не са работили в банковия сектор. Това съобщи икономическият министър Кирил Петков. Той обясни, че дори управителите не са докладвали на надзора за отпуснатите пари, а само са давали едни папки с документи, които е трябвало да бъдат подписвани.
Министърът отчете и спирането на строежа на административния небостъргач за близо 190 млн. лв., който трябваше да е в „София Тех парк". Петков обясни, че той е бил с подписан договор за проектиране, инженеринг, строителство и надзор без никаква тръжна процедура. МВР е било изцяло в услуга на прокуратурата. Предишни министри на вътрешните работи са сключили споразумение с обвинението, което дава достъп на прокурори до всички оперативни разработки на МВР, съобщи силовият министър Бойко Рашков.
Според него това споразумение е създавало „неограничена възможност за
теч на информация
в посока, която не е в интерес на обществото, тъй като множество прокурори са се запознавали със строго секретни материали“. Той подчерта, че това е нарушение на закона за класифицирана информация, където изрично е посочено, че прокурорът може да се запознае с класифицирана информация само на принципа: „необходимост да се знае“ – единствено по отношение на делата, които са разпределени на съответния прокурор на основата на случайния принцип.
България е разкопана
а пари за ремонти няма, съобщи регионалният министър Виолета Комитова. Според нея са започнати безброй обекти без финансово обезпечение, за да се завършат ремонтите. Комитова обясни, че Агенция „Пътна инфраструктура „ през актуализация на бюджета трябва да получи 1,5 млрд. лева и със законови промени да се позволи на министерствата да нарушат вече сключени обществени поръчки, които чрез допълнителни възлагания са нараснали в пъти. „Всички ремонти се възлагат от АПИ на N на брой фирми и са възложени с 5-годишни договори през 2019 г. до към края на годината. 2020 г. е първата година от изпълнение на договорите, 2021 г. е втората. Основният начин на възлагане на тези договори е чрез обществени поръчки, проведени през 2019 г. - N на брой фирми са спечелили договори за текуща поддръжка и ремонти. Какво намираме през 2021 г. – бюджетът на АПИ за този вид дейности е 382 млн. лева. Агенцията поема по тези договори ангажименти за 2.9 млрд. лв., от които 1.5 млрд. трябва да се усвоят през 2021 г., останалите – през 2022 г.“, добави Комитова. Според нея приетият по времето на ГЕРБ бюджет за тази година не съдържа тази огромна разлика в парите и сега е нужна актуализация, за да не се стигне до ситуация на масови спрени ремонти. Правосъдният министър Янаки Стоилов поиска да се закрият
Специализираният съд и прокуратура
Предложението последва анализ на министерството за спецправосъдието от създаването му досега. Той показва, че голяма част от делата срещу организирани престъпни групи, гледани от спецсъда, всъщност са приключили с осъдителни присъди само за вторичните престъпления, иначе подсъдни на районни съдилища. Вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов даде своя отчет пред НС за ревизията на Плана за възстановянате, като според него той е много по-амбициозен и по-добър от предшестващия. Вицпремиерът обясни, че в него са заложени 57 инвестиционни проекта и 43 реформи, като са надградили с 11 инвестиционните проекти, а реформите са повече със седем. Според Пеканов Планът ще отключи за страната ни 12,7 млрд. лева евросредства и още 8 млрд. лв. под формата на частни инвестиции. Свършеното от него обаче срещна критики от различни посоки. ГЕРБ, ДПС и „Демократична България“ не видяха в документа важни според тях приоритети.
Почти милион пенсии
няма да се вдигнат при преизчисление на осигурителния доходи, съобщи социалният министър Гълъб Донев. Според него при преизчисление на пенсиите с осигурителния доход от 2018 г. 915 хил от тях не биха получили увеличение, а 583 хил. пенсионери ще продължат да получават минимална пенсия. „Ако преизчислението стане с осигурителния доход от 2019 г. 778 хил. пенсии няма да бъдат увеличени“, обясни той. За такова преизчисление законопроекти бяха внесени още в първия работен ден на 46-ото Народно събрание Мая Манолова от „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ и Корнелия Нинова от БСП. Малко преди това, в актуализацията на бюджета, която бе приета от служебното правителство и ще бъде внесена за гласуване от депутатите, е заложено пенсиите да се повишат през индивидуалния коефициент на осигурителния стаж във формулата, изчисляваща пенсиите – от 1.2 на 1.35. Така в рамките на три дни и часове на изслушвания в Народното събрание, служебните министри представиха на депутатите както свършеното от кабинета „Янев“, така и завареното от „Борисов 3“. На дневен ред бяха неяснотите за похарчените пари, ремонтите, пенсиите и преработения План за възстановяване.
