В края на 2023 г., след повече от година на дебати, САЩ предоставиха на Украйна ракети ATACMS с обсег от 300 км, които украинските въоръжени сили използваха с опустошителен ефект в окупираната от Русия територия, включително Крим. В същото време САЩ, въпреки многобройните молби на Украйна, не дадоха разрешение за атака на летища, складове за боеприпаси и командни пунктове през руската граница.
Въпреки това на 17 ноември американски медии съобщиха, че Джо Байдън е дал разрешение на Украйна да използва тези ракети на руска територия.
"Това решение няма да промени радикално отслабващата съдба на Украйна на фронтовата линия, но ще повиши морала и ще укрепи позициите на страната преди преговорите, които Доналд Тръмп ще води след 20 януари", анализира британското издание "Икономист".
Защо на САЩ им отне толкова време да дадат разрешение? Както припомня „Икономист“, САЩ не са разрешавали тези удари по три причини.
Първият е аргументът за ограничените бройки на ATACMS. Второто беше, че се очаква тяхната военна полезност да бъде ограничена, тъй като според Пентагона 90% от руските самолети, изстрелващи планиращи бомби по украински позиции, вече са се преместили извън обхвата на ATACMS. Третата причина беше рискът от ескалация.
„Украйна и нейните поддръжници отхвърлят тези аргументи. Те твърдят, че Америка разполага с повече от достатъчно ATACMS в своя арсенал – над 1000 по някои оценки – и те постепенно се заменят с нови ракети с по-голям обсег. Руските самолети може да са извън обсега, но има и други цели като много складове, командни пунктове, логистични центрове и други подобни. Те твърдят, че страховете от ескалация също са преувеличени. В крайна сметка Путин смята Крим за неразделна част от Русия, но въпреки това не направи нищо в отговор на атаките на ATACMS там“, пише изданието.
В същото време решението на Байдън поставя три важни въпроса. Първият е мащабът на това решение. Съобщенията предполагат, че Украйна, поне първоначално, ще има право да използва ATACMS само в Курска област.
„Има политически смисъл, ако целта е да се изпрати сигнал на Северна Корея, която помага на Русия... Но няма голям военен смисъл, ако целта е да се нанесат максимални щети на руската военна машина преди 20 януари, когато Тръмп ще поеме властта. Много от най-важните цели на Русия са другаде", пише списанието.
Вторият въпрос е ще последват ли Великобритания и Франция примера на САЩ по въпроса за удари със Storm Shadow и SCALP. Тези ракети, подобно на ATACMS, изискват значително западно участие, за да бъдат ефективно насочвани. Смята се, че британските служители не са били склонни да разрешат използването им на руска земя без американско ръководство и взаимодействие. Сега те вероятно ще омекнат, смята изданието.
И трето - как ще реагира Путин. Според „Икономист“с траховете за използването на ядрени оръжия са преувеличени, не на последно място поради ниската вероятност от поражение на Русия на фронта. Но Русия намекна за разширяване на помощта за хусите в Йемен - риск, който западните служители описват като „хоризонтална ескалация“, което означава отвъд Украйна. Съществуват също опасения, че руските шпиони могат да засилят кампанията си за саботаж, подривна дейност и опити за убийство в Европа.
