Барак Обама обича да изтъква един прост факт - двете най-важни задължения на Конгреса са да приеме годишен федерален бюджет и да финансира правителството. От началото на месеца законодателите не могат да направят нито едно от двете, защото лидерите на двете партии не се харесват, едва си говорят и определено не искат да отстъпват.
Заложници на техните амбиции единият да надделее на цената на всичко са 800,000 държавни работници, които ще излязат в принудителен неплатен отпуск за неопределено време, и опасността от нова икономическа рецесия.
Всичко започна от новият закон за здравеопазване Obamacare. Републиканците искаха да отменят закона, или да отложат влизането му в сила с една година. Президентът каза: „И дума да не става." Вследствие републиканците, които контролират Камарата на представителите, и демократите, които контролират Сената, не се разбраха за това как точно да финансират страната и предпочетоха да изпаднат в ситуация, в която САЩ не е била от 17 години - shutdown на правителството.
А сега са на път да влязат в ситуация, която историята на страната никога не е виждала - фалит. Последствията обаче не е трудно да се предскажат - катастрофални във всяка една бизнес сфера. Високи лихви, фалит, намаляване на кретингвия рейтинг на страната, без данъчни облекчения, спиране на парите за социално осигуряване...
САЩ харчи повече пари, отколкото изкарва. За да избегне икономически колапс, Конгресът всяка година увеличава тавана на кредитния лимит на федералното правителство. Това не са нови заеми, а плащанията по разходи, които вече са одобрени. Сега таванът на дълга ще бъде достигнат на 17 октомври, но шансовете да бъде вдигнат таванът му са минимални.
От лидера на републиканците в Камарата Джон Бейнър зависи дали каквато и да е резолюция ще бъде подложена на вот. Той отказва с мотива, че няма достатъчно гласове. Няма никакво съмнение обаче, че лидерът на Републиканската партия може да събере гласовете, ако иска. Вместо това той предпочита да поставя условия и да казва: „Не, няма да направя това", или: „Президентът ще е виновен за последствията, защото не иска да говори с нас." А когато най-накрая говорят - няма резултат. Републиканците са по-малко харесвани от демократите в момента, но Бейнър като че ли не се интересува от социологическите проучвания. Той си има негови лични амбиции и никой не го вини. Такъв е цинизмът на политиката във Вашингтон тези дни. Той иска от Обама правителството да харчи по-малко и да не налага нови данъци, нито да увеличава тези за по-богатите американци. Тези условия изобщо не се коментират дори. Единственото, което се чува от Обама, е: „Няма да преговарям в условия на заложническа ситуация." Две 8-годишни деца ще се разберат по-лесно. Защо да им пука? Все пак техните заплати не са спрени и те няма да излязат в принудителен неплатен отпуск. Законът го забранява. Сега е шансът на Бейнър да наложи своето (все пак изборите за места в Конгреса са догодина), а Обама може да си позволи игрички и „да не преговаря", защото не го грози предизборна кампания. Той дори оприличи Бейнър и компания на „банда от терористи".
Обама може да си позволи да не преговаря още, защото всички анкети до момента сочат, че повечето хора обвиняват републиканците за ситуацията и намарят тях за заядливи и неотстъпчиви. Докато това е така, Обама няма да се чувства длъжен да се предаде. Ако до 17 октомври няма сделка и страховете на всички икономисти станат реалност, всички ще са виновни. Гласоподавателите няма да се интересуват от партии повече. От това никой няма да спечели и точно това е надеждата, че чудото ще стане - ще има сделка.
В сряда сутрин като че ли се видя бледа светлина в тунела. Бейнър и Обама казаха, че „е възможно" да има сделка, но в краткосрочен план. Т.е. това е половин решение, колкото да успокоят хората и да избегнат паника сред инвеститорите. А сделката вероятно ще включва покачване на кредитния таван на правителството и преговори, но на по-късно етап (кога обаче - никой не може да каже) за това как да намалят разходите му. Така и двете страни ще се пишат победители. Както обикновено. Но само за няколко месеца, докато не свършат парите отново.
