Секционна зала на Отряд 731
Продължение от миналия брой.
За използването на бактериални средства във войната са необходими преносители на болестотворни микроорганизми. Най-ефективните преносители на чумата са бълхите. Ако голямо количество бълхи се заразят с чумна бактерия и се разсеят на нужното място, то в твърде кратък срок може да пламне чумна епидемия. Докато „дънерите" се явявали просто материал за експерименти, чийто запаси можели лесно да бъдат попълнени, гризачите били важна част от бактериологичното въоръжаване и се пазели зорко. Непосредствено до затвора на „дънерите" се намирали „стаите на ужаса", влизането в които било забранено за всички, с изключение на малък брой лица. Това били „изложбената стая" и секционната зала.
Още с доближаването до „изложбената стая" първо се усещала рязката миризма на формалин, след което, отваряйки вратата, човек затварял очи от ужас. На лавиците покрай стените били наредени пълни с формалин стъклени съдове. Във формалиновия разтвор плували човешки глави. Отделени от шията, с отворени или затворени очи, с поклащащи се коси, те тихо се носели в стъкления съд. Глави с раздробени като плод на нар лица. Глави, разделени на две от темето до ушите. Глави, разрязани с изложен на показ мозък. Глави с разложени лица, на които не е възможно да се различат нито очите, нито носа, нито устата. Глави с широко отворени усти, с червени, сини, черни петна по кожата. Китайци, монголци, руснаци... Главите на хора от различни раси, мъже и жени, стари и млади, гледали от кафеникавия формалинов разтвор към влезлия в стаята човек и се обръщали към него с немия въпрос „Защо сме тук?". В „изложбената стая" имало не само глави. Човешки крака, отрязани от бедрото, туловища без глави и крайници, стомаси и черва, причудливо преплетени в разтвори, и дори матки все още носещи своя ембрион.
Другата „стая на ужаса" на пръв поглед напомняла на операционна, но в нея липсвала каквато и да медицинска апаратура. Вместо това имало кофи и големи, пълни с формалин стъклени съдове. Това била секционната зала на „Отряд 731″. От нея се излизало към лабораторната група на Такахаси, занимаваща се с изследване на чума. За размножаването на чумните бълхи били нужни големи количества плъхове. Те били заразявани с чума и държани по един или два на дъното на метална кутия. След това пускали вътре бълхи и ги оставяли да се размножат, смучейки кръв от гризачите, докато от тях не останели само кожа и кости. В отряда имало около четири и половина хиляди такива кутии. За два месеца по този начин е възможно да се произведат няколко десетки килограма чумни бълхи.
Направо от секционната и после надясно по централния коридор била лабораторията на групата на Касахара за изследване на вируси. На втория етаж на блока „ро" се помещавала групата на Иосимура (изследване на замразяването), както и групата на Минато, която се занимавала с изследване на холера, групите на Окамото и Исикава (занимаващи се с проблемите на патогенезата). След това групата на Едзима (изследваща дизентерията), групата на Ооти (антракс), и накрая - групата на Утима (кръвен серум).
Секционната зала се намирала на няколко минути път от всички тези лаборатории. Това помещение, непосредствено свързано чрез таен проход със затвора на „дънерите", и максимално близо до всички лаборатории, било мястото където хората се режели живи.
Смята се, че за шест години - от 1939 до 1945 година, през потайния проход в секционната са попаднали стотици живи хора.
Дисекцията на живи хора се провеждала основно с две цели. Първо, за да се установи увеличава ли се или остава същото сърцето на човек, подложен на епидемично заразяване? Какви процеси протичат в организма през всеки период от развитието на болестта? Дисекцията на живи хора била идеалният способ за наблюдение на измененията така, както те протичат в живата тъкан. Другата цел на живата дисекция била изучването на взаимовръзката между времето и вида на измененията, които протичат във вътрешните органи след като „дънерите" са погълнали различни фармацевтични средства.
Какви процеси ще настъпят в организма на човек, ако във вените му се вкара въздух? Че ще настъпи смърт е ясно. Но научните сътрудници на отряда се интересували от процесите, протичащи преди настъпването на агонията на смъртта. След колко време ще настъпи смъртта, ако провесят „дънера" надолу с главата? Какви изменения ще настъпят междувременно в различните части на тялото? Провеждали се и такива опити: „дънерът" бил вкарван в голяма центрофуга, която се завъртала с огромна скорост до настъпването на фаталната агония. Как ще реагира човешкият организъм, ако в бъбреците му се вкара урина или кръв от кон? Провеждали се опити за замяна на човешката кръв с кръв от маймуни или коне. Изяснявало се какво количество кръв може да се източи от един „дънер". Кръвта се изтегляла с помпа. Човекът бил буквално пресушаван. Какво ще се случи, ако един лек човек бъде напълнен с голямо количество дим? Какво ще стане, ако димът се замени с отровен газ? Какви изменения ще настъпят, ако в стомаха на жив човек бъде вкаран отровен газ или гниеща тъкан? Подобни експерименти, самата мисъл за които е противоестествена за всеки нормален човек и би трябвало да бъде отхвърлена като нечовечна, се осъществявали в „Отряд 731″ с хладна пресметливост. Тук се провеждали и многочасови облъчвания на живи хора с рентгенови лъчи, с цел да се изследва тяхното разрушаващо действие върху черния дроб. Провеждали се и съвършено безсмислени от медицинска гледна точка опити.
„Дънерите" се подлагали на обща или местна упойка и след час се превръщали в„пресни, като че ли още живи трупове". На дисекция на живо се подлагали не само „антияпонски елементи". Един от бившите служители на отряда разказва за точно такъв случай. Веднъж, през 1943 година в секционната зала довели едно китайско момче. Детето не било от „дънерите", а очевидно било похитено някъде и доведено в отряда.
Момчето клечало в ъгъла на секционната зала като подгонено зверче, а около операционната маса в бели престилки стояли над десет служители на отряда, вдигнали нагоре готовите си за операция ръце. Един от тях накратко заповядал на момчето да легне на операционната маса. Момчето се съблякло, както му било наредено, и легнало по гръб на масата. На лицето му веднага била поставена маска с хлороформ. От този момент нататък той не осъзнавал какво правят с тялото му.
Когато наркозата подействала напълно, цялото тяло на момчето било натъркано със спирт. Един от сътрудниците взел скалпел и се приближил към детето. Той вкарал скалпела си в гръдния му кош и направил разрез във формата на буквата Y. Показала се бяла, мастна тъкан. От тялото на момчето с ловки, тренирани ръце сътрудниците извадили един след друг вътрешните му органи: стомах, черен дроб, бъбреци, панкреас, черва. Отделяли ги и ги хвърляли в стоящите наблизо кофи, а оттам други служители ги премествали в пълните с формалин съдове. Скалпелът блестял, пръскала кръв. Долната половина от тялото на момчето бързо била опустошена от изкусните хирургически ръце. Поставените във формалина органи все още се съкращавали.
„Гледайте! Още са живи!" - извикал някой. Недокосната останала само главата на момчето. Малка, късоподстригана глава. Един от сътрудниците на група Минато я закрепил на операционната маса. След това направил разрез със скалпела си от ухото до носа. Когато кожата от главата била свалена, на ред дошла пилата. В черепа бил направен триъгълен отвор и мозъкът се открил. Сътрудникът го взел в ръце и с бързо движение го пуснал в съда с формалин. На операционната маса останало нещо, което само напомняло тялото на момче - опустошен торс и крайници.
Дисекцията приключила.
Продължава в следващия брой.
