България вече е на 112-о място в тазгодишната класация на "Репортери без граници" за свобода на медиите от общо 180 държави, включени в индекса. Това съобщи на сайта си неправителствената организация, базирана в Париж. България е отстъпила с едно място от миналата година, когато бе 111-а. С подобен индекс на родината са Мозамбик, Бенин, Боливия и Гватематала. Страната остава последна по свобода на медиите в ЕС. Сърбия и Албания, които не са част от Общността, се представят по-добре, като заемат съответно 93 и 83 позиция. А Румъния остава на миналогодишното си 48-мо място. Унгария на Орбан също е по-напред от България на 92 място, макар че пада с 3 позиции, спрямо 89-то миналата година. България остава държавата с най-проблематичния медиен климат в ЕС. Това показва Индексът за свобода на пресата за 2021 година на "Репортери без граници", който обхваща 180 държави. Преди България на 111-то място е Бразилия, а на 113-то се нарежда Индонезия. В челото на класацията Норвегия е класирана на първо място в Индекса за пета поредна година, въпреки че нейните медии се оплакват от липса на достъп до държавна информация за пандемията. Финландия запази позицията си на второ място, докато Швеция (с 1 на 3-то място) си върна третото класиране, което отстъпи на Дания (с 1 на 4) миналата година. Индексът за 2021 г. показва успеха на подхода на тези скандинавски държави към отстояване на свободата на печата. Тази година само 12 от 180-те страни на Индекса (7%) могат да претендират, че предлагат благоприятна среда за журналистика, за разлика от 13 държави (8%) миналата година. Страната, която е лишена от класирането си за „добра“, е Германия (спад с 2 на 13-то място). Десетки германски журналисти бяха нападнати от поддръжници на екстремистки и вярващи в теорията на конспирацията по време на протести срещу пандемичните ограничения. Ситуацията със свободата на печата в Германия все още е класифицирана като „доста добра“, какъвто е случаят и със Съединените щати (спад с 1 на 44-то място), въпреки факта, че последната година на Доналд Тръмп в Белия дом беше белязана с рекорден брой нападения срещу журналисти (около 400) и арести на членове на медиите (130), според US Press Freedom Tracker. В резултат на падането с четири места Бразилия се присъедини към оцветените в червено страни, което показва, че ситуацията със свободата на печата там е класифицирана като „лоша“. Оскверняването и организираното публично унижение на журналисти се превърнаха в запазени марки на президента Болсонаро, заедно със семейството му и най-близките му съюзници. Бразилия споделя класификацията на „лошите“ с Индия (142-ра), Мексико (143-та) и Русия (с 1 на 150-то място), които разгърнаха своя репресивен апарат, за да ограничат медийното отразяване на протестите в подкрепа на опонента на Кремъл Алексей Навални. Китай (177-и), който продължава да издига интернет цензурата, наблюдението и пропагандата до безпрецедентни нива, все още е твърдо закотвен сред най-лошите страни на Индекса, които са посочени в черно на картата на Световната свобода на печата. Точно под Китай е същата тройка от тоталитарни държави, които исторически са заемали долните три места. Двете са азиатски: Туркменистан (с 1 на 178 място) и Северна Корея (с 1 на 179). Третата е в Африка: Еритрея (надолу с 2 на 180-то място). Тези държави поддържат абсолютен контрол над всички новини и информация, което позволява на първите две да твърдят, че не са имали случаи на Covid-19, а на третата да запази пълно мълчание за съдбата на 11 журналисти, арестувани преди 20 години, някои за които се твърди, че са държани в метални контейнери насред пустинята. Страната, която най-силно падна през 2021 г., беше Малайзия (с 18 позиции до 119 място), където проблемите включват скорошен указ за „анти-фалшиви новини“, позволяващ на правителството да наложи своя собствена версия на истината.