Яна Бояджиева

Ако непрекъснато мислите за храна, ако нямате сили да спрете да ядете дотам, че да не можете да дишате, ако изпитвате спонтанно желание да хапнете само при вида на храна, ако изпитвате физическа болка при глад, вие страдате от хранителна зависимост. При нея в главата ви редовно се въртят няколко въпроса: какво ми се яде днес; какво да си купя от магазина; какво да си сготвя? Освен това човек трудно се контролира: няма сили да спре; иска му се още да яде, докато най-накрая не му стане тежко на стомаха и започне да диша трудно.
Към типичните признаци на хранителната зависимост се отнася и спонтанното желание да хапнете само при вида на храна, да се тъпчете заради битови неприятности и други стресови ситуации. А също и ако с времето увеличавате порциите и възниква чувството за вина. Много от нас смятат, че е обичайно след трудна и неприятна работа да похапнат вкусничко. Както и ако не търпите критики по отношение на хранителните ви пристрастия. Такава зависимост се проявява и в следните ситуации: възниква безпокойство, когато сте гладни, а липсата на любимата храна причинява физически страдания. И друг характерен признак - безразборно ядене през деня, както и нощем. При наличието на такива симптоми не се съмнявайте, че вече страдате от хранителна зависимост.
Разбира се, има начини и правила, които ще ви помогнат да се избавите от хранителната зависимост: яжте по 5-6 пъти на ден, но малки порции; непременно закусвайте; похапвайте по малко плодове, пълнозърнести хлебчета, натурален йогурт, ядки. Откажете сладките газирани напитки, пийте вода, защото тя притъпява чувството на глад и помага да се избавите от шлаките и токсините. Яжте бавно, така по-бързо ще усетите наситата и няма да се стигне до преяждане.
Според учените хранителната зависимост може да се предава и по наследство. Например човек се ражда с по-малко допаминови рецептори, което предопределя развитието към зависимост в бъдеще. А допаминът е онзи хормон, който отговаря за психоемоционалното състояние на човека. Той поддържа функционирането на сърцето и мозъка, подпомага контролирането на теглото и отговаря за работоспособността. Недостигът на този хормон води до постоянно депресивно състояние и натрупване на наднормено тегло. При други хора хранителната зависимост се заражда в ранно детство, разбира се, по вина на родителите, които тъпчат детето при всяка проява на дискомфорт, убедени, че му доставят удовлетворение. 
Поведението на хора с хранителна зависимост е сходно с това на наркоманите: те изпитват непреодолимо желание да изядат любим продукт, за да получат облекчение, да понесат по-леко стреса. Те използват храната не за да утолят глада си, а преди всичко да се справят с тревогата и притеснението или да повишат настроението си. Доказано е, че хора с такава зависимост, както е при алкохолиците и наркоманите, имат срив в работата на допаминовите рецептори, отговарящи за мотивацията. И едните, и другите не могат да се противопоставят на този навик, колкото и разрушително да се отразява на живота им. Затова, подобно на алкохолика, продуктоманите ще ядат дотогава, докато у дома свърши всичката храна. Много от нас постъпват така, особено по празниците, обаче зависимите го правят постоянно. И то не заради липса на самодисциплина или разпуснатост, както обикновено се смята, а заради сериозно нарушение на работата на допаминовите рецептори.
Специалистите смятат, че всеки зависим може да се справи самостоятелно, като първо открие продуктите и напитките, които провокират тази зависимост. И да се постараят или съвсем да се откажат от тях, или да ги намалят до минимум, например да се поглезят с лакомства в минимално количество през първата половина на деня. Доказан метод за постигане на тази цел е да си водите дневник, където да записвате кога какво и колко сте консумирали. Не ходете гладни в магазина, не се презапасявайте с продукти. Не забравяйте, че любимата храна, която сте купили, рано или късно ще се окаже в стомаха ви. Постепенно свикнете да използвате малки чинийки и чашки, така ще намалите размера на порциите. Хранете се често и яжте само тогава, когато изпитвате глад. Но трябва да имате предвид и друго: не е възможно да издържите дълго на прекалените ограничения, защото това може да ви срине. Затова не се отказвайте съвсем от любимата храна. От време на време си позволявайте, но „едва-едва". 
Имайте предвид, че не само яденето може да запълни недостига на допамин и хормоните на радостта. Всичко, което ви носи удоволствие, може да снеме стреса и да подобри настроението ви - физически упражнения, любимо хоби, както и срещи с позитивни хора. Физическите упражнения повишават нивото на допамин в мозъка и увеличават броя рецептори, което намалява чувството на глад. Бъдете позитивни. Може би знаете, че влюбените и хората в творчески период нямат апетит, защото в такива ситуации има други доминанти. Ако обаче не успеете сами да се избавите от хранителната зависимост, потърсете помощта на специалист.