Март определено е месец на хорото - като се започне от Баба Марта, Националния празник 3 март, 8 март и се стигне до Първа пролет и Благовещение. За българите зад граница хорото има особено, много по-силно символно значение - обединява сродни души далече от Родината.
„Другата България е тази, чиито граници ние, българите, живеещи в чужбина рисуваме с нашите танци и песни; тази, в която се събираме поне веднъж в седмицата сред приятели и любители на нашенските хора; тази, която сме си измислили, нарисували и създали в сърцата си... Тази, в която всички сме усмихнати и щастливи от това да се хванем заедно на едно хоро, да се радваме на танците на другите групи без завист, да бъдем приятели и да си помагаме…“
Това каза Анита Екинова от Лион, Франция, на едно от изданията на пътуващия фестивал „На мегдана на другата България“, който се провежда всяка година в някой европейски град и събира български фолклорни формации от цяла Европа. Впечатляващото на това събитие е, че българите сами си финансират всичко. Поръчват си носии от България, пътуват и отсядат в хотели за фестивала. Правят всичко на свои разноски, в името на каузата - да се съберат заедно, да са общност далече от Родината.
Много такива фестивали се организират и в Съединените щати, Канада и на други места по света. Все по-голяма популярност на тези събития придобиват хоротеките, при които всички участници се хващат спонтанно на хорото, ръководени от етнохореолог.
„Докато бях в България, и през ум не ми е минавало да се запиша на народни танци. Обаче като отидох в чужбина, просто ме теглеше към тях, странно“, сподели българин от Ирландия. И това го казват всички българи, които доброволно, с желание и ентусиазъм, се включват във фолклорни формации навсякъде по света. Осъзнали са, че хорото не е просто и само „фитнес“ или забавление. То е жест на принадлежност към българската общност зад граница, където човек се чувства (и си остава) чужденец.
За да се хване човек на хорото, не е задължително да е минал през школа по народни танци. Важното е да носи този заряд в сърцето си. Във всеки град и селце в България има традиционни хора, които се предават от поколение на поколение. Но хорото не е просто и само родолюбива традиция, а нещо много повече - знаков магически ритуал, показващ единството на общността и напомнящ въртенето на планетите около Слънцето, твърдят изследователите на фолклора.
Хорото като колективен танц е характерно за българския фолклор, както и за други балкански народи. При него участниците се подреждат в кръг, линия или други формации. Ритъмът на различните хора варира от бавен до бърз, като превес има неравноделният такт. В българското землище видовете хора са почти 100.
То е знаков ритуал за България. Много хора знаят някои основни стъпки, но за малко от тях е известно, че зад хорото се крие езотеричен пласт с трудно разгадаема тайна. Смята се, че хорото ни е завещано от древните траки, за да съединява човека с Космоса. В миналото винаги се е играело в кръг, като в самия му център заставал гайдар. Според изследователите това напомня въртенето на планетите около Слънцето.
За пресъздаване на слънчевия цикъл говори и фактът, че хорото се движи обратно на часовниковата стрелка, каквото е и движението на небесните тела. Предполага се, че хорото се е играело само по празнични събития, за да се изпълнят хората с енергия от Вселената. Танцуващите в един и същ ритъм са искали да слеят душите си с природата и техния създател. Хорото често се играело в кръг и като култ към Слънцето, а хората се хващат за ръце, за да демонстрират единството на общността.
Слънцето е било основното божество на повечето древни религии, включително и за нашите предци. Всеки един детайл от хорото е обмислян много внимателно, за да се създаде мощна вибрация, с която хората да се съединят с Космоса. Сега по-често хорото се играе с водач, който трябва да демонстрира най-добрите си танцувални умения. Затова обичаят изисквал водачите да се сменят и всеки да получи своя шанс за изява.
Една от най-неразгадаемите тайни, свързани с българското хоро, е разнообразието от ритми в различните краища на България. Някои предполагат, че това се дължи на различните трудови дейности в регионите. Много хора определят хорото като българската йога, която помага на танцуващите да поддържат здравето, силите и способностите си на високо ниво. Векове наред българското хоро запазва своите етнически характеристики, предаващи се от поколение на поколение.
В България са познати 7 фолклорни области - Добруджанска, Македонска, Родопска, Северняшка, Странджанска, Тракийска и Шопска, където се играят 40 хора. Популярното право хоро идва от Тракийската област, Дунавското хоро - от Северняшката, а ръченицата - от Шопската област.
