Джеймс Уулън, директор на ЦРУ, казва, че генерал Дмитри Поляков е бил най-скъпоценният диамант в короната на службата. 25 години Поляков е снабдявал Вашингтон с изключително ценна информация, парализирайки работата на съветското разузнаване. Той предавал на САЩ секретни щабни документи, научни разработки, данни за оръжия, стратегически планове на СССР. С негова помощ Щатите арестуват над двайсет руски разузнавачи и над 140 вербувани агенти. ФБР успява да привлече Дмитри Поляков през есента на 1961 година, а после го прехвърля под юрисдикцията на ЦРУ, където шпионинът работил спокойно до 1986 година.
Биография
Поляков е роден в Украйна, участвал като доброволец във Втората Световна Война и получава ордени на Отечествената война и на Червената звезда.
През 1943 се прехвърля към военното разузнаване. След края на войната получава висше военно образование и започва работа в ГРУ (Главно разузнавателно управление). От досието на Поляков се разбира, че е среден на ръст, суров човек. Отличава се със спокойствие и сдържаност. Важна черта на характера му е била потайността, която се проявявала както в работата, така и в личния живот. Хобитата му били ловът и дървообработката. Собственоръчно си построил вила и разположил всевъзможни тайници в постройката. Кариерата на бъдещия генерал е блестяща. Бил е резидент в САЩ, Индия и Бирма. Получавайки чин „генерал-майор“ се оказва в Москва и става ръководител на Факултета по разузнаване във Военно-дипломатическата академия. А след това и на един от факултетите на Военната академия на Съветската армия. След като излиза в оставка, продължава работа като кадровик в ГРУ, с което получава пряк достъп до личните дела на всички сътрудници на службата.
Мотивите за предателството и вербуването
На разпита след ареста, Поляков казва, че е започнал да сътрудничи с потенциалния враг, за да помогне на демокрацията и да спре натиска на хрушчовската военна доктрина. Формалният повод били речите на Хрушчов във Франция и САЩ, където съветският лидер заявява, че СССР „прави ракети като кренвирши“ и е готов „да закопае Америка“.
Според изследователи и започнати с живота на Поляков, истинската причина за предателството е смъртта на новородения му син. По време на резидентурата му в САЩ, тримесечното дете се разболяло от тежка болест. Лечението струвало 400 000 долара, които Поляков, като съветски гражданин, не е имал. Опитът да получи помощ от посолството се провалил и детето починало. Така Поляков решил, че не дължи абсолютно нищо на родината. По време на втората си командировка в САЩ, по своите канали в американската армия, Поляков се свързва с генерал О‘Нийли, който го препраща към ФБР.
Хитрият лисугер служи на ЦРУ
ФБР и ЦРУ давали много псевдоними на Поляков – Бърбън, Топхед, Доналд, Спектър, но най-подходящият за него е „Хитрият Лисугер“. Ловкостта, умът, професионалният усет и фотографската памет, помагали на Поляков дълги години да се намира извън подозрение. Особено впечатляващ за американците бил стоицизмът на шпионина, по лицето му никога не се изписвала дори сянка на съмнение. Същото отбелязват и съветските следователи. Поляков сам унищожавал уликите и определял местата на тайниците в Москва. Най-добрият и важен американски шпионин е бил снабдяван с подобаваща техника. В неговия свят, джаджите на Джеймс Бонд, били нещо обичайно. За предаване на информация, например, се използвало миниатюрното устройство „Брест“. В машинката се качвали секретните данни и след активацията му, едва за 2,6 секунди, материалите се предавали към най-близкия приемник. Операцията по прехвърлянето на информацията се осъществявала от Поляков, докато се возил в тролейбус покрай посолството на САЩ. Съветските радисти успели да засекат сигнала, но така и не могли да локализират източника. Образци на конспиративните текстове, адреси за връзка в САЩ, шифри и друга информация, Поляков криел в дръжката на въдица, подарена от първия секретар на Американското посолство. Когато шпионинът се намирал в САЩ, за връзка с него се използвали шифровани съобщения в „Ню Йорк Таймс“. Естествено, Поляков използвал миниатюрна камера, с която снимал секретни документи. Самите американци изпитвали огромно уважение към шпионина си и в някои случаи се учили от него. Агентите използвали препоръките на Поляков, който смятал, че ЦРУ и ФБР често действат шаблонно, съответно, предвидимо за съветските си противници.
Арестът и делото за „държавна измяна“
Съветските служби успяват да надушат следите на Поляков, благодарение на теч на информация от САЩ. Информацията за „Хитрия лисугер“ дошла от вербуваните американци Олдрич Еймс и Робърт Хасен. След разследването, контраразузнаването стигнало до „къртицата“ и били шокирани от това, коя се оказала тя. Към този момент Поляков се пенсионирал с почести и бил истинска легенда в ГРУ.
