Хиперхидрозата - повишеното отделяне на пот е досада, която никого не е пожалила. Петната по новата блуза, внезапно овлажнелите длани, ручейчетата пот от челото... Ако подобна гадост ни се случва рядко и причините са очевидни (например, проблеми с данъчните, или труден изпит), положението е ясно.
Но когато издайническата влага се появява без причина и постоянно, си заслужава вниманието. Особено сега, когато със стоплянето на времето започва и сезонът на голямото потене. Дискомфортът от хиперхидрозата може да повлече и сериозни психологични проблеми, като невроза, депресия, та дори и социална изолация.
Хиперхидрозата е първична и вторична. Причина за втория вид са различни заболявания, най-често инфекциозни и ендокринни. Далеч по-сложно е положението с първичната хиперхидроза, за която не са установени причините. Най-честа е на дланите, ходилата и подмишниците. По-рядко е по лицето, окосмената част на главата и гърба. От хиперхидроза еднакво страдат мъжете и жените. Има данни също, че е наследствена.
Прочети още
Потоотделянето е нормален физиологичен процес, един от основните принципи за терморегулация на организма: като се изпарява от повърхността на кожата, влагата охлажда тялото. Регулира се дейността на потните жлези на вегетативната нервна система - в отговор на покачването на температурата нервните клетки дават импулс на жлезите, а те отделят пот чрез съкращение.
При първичната хиперхидроза се нарушава тази регулация. Стимул за потоотделяне може да стане неочакван раздразнител - стрес, вълнение и даже определен мирис или вкус. Подмокрените в най-неподходящия момент дрехи или ръце, от своя страна, предизвикват нов стрес - и порочният кръг се затваря. Освен това влажната среда е отлична основа за размножаване на бактерии и възниква допълнителният проблем - неприятен мирис.
Как да се справим с проблема?
Пръскане и мазане. Най-често срещаното средство са дезодорантите. В състава им влизат вещества, потискащи потоотделянето - алуминиеви, оловни, цинкови, железни соли, а също и формалдехид и етанол. Включени са и вещества, потискащи размножаването на бактериите, причинители на неприятния мирис. Качественият дезодорант напълно отстранява външните прояви на хиперхидрозата, освен това е лесен за използване. Има спрейове и сухи дезодоранти, които са по-компактни и по-удобни за носене в чантата. Минуси: Ефектът може да е за доста кратко време, а включените в такъв дезодорант вещества понякога предизвикват алергия.
Инжекции. Ако дезодорантите (антиперспиранти) не ни удовлетворяват, може да си направим инжекция с ботокс. Той парализира дребните нервни окончания и блокира работата на потните жлези. Зоната с повишено потоотделяне се инжектира с ботокс и ефектът от процедурата е 5 до 7 месеца. Минуси: След изтичане на този срок процедурата трябва да се повтори.
Операция. Хирургичното лечение на хиперхидрозата е нещо, което задължително трябва да се обсъди със специалист дерматолог. Доста крайна мярка е и трябва добре да се обмисли, заслужава ли си.
Има две групи методи за хирургично лечение. При първия митод се въздейства непосредствено на мястото на повишеното потоотделяне. Най-лесният начин е отстраняване на участъците от кожа, които съдържат повишено количество потни жлези. Такива зони се откриват с помощта на специален тест на Минор. Минуси: Може да ви останат груби ръбчета на мястото на операцията.
По-щадящ кожата е кюретажът - метод, сходен с липосукцията. През миниатюрен прорез с местно обезболяване се отстраняват потните жлези и се пресичат разклоненията на симпатическия нерв на ниво подкожен епидермис. При този метод потенето намалява до 90% и изчезва специфичният мирис. Минуси: в областта на интервенцията може да се появят синини и чувствителността на кожата да е намалена.
Може да се оперират и отделните звена на вегетативната нервна система - доста сложно, рисковано и не се препоръчва. Минуси: Може да се повредят кръвоносните съдове и плевралната кухина. Освен това може да се появи компенсаторна хиперхидроза - вместо подсушените участъци на кожата започват да реагират такива, които преди това не са отделяли пот. И е необходима втора операция.
Бабини рецепти
1. Супена лъжица листа от градински чай се кипва в чаша вода, запарва се 20 минути и се прецежда. Пие се по 1/3 чаша 3 пъти дневно един час след хранене.
2. Три части дъбова кора и една част корени от жълта тинтява се заливат с 5 супени лъжици вряла вода, сместа се нагрява на водна баня 30 минути, запарва се 15 минути и се прецежда. Използва се за вана на краката вечер, като 3 супени лъжици се сипват в 3 л хладка вода.
