сн. Естонска служба за сигурност
Херман Симм е естонски офицер, който в годините на комунизма е влязъл в каталога на КГБ. Симм е чест посетител в централата на НАТО в Брюксел и има достъп до най-секретни документи. Наследникът на съветските тайни служби - Федералната служба за сигурност (ФСБ) запазва всички документи от миналото и в един прекрасен ден се сеща за Симм. Докато той е на почивка в Тунис с него се среща руски агент и го изнудва да започне работа за тях като двоен агент. Заплашва го, че винаги могат да го открият, където и да се намира. А Симм знае, че КГБ, а сетне и ФСБ, притежават химическа лаборатория, където са получени над 300 отрови, за които противоотрова имат само руснаците. Затова се съгласява да работи за тях.
В началото „пратките" са малки. Всичко, което той можел да предложи на своите нови шефове, са данни за елита, управляващ Естония - кой се издига, кой пада, кой има финансови или семейни проблеми и т.н. С присъщото си усърдие и желание да се изтъкне обаче той бил решен да предложи нещо повече от слухове. Затова в позицията си на шеф на сигурността в Министерството на отбраната
той досаждал на членовете на правителството
и техните подчинени с въпроси за личния им живот, вариращи от хоби до секс и алкохол - ценна информация за всеки руски разузнавач, търсещ потенциални информатори. Събраните данни предавал в класически шпионски стил - поставял филмите, а по-късно флашки, в малки кутии от сок от строго определена марка и вид, в кофи за боклук в определени паркове, откъдето те били прибирани. Внимавал обаче да не се издаде. Използвал всяка кофа за боклук само веднъж и организирал срещите в 10 различни държави. Ефективността му нараснала значително, когато Естония станала член на НАТО. Сега Херман Симм имал достъп до още по-чувствителна документация. „Американците ме провериха, също и британците, норвежците, германците, датчаните, финландците - всички служби ме провериха", спомня си той. Нищо не било открито и Симм скоро се присъединил към вътрешните кръгове на Алианса, участвал в различни срещи в Брюксел и на други места.
Рядко шпионин на такава висока позиция, може да угоди на господарите си. Руснаците се интересували от всичко, засягащо НАТО - политики, персонал или просто каква е организацията на работа в щабквартирата. Един от първостепенните стратегически интереси на Кремъл било отслабването на връзките на Европа със САЩ и затвърждаването на позициите на Русия. Достъпът до вътрешна информация правел всичко това по-лесно за постигане.
Руснаците показвали голям интерес и към криптографската сигурност
Симм надлежно предал подробни детайли за строго секретната комуникационна мрежа на НАТО, по която се предавали тайни съобщения и се осъществявали криптирани разговори.
Предоставил на Русия ключова информация за пукнатините в контраразузнаването на НАТО. Например, че при наемането на персонал членството в някоя от бившите комунистически партии не е повод за автоматичен отказ, но ако кандидатът е учил в някоя от комунистическите висши партийни школи (например българската АОНСУ - бел. ред.), където се подготвяха новите кадри в комунистическата номенклатура, шансовете му стават нулеви. Причината: на Запад знаят, че тези училища бяха основните места, където КГБ и посестримите й служби вербуваха новите си агенти и шпиони. Имайки предвид това, благодарение на Симм руското разузнаване може да прецени коя информация от миналото на своя човек да скрие, така че да го вкара на служба в НАТО.
Най-голямото предателство на Едуард Симм може би беше това, че той разкри на Кремъл колко малко знаят в Алианса за руските тайни. Господарите му в Москва бяха убедени, че съюзът има планове за защита от евентуално руско нападение. Но НАТО нямаше такива по простата причина, че
официално той класифицира Русия като приятелска държава
Години наред естонецът успява да опази собствената си тайна, шумните критики по отношение на Русия са само част от прикритието му. В един момент обаче (след 13 години служба в полза на Русия) Едуард Симм усеща, че естонските служби са по петите му и той е поставен под наблюдение. И се оказва прав. Мрежата вече се затваряла около него. Уплашен, той припомнил на своите господари в Кремъл обещанието им - убежище и пенсиониране с чин полковник в Москва, и поискал да го изпълнят. Руснаците обаче отказали. По това време Симм вече е пенсиониран от министерството на отбраната на Естония и няма достъп до секретни документи, които да постави в полза на Кремъл. Той е изпълнил предназначението си.
Когато полицията дошла за него, Едуард Симм вече е развалина. При претърсването в дома му са открити шифровъчни схеми за радио съобщение и купища класифицирани документи. Той се признава за виновен и е осъден на 12 и половина години затвор при строг режим.
Хиляди високопоставени служители от бившите съветски републики са имали връзки с КГБ, които и до ден-днешен не признават. И тъй като голяма част от секретните документи и досиета бяха унищожени с идването на демокрацията в тези държави (обикновено като част от опитите на новите лидери да скрият собствената си обвързаност с репресивните служби), е трудно да се установи истината.
КГБ (днес ФСБ - бел. ред.) обаче пази собствените си архиви
и това предоставя на руските служби през последните 20 години уникалната възможност да шантажират и притискат на пръв поглед безупречните политически фигури в пост комунистическите страни, които вярват, че тяхното тъмно минало е погребано и забравено. Симм едва ли е единственият. Способността му да остане незабелязан в продължение на 13 години, и то на толкова високо ниво, повдига болезнени въпроси относно компетентността и почтеността на онези, които трябваше да го проверяват. Защо не са го разпитали по-внимателно за кариерата му преди 1991 г. Част от неговата биография, както и възрастта му би трябвало да са събудили подозрения у тях. Херман Симм успя да заобиколи дори най-високите препятствия по пътя си към една организация, която би трябвало да е най-силният военен съюз в света. Това повдига доста въпроси. Успехът му само на компетентност ли се дължи, или има и нещо друго, по-зловещо, в самото сърце на НАТО?
Едуард Лукас, "Мейл Онлайн"
