Зони на разпространение на хепатит B
Мария Карабойчева
Хепатитът не е „обикновена" жълтеница, както е популярно понародному. Това е тежко състояние на възпален черен дроб. Причинителите могат да са вируси, паразити или злоупотреба с некачествен алкохол. При вирусните хепатити съществуват няколко типа - А, В, С, D, E и G. От тях най-сериозни са В и С.
Тип В има три фази - остра, фулминантна, която е много тежка и често завършва със смърт, и хронична. Ако заразата продължава повече от 6 месеца, се приема за хронична. И на този етап в развитието на медицината най-често остава в организма до края на живота. Много често човек може въобще да не подозира, че е носител на вируса.
Вирусът е 100 пъти по-заразен от този на СПИН. Открива се в кръвта и по-малко в семенната течност, във вагинални секрети, слюнката и кърмата. Заразяването става по кръвен път - чрез преливане на кръв и кръвни продукти, използване на общи игли по време на стоматологични манипулации. Особено опасни са модерните в днешно време татуировки и пиърсинги. Също така манипулациите по акупунктури, където стерилността на иглите е несигурна. Опасност съществува чрез контакт на наранена кожа, при бръснене, дори чрез четка за зъби. Опасността дебне и при половите контакти, затова честият секс без презервативи е рисков. Медиците, работещи с кръв, също са застрашени.
Скритият период е от 2 до 6 месеца от заразяването. Характеризира се с леко повишена температура, гърлобол, отпадналост, болки в ставите, гадене, повръщане, загуба на апетит, тежест в областта на черния дроб. Урината потъмнява и става като бира и това е много важен симптом. Тогава болестта се изявява с жълтеница по склерите и кожата. Но има и безжълтенични форми. Те протичат подмолно и обикновено последствията са чернодробна цироза, чернодробна недостатъчност и рак на черния дроб. Около 20 процента от случаите на рак на черния дроб са носители на В-хепатит. Затова, когато човек има симптоми, трябва да посети специалист - гастроентеролог, предупреждава специалистът и допълва, че тогава диагнозата ще му бъде поставена навреме.
Лечението зависи от това дали болестта е активна и дали засегнатият е носител на вируса. През годините се е минало през много препарати, като най-дълго в света се е използвал интерферон алфа.
Другият много опасен вирус е тип С. Вирусът е открит преди повече от 25 години. В началото не е наричан нито А, нито В. Заразяването става предимно по кръвен път, по-рядко чрез слюнка, сперма и влагалищни секрети. Риск съществува за венозните наркомани, за претърпелите кръвопреливане, за хората на хемодиализа. Напоследък се наблюдават все повече хора, които нямат операции, нито татуировки, но активно са посещавали стоматолози. Това кара лекарите да смятат, че зъболекарските манипулации носят все повече рискове.
Коварното при хeпатит С е, че протича без оплаквания. Счита се, че остри симптоми има в едва 15 на сто от случаите и те са много общи - умора, болка в мускулите и ставите, понижен апетит. В 80 на сто от случаите се развива хронична инфекция, като заразените нямат никакви симптоми. Понякога на преден план изпъкват други симптоми като увреждане на бъбреците, нисък хемоглобин, кожни проблеми. Едва тогава се стига до „разплитане на чорапа". Хепатит С е причината за близо 30 процента от случаите на цироза и 25 на сто от случаите на рак на черния дроб. Сега има лекарства, които лекуват хората с С хепатит. Но болестта трябва да се открие навреме.
