Вестник „Патрис“ от 10 януари 1931 година е отделил почти цялата си първа страница на драмата
Криминалният профил на Гърция напълно съвпада с нейния средиземноморски темперамент - гореща кръв, бурни страсти и наранена чест. Съвременна Гърция дори не съществува до края на XIX век. Много малко данни са останали от ранните дни на независимата държава, що се отнася до правораздаването, а оскъдните запазени факти са преплетени с гъста мрежа от митове, преувеличения и героизъм. Едно е ясно - почти нищо не се е променило от тогава до сега в начина, по който скандалните престъпления впечатляват обществото. Подобно на древната гръцка драма хората неизменно се повлияват емоционално от разплитащия се в общественото пространство сюжет на престъплението. Идентифицират се с жертвите, а понякога и с извършителите - и ги обвиняват или защитават с жар. Народното творчество запечатва човешката природа дори в нейната най-тъмна форма чрез песни, филми и поучителни приказки.
Едно от най-ранните документирани престъпления, успяло да грабне въображението на обществото в Гърция, е убийството на Деметриос Атанасопулос през 1931 година. Сравнително заможният строителен предприемач Атанасопулос бил женен за ослепителната 25-годишна красавица Фула. Около момичето кръжели безброй ухажори, но тя се подчинила на желанието на майка си и се омъжила за бизнесмена. Деметриос се оказал съвсем не идеален съпруг и продължил да търси компанията на проститутки, за да задоволява своите ненаситни и донякъде извратени сексуални апетити. Той бил разочарован от отказа на съпругата му да прави анален секс, и то при положение, че неговите любовници никога не му отказвали тази привилегия; включително и собствената му тъща.
Четиридесет и пет годишната Артемис Кастро била безскрупулна жена. Тя започнала връзка със зет си още преди женитбата му с дъщеря й и продължила да спи с него от време на време дори след брака им. В нощта между 3 и 4 януари Атанасопулос напада и многократно изнасилва съпругата си. Действията му били толкова брутални, че Фула едва се измъкнала жива от лапите му. Ужасеното момиче избягало при майка си да търси защита. Това бил последният път, в който съпругът й щял да я докосне - следващият ден Атанасопулос нямало да дочака полунощ.
Кастро вече била решила. Зетят й трябвало да умре. Тя планирала убийството, привличайки за помощник умствено изостаналия си братовчед Москио. Москио бил един от многото млади мъже, безнадеждно влюбени в прелестната Фула, и Кастро го убедила, че ако премахне съпруга й, нищо няма да седи на пътя му до щастието с дъщеря й.
На 5 януари Москио влиза в семейната къща и застрелва Атанасопулос в съня му, докато Фула гледа апатично отстрани. Тя не направила нищо, за да предотврати или да помогне в убийството. С помощта на дъщеря си, Москио и прислужницата Артемис Кастро подпалва тялото на мъртвеца. Но ужасната смрад и гъстият пушек ги стресват и те гасят огъня. Атанасопулос бил нарязан на парчета, достатъчно малки, че да се поберат в средни по големина торби, които били изхвърлени в близката река. За нещастие на семейството убийци торбите не потънали и били открити от минувач, което довело до сравнително бързото разкриване на случая.
Процесът продължава няколко месеца. В крайна сметка Кастро и нейната дъщеря получават смъртни присъди, а Москио - благодарение на очевидната му умствена изостаналост - е осъден на 20 години затвор. Момчето било едва на 18 години.
Но историята на майка и дъщеря убийци не свършва дотук. Дори зад решетките красотата на Фула се оказва ценно предимство. Скоро директорът на затвора се влюбва лудо в нея. Майката наблюдавала зорко ситуацията и също използвала чаровете си за своя изгода. Въпреки смъртната им присъда майката и дъщерята в крайна сметка били помилвани, което предизвикало нов скандал. Фула най-сетне била свободна да се омъжи за директора, но вместо това станала съпруга на някакъв полковник. Този път бракът й продължил щастливо чак до смъртта й от сърдечен удар през 1971 година. Това престъпление обаче е толкова дълбоко запечатано в аналите на по-новата гръцка история, че народът не го забравя и до днес. Народната песен „Злата тъща", описваща мрачната съдба на Атанасопулос, до ден днешен се изпълнява по таверни и фолклорни фестивали из цялата страна.
