Влашкият владетел Влад Цепеш, по-известен като Дракула, е българин, свързан с българската царска династия. Това обявиха археолози от екипа на проф. Николай Овчаров, които вече почти месец проучват крепостта „Калето“ на хълма Чуката в Свищов.
Тя е съществувала до началото на XIX век и сега за първи път е обект на археологическо проучване. Професорът и екипът му са преминали през няколко пласта, стигайки до епохата на българското царство, която изследват в момента.
„За разлика от повечето български крепости, които имат нещастна съдба, за свищовската има доста писмени и други данни. Замъкът не е запазен, защото при поредната руско-турска война през 1810 г. е бил частично разрушен”, обясни проф. Овчаров.
Преди това обаче пластът от XV-XVI век разкрива находки, които свидетелстват за
присъствието на Дракула в крепостта
Според исторически справки през студената зима на 1461 година той стигнал по лед до „Калето“ за своята поредна битка с османците. Едни от доказателствата за престоя на Цепеш в крепостта според археолозите са откритите оловни гюлета. "Това са всъщност гюлета за колебрини – първите оръдия, които се използват през XV-XVI век. Това са точно времената, свързани с обсадата на Влад Цепеш", обясни още проф. Овчаров.
Археолозите намекват за българска следа в житието на Дракула и заради запазените от онова време влашки грамоти. “Имаме стотици грамоти на влашки воеводи на прекрасен български език. Това е бил техният език поне до XVII-XVIII век", обясни още археологът. Освен това се знае, че Влад Цепеш е внук на влашкия воевода Мирчо Стари, който бил известен като най-верния другар на цар Иван Шишман.
Двамата са единствени сред балканските господари, които никога не изпращат войски в османската армия съобразно насилствено наложените им васални задължения. За това Иван Шишман заплаща с главата си през 1395 г., но влашкият воевода продължава делото му. А неговият внук
се нарича Йоан ІІІ Влад Цепеш
или Дракула. Днес нашата представа за него е създадена от вампирския роман на Брам Стокър, написан през ХІХ в. Всъщност той е един от на-последователните борци срещу османската напаст през ХV в. “Както при всички влашки и молдовски господари от ХV-ХVІІ в. първото му име задължително е Йоан, подобно на български владетели от ХІІІ-ХІV в. Това ги свързва пряко с ранните царе от великата българска династия на Асеневци и идва от името на светеца покровител на българския народ – Иван Рилски”, обясни още проф. Овчаров. Той е категоричен, че псевдонимите Дракула и Цепеш се обясняват много просто. “Първият идва от прякора на баща му, който е бил член на Ордена на Дракона, създаден в Източна и Средна Европа за борба с османците. Вторият пък е измислен от самите нашественици и е български превод на турската дума „къзък“ (заострен кол). Става дума за любимата разправа на Дракула с неканените мюсюлмани – набиване на кол. Животът на Дракула е изключително динамичен и наситен с премеждия. Той се възкачва на влашкия престол на три пъти, като два пъти е свалян и накрая – убит. Наистина управлението му се отличава с много жестокост, но това е характерно за смутните времена, в които живее. Той
побеждава много пъти турците
но после е принуден да изкара 12 години в тъмницата на своя съюзник – унгарския крал. Накрая е убит коварно, а тялото му нарязано на парчета. Предатели изпращат отрязаната му глава на султана, който демонстративно я набива на кол в Цариград. Влашките и молдовските велики воеводи продължават да пишат на български език чак до ХVІІ-ХVІІІ в. Чак тогава постепенно прониква влашкият език, но продължава да се използва кирилицата. Тя е сменена с латиница едва в средата на ХІХ в., когато е създадена несъществувалата преди държава Румъния.
Жестокостта на Дракула
За да отблъсне османската напаст, Йоан III Влад Цепеш наистина използва доста безскрупулни методи като набиване на кол. Известен е случаят, когато той нарежда на своите войници да забият с пирони за главите им чалмите на османските пратеници, защото те не му оказват почест и не ги свалят при визитата. Българският произход на влашкия воевода личи най-добре в собствените му писма. Ето част от едно, изпратено през 1476 г. до занаятчиите в град Брашов: „…Того ради ви просим да ни поможете с лъкови и стрелами и пушками, и да ни дадете салонитро (селитра – Н. О.), да учинимо прах (барут – Н. О.), да поставимо у град, оти ест якост и вам и нам и всем християном. И пак що ви речет слуга господства ми Драгомир, да га веруете, оти сът речи Господства ми. И Бог до ви веселит.” Дали румънците ще направят същия прочит на разкритите находки, засега може само да се гадае.
