Васил Терзиев и Светозар Георгиев (вдясно), двама от съоснователите на ,,Телерик", се надяват да има и други толкова ус¬пешни български компании
Константин Николов
Понякога най-големите събития в живота са плод на низ от случайности. Никой не може да каже дали най-голямата българска софтуерна компания „Телерик" щеше изобщо да съществува, ако не беше един мейл. Когато четирима млади приятели решават да дадат обратна връзка на работодателя си, той за наказание уволнява човека, пратил мейла. В знак на солидарност останалите трима напускат и всички заедно започват свой проект. Дванадесет години по-късно създадената от Светозар Георгиев, Васил Терзиев, Бойко Яръмов и Христо Косев компания е продадена за невижданите за българска независима фирма (не бивш монополист, петролен доставчик или банка) $262.5 млн.
Продажбата на „Телерик" дойде донякъде изненадващо. На българския пазар отдавна се говореше, че компанията се подготвя за дебют на фондовата борса, но тези слухове не се потвърдиха. Стигна се направо до придобиване. Купувач е базираната в Бедфорд, Масачузетс, Progress Software, която е създадена от студенти в MIT (Масачузетския технологичен институт) и е познато име на софтуерния пазар от над 30 години. Цената пък е най-висока не само за независима, създадена в България компания, но и изобщо за софтуерен разработчик в Централна и Източна Европа.
Компаниите обявиха, че заедно ще развиват цялостна облачна и локална платформа за създаване на приложения. Сделката е логична и за двете страни, тъй като фирмите взаимно се допълват. „Телерик" предоставя инструменти за разработване на мобилни и уеб апликации, основно потребителски интерфейси. В началото на годината компанията пуска базираната в облака Telerik Platform, която обединява всичките й услуги в цялостно решение и система за управление на уеб съдържание. Тоест чрез нея разработчиците имат достъп до всички нужни им инструменти за създаването на приложения като известния сред софтуерните експерти продукт Kendo UI за създаване на сайтове и приложения с HTML5 и Javascript.
Progress Software пък получава достъп до общността от над 1.4 милиона разработчици, с които „Телерик" работи. От своя страна продуктите на Progress позволяват създаването на всякакви видове облачни и сървърни решения, а чрез сделката българската компания ще получи пазар от над 4 млн. потребители на платформата на Progress, използвана и от 47 хил. компании в цял свят. ,,Телерик" е добра в решенията за създаването на елегантен и ефективен потребителски интерфейс, тоест "лицето" на даден софтуер, докато силата на Progress е в самите процеси зад работата на приложенията. Чрез придобиването на ,,Телерик" американската група ще работи с множество платформи като ABL, .NET, Java, JavaScript, Node.js.
Поне на хартия изглежда, че Progress се нуждае силно от „Телерик". В софтуерните среди групата от Масачузетс до неотдавна беше известна по-скоро като компания от старата школа (т.нар. old school), която не залага толкова на иновации. Макар и постоянно да е на печалба, резултатите на групата от години не растат (виж таблицата). Затова според някои експерти тя се нуждае от нови инструменти като мобилните решения на българската фирма. В Progress са напълно наясно с предизвикателствата и представители на компанията признават това. В резултат от две години корпорацията коренно променя стратегията си, като започва да изкупува фирми, с които да се модернизира и расте. Преди „Телерик" през 2013 и 2014 г. тя купи и компаниите Rollbase, Modulus и BravePoint. Предишното й ръководство също направи редица придобивания през първите десет години на този век, като инвестира над 300 млн. долара до 2009 г. в различни технологии встрани от основния й бизнес. Повечето от тях обаче се оказаха неуспешни и впоследствие бяха продадени на загуба.
Новият мениджмънт (назначен през 2012 г.) има далеч по-големи амбиции, като се фокусира върху силните страни на Progress и „Телерик". Сделката е най-голямата в историята на компанията. Сп. Forbes, макар и да определи дадената цена като висока, я сметна и за оправдана. Според експерти стойността е средната при подобни сделки в софтуерния сектор - малко над четири пъти приходите на „Телерик" за последната година - $60 млн. Пълният оборот на българската група досега не беше обявяван и стана ясен при новината за сделката. Според прессъобщението на Progress и „Телерик" растежът на клиентите за последната година е 20%. Все още не е съобщен и друг важен показател от резултатите на българската компания - печалбата преди данъци, такси, лихви и амортизация EBITDA, чрез който също може да се изчисли дали цената на сделката е висока.
Според Карен Теган Падир, вицепрезидент в Progress, отговарящ за разработката и пускането на пазара на приложения, двете компании се допълват много добре не само при продуктите. Докато Progress Software по-скоро залага на по-традиционни канали за продажби и маркетинг, продажбите на „Телерик" са 50% онлайн, без директен контакт с клиента. Падир заяви пред Forbes, че компанията й иска да доразвие този метод, като включи и други услуги като Rollbase.
Ако се погледне историята на „Телерик", веднага прави впечатление, че българската компания също става известна в глобалните софтуерни среди чрез придобиването на други фирми. След като четиримата основатели създават първите продукти и ги налагат сред уеб разработчиците, „Телерик" започва да расте по органичен начин. Сред първите идеи е правото да предлагат създадения за даден клиент продукт и на нови абонати, което им дава много добро усещане какво точно търси пазарът. Всички приходи се реинвестират в развитие на бизнеса. В един момент за мениджърите става ясно, че се нуждаят и от външен инвеститор, който да им помогне с налагането на компанията на глобалния пазар. Така през 2008 г. в „Телерик" влиза фондът за дялови инвестиции Summit Partners. Според основателите й тогава компанията се е нуждаела не толкова от свежо финансиране, а от помощ в създаването на организационна структура и бъдещо планиране. Тогава „Телерик" продължава да се разраства и чрез придобиване на западни фирми.
Сред сделките са датската ЕQATEC, щатските NimblePros, ArtOfTest и разработчикът на решения за електронна търговия Mallsoft, германската Vanatec. Знак за все по-голямата разпознаваемост на компанията на глобалния пазар беше и привличането на все повече известни в софтуерния сектор разработчици, работили за някои от лидерите в индустрията. В един момент напълно естествено дойде и отварянето на офис в сърцето на Силициевата долина - Пало Алто. Целта е компанията да стане още по-разпознаваема и там да работи екип, съсредоточен върху продуктовата стратегия. За директор „Продукти" беше назначен Арон Махимайнатан, работил и за SAP, и за Oracle. Днес „Телерик" има офиси в цял свят, от които три са именно в САЩ. Те носят и най-големите приходи на компанията - около 67%.
Aнализаторът от IDС Ал Хилва заяви пред Forbes, че трансакцията е добра за Progress и дава на компанията от Масачузетс достъп до нови инструменти. Но все пак предупреди, че за да запази растежа на „Телерик", тя трябва да позволи на българската фирма да „оперира с висока степен на независимост". Може би най-добрата страна от сделката е фактът, че Progress Software ще продължи да развива и разширява дейността на „Телерик" в България, и то начело с основателите на фирмата, които ще заемат мениджърски позиции в щатската група. Ще продължи да се налага и академията на „Телерик".
В българския технологичен бранш новината за сделката беше приета с поздравления и очакване за допълнително развитие на индустрията в страната след навлизането на инвеститор като Progress Software. В сектора са наясно, че успехът на „Телерик" означава и стимул за занимаващите се с IT тук, че е възможно създаването на хитова фирма не само в Силициевата долина. През последните години браншът се задъхва заради недостига на достатъчно квалифицирани специалисти.
Според представители на сектора чрез сделката страната ни става още по-разпознаваема на световната IT карта. Въпреки това никой не се ангажира с прогноза дали това ще доведе до нови придобивания. Сухите факти обаче говорят достатъчно красноречиво - българска компания вече е най-голямата софтуерна сделка в Централна и Източна Европа в историята.
,,Важна е силата на посланието, че четирима души за десет години могат да развият компания в България, която да струва четвърт милиард долара", коментира Доброслав Димитров, съосновател на гейм разработчика „Империя онлайн".
