Ученик извади пистолет в час във Френската гимназия в София. Седмокласничка е пребита от своя връсничка в Тръстеник заради момче. Момичета се сбиха пред столичен мол. Ученик от Русе масово пребива съучениците си. И още и още. Агресията сред учениците и децата придобива все по-застрашителни размери в България. Почти не минава ден, в който в медийното пространство или социалните мрежи да не се съобщава за малтретирано дете в училище, на площадката или на улицата. А случаите, които стават обществено достояние, са близо 1/10 от всичките. Останалите остават потулени.
Защо се случва това?
Какво кара децата да проявяват подобна жестокост? Според психолога Петя Събева, председател на Сдружението на младите психолози в България, причината се крие в изцяло изкривената ценностна система. „Факторите, които отключват детската агресия са много. Детската агресия не е само проблем в България. Той е глобален. Агресията я има в цял свят. И причината е една и съща. Изкривената ценностна система. Факторите за проявленията се формират първо от семейната среда. Ценностната система, която се изгражда в децата е основополагаща за всичко в бъдещето. Детето започва да се формира в личност от малко.
Още от малки децата се оставят на „самотек“
Един много голям процент от тях. Ценностната система на детето започва да се развива още на втората година след раждането му. И когато се развие в крива посока, впоследствие е много трудно да осъзнае кое всъщност е правилно и кое грешно. Духовното им развитие също е нещо, което липсва от много години насам“, посочва експертът пред BG VOICE. „Много често децата се оставят да гледат телевизия без никакъв контрол. Има хиляди филми с агресия. В които лирическия герой, посочен ни от режисьорите за добрия, взема закона в свои ръце и избива лошите. Накрая всичко завършва с хепиенд. За него. Той не е наказван за тези убийства. Даже напротив. Той е спасил света. Този герой ни става любимец. Опитваме се да му подражаваме.
Детето приема това за нещо нормално.
Има си пример за подражание. И подсъзнателно започва да действа като него. Като се почувства онеправдано, то не търси съчувствие или помощ от възрастен. Решава, че правилното нещо е да подходи с агресия, защото си има модел за подражание. Да удари, да пребие другото момче или момиче. Защото му е втълпено, че така е правилно и че няма да има последствия.
Дори и в анимационните филми има насилие, което възрастните приемаме с насмешка, но детето гледа по друг начин. Котка удари кучето с бухалка, изниква му цицина, по-голяма от него, всички се смеем от сърце. Няма как да променим съдържанието на тези филми. Единствено контролът и комуникацията са решение в такива случаи. Същото е и с видеоигрите. Героят, когото управлява детето, не само че убива зомбита, гангстери или каквото и да е друго, а дори и трупа точки за това и минава на следващото ниво. Това му е целта. И се приема за правилно и дори необходимо от децата. За съжаление все по-често се наблюдава как работещи родители, изморени от дългия ден, подхвърлят таблета или телефона на децата си, само и само да си починат. А детето има нужда от комуникация. Но много често родителят или няма време за нея, или е прекалено уморен, или подценява важността й. И така се получава, че детето расте, възпитавано от клипчета, игри, филмчета и какво ли още не. Те формират характера му. По този начин нашето общество прогнива. Нашето Утре са нашите деца. Преди изключително голямо влияние имаха приказките. В тях също има някакъв вид агресия, но там е с поука. Всички са гледали клипове или документални филми, в които например куче осиновява бебе коте или пате, например. В един момент патето решава, че кучето е неговата майка.
И започва да се държи като куче
То няма как да знае, че е патица. Попива от нещото, което е пред него през цялото време. Същото е и с децата“, допълва Събева. „Друга тревожна тенденция е все по-намаляващата средна възраст на децата, които приемат наркотици. Други приемат анаболи, стероиди, с идеята да изглеждат по-добре колкото се може по-бързо. Да премахнат мазнини, да натрупат мускули. Момичетата си слагат разни импланти. Всичко това също влияе на психиката. И пак стигаме до лирическия герой от филмите и видеоигрите. Той винаги изглежда добре и кара и децата да искат да приличат на него не само вътрешно, а и външно“, смята психологът. По нейни думи, изкривяването на ценностната система може да настъпи и в по-късен етап, дори и при възрастните. „За всички е ясно, че голям процент от младите момичета харесват лошите момчета. Това пак идва от изкривената ценностна система. Харесват тези, които се опълчват на нормалното, буйстват и се държат зле. Отново идва ролята на филмите и видеоигрите, където лошото момче е представено по най-блестящия начин. И идва този момент, че дори момчета, възпитани както трябва, получили необходимото внимание от родители, започват да страдат от липса на женско внимание. И следователно повечето започват да подражават именно на лошите момчета.
Случва се дори и при възрастни.
Всичко е свързано“, смята тя. „Преди време при случаи на подобна детска агресия, родителят реагираше. Обществото реагираше. Показваше на детето, че е направило нещо лошо. Сега дори възрастните някак неглижират проблема. Обществото мълчи. Много хора не искат да се месят в чуждите проблеми. Не ги интересуват. Стоят безучастни. Масово такива случаи се прикриват и не стават обществено достояние. Училищата потулват случаите, за да не се наруши репутацията им. Родителите също не си дават сметка колко сериозен е проблемът. Оправдават го. Или ако направят забележка на детето, набият го дори, и си мислят, че проблемът е решен. А детето няма как да разбере, че е направило нещо лошо, ако не се говори с него. И утре е способно отново да прояви агресия. Основните фактори са семейство и среда. Повечето от нас нямаме врема да водим разговори с тях. Учителите също нямат подобно време, да обърнат внимание на всяко едно проблемно дете“, посочва Петя Събева.
Какво е решението?
„В момента в България има много малко центрове за работа с проблемни деца. Преди време бяха доста повече. Сега са ограничени и като капацитет и като бюджет. Трябва да се изградят много повече. Да се наемат добри специалисти, които да работят както с децата, така и с родителите. Освен това процесът е дълъг. Трябва на специалистите да им бъде дадено достатъчно време, за да работят с тези деца. За три сеанса с едно дете, каквато е практиката предимно, можеш само да го диагностицираш, но не и да го излекуваш. Нужно е много повече време“, посочва Петя Събева. „Мога да посоча като положителен фактор напоследък, че медиите все по-често търсят добри примери и ги показват. Показват деца, помогнали на възрастни хора. Деца, намерили голяма сума пари и ги върнали на собственика. Тези неща могат да поощрят подрастващите и да им променят виждането. За съжаление те са в пъти по-малко от останалите случаи. Няма как да ги компенсират“, каза още тя. „Агресията е вродена във всяко едно човешко същество. Тя е свързана с нашия инстинкт за оцеляване. Агресията в природата се отключва, когато има директна заплаха за живота на въпросното същество, независимо дали е човек или животно. При децата обаче е различно, именно заради модела на поведение. При детето няма заплаха за живота, най-вече е наранено егото му. И реакцията на наранено его най-често е именно физическата агресия“, допълва тя.
