Отказалите да гласуват ще трябва да платят 50 лева глоба, но не е ясно как тя ще се събира от емигрантите
Българският парламент реши засега на първо четене, но без съмнение ще го потвърди и на второ, че гласуването на изборите ще е задължително за всички български граждани. Предложението бе на Патриотичния фронт, с което ГЕРБ се съгласи. Наблюдатели предполагат, че именно задължителното гласуване е било цената, поискана от патриотите, за да останат в коалиция с управляващата партия. Който откаже да гласува, ще търпи санкции. Едната мярка е лишаване от социални помощи за срок от 3 месеца, а другата е глоба от 50 лв. За хората с трайни увреждания, както и за възрастните над 80 години, които не са гласували, не се предвиждат наказания.
Задължителното гласуване, агитацията на майчин език с превод, създаването на многомандатен избирателен район в чужбина, активната регистрация и преференцията предизвикаха най-остри спорове между депутатите при обсъждането на 14 законопроекта за ремонт на Изборния кодекс. Беше отхвърлено предложението на „Атака" до урните да се допускат само хора със завършено средно образование, както и проектите на независимия депутат Георги Кадиев и на ДПС за възможност за агитация на чужд език с превод.
Очаквано идеята за задължително гласуване срещна сериозен отпор от страна на ДПС, които се заканиха да го атакуват в Конституционния съд. ДПС ще е най-потърпевша от тази поправка, тъй като увеличената избирателна активност от страна на българите ще удари сериозно традиционното масово участие на турци в изборите. А това ще намали драстично депутатите на ДПС. БСП и ДПС единствени гласуваха срещу задължителния вот. Хамид Хамид отбеляза, че освен конституционния проблем се създава и друг - как ще се осигури възможност на всички българи по света да гласуват и как ще бъдат санкционирани тези хора. „Ще трябва ли всички, които не успеят да гласуват, които са на хиляди километри от България, да идват дотук и да представят бележки за уважителни причини. Какво ще се получи, ако 51% от имащите право на глас зачеркнат всички бюлетини? Биха ли били легитимни тези избори или не", добави още Хамид.
Изключеният от БСП независим депутат Георги Кадиев заяви, че задължителното гласуване е глупост. Хората не са овце, за да ги карате с гегата да гласуват, добави той и отбеляза, че в съседна Гърция гласуването е задължително, но на последните избори едва 52% са гласувалите. Откажете се, задължителното гласуване не е начинът да накараме хората да се занимават и интересуват от политика, призова той.
„Глупост е система, която възпроизвежда едни и същи физиономии в парламента", отговори му Искрен Веселинов от Патриотичния фронт. И обяви, че според различни социологически проучвания около 30% са противниците на задължителното гласуване и над 50% го подкрепят. Според Веселинов задължителното гласуване ще доведе до оздравяване на политическата система. Той посочи, че в България е имало задължително гласуване, въведено през 1919 г. след Първата световна война, и по думите му това лекарство тогава дало положителен резултат, като с близо 30% се вдига избирателната активност. Оставяме дискусионен въпроса за санкциите и глобите, но това е лек срещу онези автобуси, които непрекъснато променят изборния резултат в определени региони, добави Веселинов.
Бившият лидер на ДПС и водач на новата партия ДОСТ Лютви Местан обяви, че ограничението за майчиния език е противоестествено и рано или късно ще отпадне от Изборния кодекс. Според него това най-вероятно ще се случи след осъдително решение на Съда за правата на човека в Страсбург, пред който той заведе дело „от любов към родината, в която тоталитарните остатъци трябва да бъдат премахнати". Местан призова колегите си да погледнат на предложението му под друг ъгъл - „само след два месеца отново заедно ще бъдем на шествието на 24 май, за да отбележим делото на пресветите братя Кирил и Методий, известен като Празника на буквите". Само че 24 май е много по-голям от Празника на буквите - истинското дело на пресветите братя е в това, че преди близо 12 века са водили битка с триезичниците, за да защитят правото на всеки един народ на свой език, а буквите са само графическият израз на това право, каза той. И цитира „За буквите" на Черноризец Храбър. Показа платежно нареждане, с което превел на 25 януари 2,200 лева глоба за санкция, наложена му от областния управител на Разград, само защото при откриване на предизборната кампания за местния вот в Исперих е поздравил избирателите на майчин език на най-големия мюсюлмански празник - Курбан Байрям. От „Атака" пък заподозряха, че искането на Местан създавало сепаративни вратички - след като искат втори официален език, целта била и разделяне на държавата. Стефан Кенов от „България демократичен център" също не подкрепи агитация на майчин език, защото се злоупотребявало многократно с използването му.
Парламентът одобри и предложената от „Движение България на гражданите" активна регистрация за изборите. Предвижда се регистрацията да може да се извърши във всяка общинска администрация, всяко кметство в страната и във всяко дипломатическо или консулско представителство на България. Кампанията по регистрация ще продължава не по-малко от 3 месеца заради големия брой хора, които трябва да се регистрират, и ще трябва да е най-малко 2 месеца преди изборния ден. На всеки десет години ще се провеждат кампании, за да се облекчават гражданите от контакти с администрацията.
За да не бъдат ограничени правата на онези, които не са се регистрирали, има възможност за индивидуална регистрация извън периода на кампанията, но не по-късно от 15 дни преди изборния ден. Ръководството на процеса е възложено на Централната избирателна комисия (ЦИК). Дописване на избиратели в изборния ден ще се допуска не по решение на секционните избирателни комисии, а само срещу издаден от общината или района документ за причината за отсъствие на един избирател от списъка.
Основният вносител на поправката Димитър Дечев посочи, че активната регистрация се опитва да реши проблема с мъртвите души в списъците. По думите му те са около 1 млн. души. От 15 години не са почиствани списъците. Такива правила сме предвидили, че никого да не лишим от гласуване, аргументира се той. Според него това ще доведе и до увеличаване на избирателната активност. Това е опит законът да свърши работата на администрацията, която е отговорна за изчистването на избирателните списъци, възрази Хамид Хамид от ДПС. По думите му активната регистрация щяла да сведе до минимум активността на вота.
Парламентът прие на първо четене и взаимно изключващи се предложения за електронното и машинното гласуване. Подкрепа събраха два проекта - на ГЕРБ и на Реформаторския блок за електронно гласуване, и три проекта - на АБВ и два на депутати от РБ, за машинно гласуване и машинно преброяване на резултатите. От ДПС не подкрепиха електронния вот въпреки решението на парламента след референдума от 25 октомври 2015 г. Искаме работещ модел за електронното гласуване, а не бланкетен текст. Не искаме да сме пионерите на електронното гласуване, заяви Хамид Хамид и добави, че САЩ и Германия са го отменили.
Предложението на реформаторите е електронното гласуване да се въведе от 2018 г., докато ГЕРБ предлага на всички избори до 2018 г. то да е експериментално и резултатите от него да не се зачитат. АБВ пък иска машинно гласуване да се въведе от 2018 г. в 5,000 изборни секции, а от РБ предлагат - още на президентските избори, но в половината изборни секции.
Хамид Хамид възрази срещу приетата идея на ГЕРБ затворниците, осъдени за леки престъпления, да могат да гласуват, защото техният глас можел лесно да се контролира от властта, управляваща местата за лишаване от свобода. Настимир Ананиев от „Движение България на гражданите" пък настоя ГЕРБ отсега да кажат колко депутати ще избират българите емигранти с предвидения многомандатен избирателен район „Чужбина". Колко български граждани представляват този чужбински район - 2 млн., или ще им дадем минимума от 4 мандата, които ще представляват доста голяма общност, попита той. Този въпрос е доста дискусионен и трябва да бъде изговорен, за да се знае колко депутати ще бъдат излъчвани от този район, настоя той.
Според решението на парламента поправките в Изборния кодекс трябва да бъдат приети на второ четене от правната комисия до 30 април.
