Правната комисия в парламента прие на второ четене промени в Изборния кодекс. Цели пет часа продължиха дебатите по законопроекта, предложен от „Има такъв народ“ на Слави Трифонов. Окончателното гласуване на промените в пленарна зала ще е в сряда.
Гласуване по пощата
Една от най-очакваните от българите зад граница поправки бе възможността за гласуване по пощата. Това обаче беше отхвърлено от депутатите. Основната точка, по която спориха, бе кой и как ще събира бюлетините и съответно – как ще бъдат преброени.
Според предложението на вносителите, консулствата и посолствата трябваше да събират и обработват бюлетините. От МВнР обаче се противопоставиха на тази идея, тъй като това означавало да се намеси изпълнителната власт в изборния процес. Освен това не стана ясно как ще се гласува в държавите, в които няма дипломатическа мисия. От „Демократична България“ изразиха принципната си подкрепа за възможността сънародниците ни зад граница да гласуват по пощата, но добавиха, че са обезпокоени от начина, по който това разписано в Изборния кодекс.
Повече секции в държавите извън ЕС
Ограничението за разкриване на до 35 секции в държавите извън Европейския съюз отпада. Сега избирателни секции ще се образуват при не по-малко от 40 подадени заявления от избиратели, а не 60, както досега. Предложението за повече секции бе на „Има такъв народ“ и „Демократична България“. На парламентарните избори в началото на април се извиха дълги опашки от желаещи да гласуват във Великобритания и в САЩ.
МИР „Чужбина“
Правната комисия реши да се създаде 32-ри избирателен район „Чужбина“, но това няма да стане преди есента, когато ще има преброяване на населението. Това означава, че при евентуални предсрочни парламентарни избори през лятото, няма да има избирателен район за българите зад граница.
Машинен вот
На изборите, когато и да са те, ще се гласува изцяло машинно в секциите, в които има над 300 избиратели – общо 9398 секции в страната. Хартиени бюлетини също ще има в секции с по-малко от 300 избиратели, при гласуване с подвижна избирателна кутия, в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме. Във всяка избирателна секция ще има отпечатани хартиени бюлетини до 50% от броя на избирателите там.
В чужбина ще се гласува с машини само в секциите, за разкриването на които има над 300 заявления.
Видеонаблюдение в секциите
Ще има видеонаблюдение по време на броенето на бюлетините на изборите и попълването на изборните протоколи в секционните избирателни комисии. Въвеждането на видеонаблюдение няма да е трудно, защото изборите в голямата си част се правят в училища и класни стаи, където вече има камери и с малка техническа намеса преброяването може да се излъчва на страницата на ЦИК, заяви Крум Зарков на БСП. Председателят на правната комисия Радостин Василев от „Има такъв народ“ заяви, че според него не е ясно дали ще е възможно да се организира видеонаблюдение във всяка секция.
Председателят на парламента Ива Митева подкрепи предложението и обясни, че трябва да се види как е регламентирано в чужбина, като се съобразят текстовете с личните данни, както и дали ако има видеонаблюдение, дали ще има видеозаснемане и излъчване.
Членовете на ЦИК
Членовете на Централната избирателна комисия ще се намалят на 15 от 20, реши правната комисия на парламента. Вече цялата комисия ще се назначава с указ на държавния глава след публични консултации и процедура, определени от него, по предложение на парламентарно представените партии и коалиции. Досега председателят, заместниците му и секретарят на ЦИК се избираха след публично изслушване от Народното събрание. А президентът назначаваше с указ останалите й членове по предложение на формациите, представени в българския и Европейския парламенти.
