Вечерта на 23 юли 1924 г. била напрегната и изпълнена с приятен морбиден трепет. В елегантния вестибюл на къщата на улица „Лайм" №10 в Бостън петима бележити мъже се разхождали нервно в очакване на първия знак от непредсказуемото и необяснимото.
Сякаш изпод земята зад тях се появил мълчалив и малко зловещ иконом и с поклон ги повел към тясна мрачна стаичка на последния етаж. Господата се сместили около кръглата маса и притеснено се заоглеждали. Само след няколко минути в тази стая те щели да се срещнат с мъртвите.
Напрегнатата обстановка се разсеяла като мъгла с влизането на домакинята. Фатално красивата и жизнерадостна Мина Крандън поздравила гостите си, облечена в ефирен халат, домашни пантофки и дълги копринени чорапи. Дрехите й оставяли нищожна храна за въображението, но мъжете добре знаели, че това е костюмът на една честна жена - с него Марджъри показвала на своите гости, че не крие никакви тайни и фокуси "в ръкава си". Е, вероятно имало и друга причина - малко от господата успявали да се съсредоточат в подробностите от сеанса при такава прелъстителна красота пред себе си.
Всички знаели какво се случва в тайнствената таванска стая на Мина Крандън. Безплътни
гласове проговаряли от сенките
от въздуха се материализирали живи гълъби, масата се издигала сама към тавана и странни, неземни светкавици прорязвали мрака. Всичко това обаче щяло да се промени в тази паметна вечер на 23 юли. И вината била изцяло на мъжа, удобно разположен от лявата страна на медиума. Неговото име било Хари Худини.
По време на сеанса легендарният фокусник запазил пълно мълчание. Около него се случвали невероятни неща - прозвънял несъществуващ звънец, призрачен глас го повикал по име, а в краката му като оживял паднал и се строшил един мегафон. Когато лампите отново светнали и гостите си поели дъх, за да дойдат на себе си след срещите с паранормалното, Худини благодарил любезно на домакинята и си тръгнал. По пътя към хотела си той се обърнал към своя спътник, седнал до него в таксито и казал простичко: "Тя е измамница. Спипах я."
Хубавата Мина била въведена в света на паранормалното от съпруга си д-р Лирой Годар Крандън. През пролетта на 1923 г. той научил за "вълшебната масичка", която чрез почукване помага на живите да контактуват с мъртвите си близки. Крандън поръчал да му направят такава масичка и поканил жена си и четирима приятели да изпробват вълшебните й сили. Всички седнали около нея, хванали се за ръце и започнали да чакат знак от отвъдното. Но нищо не се случило. "Всички бяха толкова сериозни, че се засмях - разказала Мина. Скараха ми се и съпругът ми мрачно ме уведоми, че тази работа е много сериозна."
Изведнъж масичката започнала да се движи - първоначално бавно, но после се разклатила неудържимо, извисила се във въздуха и накрая с грохот се тряснала в земята. За да разбере чии свръхестествени способности са предизвикали явлението, Крандън помолил гостите си един по един да махнат ръце от масата. Тя спряла да се клати чак тогава, когато и последният присъстващ се отдръпнал от нея. Крандън вече прозрял - медиумът била собствената му съпруга.
Отначало идеята се сторила много странна на Мина, но след като двамата провели един след друг много успешни сеанси, славата й на вещица бързо плъзнала из страната, потънала в онези времена в увлечения по вещерство, таласъми, духове и прочее паранормални явления. За да докаже, че жена му е "забележителен магически инструмент", Крандън завел съпругата си в Европа, за да получи мнението на изтъкнати експерти. Един от тях се оказва бащата на Шерлок Холмс - писателят Артър Конан Дойл, който бил толкова впечатлен от способностите на медиума, че официално заявил, че тяхната истинност е "напълно безспорна".
Това мнение се споделяло и от един от редакторите на най-уважаваното научно списание в САЩ "Сайънтифик Американ" - Малкълм Бърд. Той написал няколко статии, възхваляващи дарбите на г-жа Крандън, и й измислил псевдонима Марджъри, за да спести прекалената публичност на семейството й. С помощта на тази реклама и неочакваната подкрепа на научните среди реномето й бързо достигнало зашеметяващи висоти.
Като представил Мина на "Сайънтифик Американ", Конан Дойл неволно я поставил в епицентъра на един назряващ скандал от национален мащаб. През декември 1922 г. списанието обявило награда от $2500 за човека, който направи
фотография на призрак
при поставени научно обосновани условия или докаже свръхестествените си способности пред скептичния поглед на специално жури от изследователи. Журито проучило внимателно всички предложения, но дългоочакваното "истинско" доказателство за съществуването на духове така и не идвало. Един ден неочакван ентусиаст предложил уменията си на услугите на журито с молба да му позволят за участва в оценяването на медиумите.
Всъщност Хари Худини имал зъб на всички, които твърдели, че са във връзка с паранормалното. Причина за нагласата му станала смъртта на майка му Сесилия през 1913 г., която той така и не успял да прежали. През следващите няколко години гениалният фокусник посетил стотици спиритически сеанси с надеждата да успее да се свърже някак си с майка си и да чуе още веднъж нейния глас. Огромният по това време опит в подготвянето на фокуси му помогнал като на никой друг клиент на самозваните врачки да вижда още от пръв поглед по какъв начин е подготвено и умело замаскирано появяването на "неземните" гласове и светлини, както и на другите паранормални явления.
Худини много добре знаел триковете на занаята и стотици пъти сам бил подготвял фокуси, които изглеждали напълно реалистични и магически за окото на лаика. Вбесен от начина, по който медиумите си играели със скръбта на хората и печелели от нея, той започнал истински кръстоносен поход срещу всички врачки, баячки и магове. Худини продължавал да ходи по сеанси, но вече въоръжен с писалка и бележник. Той внимателно следял методите на медиумите и накрая дори написал книга, в която изобличава всички трикове на шарлатаните. Започнал да изнася лекции по въпроса и появата му се превръщала в истински ужас за врачките, защото, след като присъствал на някои сеанс, той изкрещявал "Измамници!" и публично обяснявал по какъв начин се е случила "магията". Личните му усилия в тази посока са една от основните причини за промяната в обществените нагласи спрямо свръхестественото в САЩ.
За Мина Крандън - най-известният медиум на времето си - идеята да бъде оценявана от най-прочутия скептик на Америка предложила пикантни възможности за реклама и отмъщение срещу човека, който подронвал репутацията на "колегите й" от цяла Америка. Доктор Крандън написал писмо на приятеля на Худини - Артър Конан Дойл, в което изказвал намерението си да "разпъне на кръст" всеки, който си позволи да се усъмни в способностите на жена му. Така магическото семейство решило да участва в предизвикателството на "Сайънтифик Американ" и на 23 юли 1924 г. поканило журито в дома си. Веднага след сеанса Худини обяснил на експертите: Спипах я!
Какво се е случило по време на сеанса, какви разкрития направил известният фокусник, защо загадките около вещерката Мина и неговата собствена поява от отвъдното продължават и до днес - четете в следващия брой на BG VOICE.
