Една от тръбите, изработени за проекта
Пламена Кацарова
В бивша военноморска авиационна станция в Аламида, в района на залива на Сан Франциско, Калифорния, работници заваряват масивна черна тръба с дължина на футболно игрище. Тя е част от огромно съоръжение, което през това лято ще достигне до Голямото тихоокеанско сметище - мястото, на което океанските течения са складирали 1.8 трилиона парчета пластмасови отпадъци. Преди шест години иновативната технология за разчистването им е била само идея, представена на TEDx. Неин създател тогава е 18-годишният Боян Слат, който смята, че изчистването на океана от пластмасата може да отнеме до 80,000 години.
Поради обема на отпадъците събирането им с мрежи не е ефективно. Друга пречка е движението на водата, което Слат решава да използва като предимство - с преграда, поставена във водата, движещата се пластмаса може да бъде събрана много по-бързо и впоследствие рециклирана.
Изобретателят смята, че при постигане на максимален капацитет на разработения от него проект половината от тихоокеанското сметище - около 40,000 метрични тона, може да се събере в рамките на 5 години. Дизайнът на системата включва масивни платформи, които събират отпадъците, подпомагани от океанските течения. Те играят ролята на изкуствена „брегова линия", като бавно натрупват боклука в центъра на съоръжението, откъдето той ще бъде извозван.
Ключов момент е, че платформите няма да бъдат захванати за дъното на океана, а ще се използват котви, които да стоят в по-дълбоки води. Така платформите ще се движат с по-бавна скорост от тази на боклука по океанската повърхност. Котвите ще бъдат поставени в линии от по 4 елемента - всеки с височина 12 и ширина 4 метра.
С обща площ от близо 40 квадратни метра те ще осигуряват достатъчно забавяне на платформите, така че пластмасовите отпадъци да останат в създалия се водовъртеж. Предвижда се създаването на 50 такива съоръжения, всяко с дължина близо километър.
Основаната от Слат фондация „Пречистване на океана" е събрала близо 30 млн. долара за каузата. Сред дарителите са Марк Бениоф от „Сейлсфорс", eдин от основателите на „ПейПал" - Питър Тийл, както и швейцарската банка „Юлиус Баер". Сред предложенията за по-нататъшното финансиране на проекта е и идеята компании да спонсорират изработването на платформи, върху които да бъде поставено логото им. Дългосрочната цел е събраната пластмаса да бъде рециклирана и да се използва повторно в производството на различни стоки.
Младият нидерландски иноватор, както и други, които работят по проблема с пластмасовите отпадъци, посочват, че събирането им е само част от предизвикателството, а справянето с причините за замърсяването е отговорност в глобален мащаб. Планът на Боян Слат е амбициозен, но той смята, че в някои случаи е грешка да се започва с по-скромни решения и постепенно да се увеличава обхватът им. В ситуацията с океанската пластмаса мащабните решения са ключови, казва Слат.
