„Представяш ли си, идва майка на дете аутист при мен, объркана, смутена, защото никой не иска да работи с детето й - казва Гергана и гласът й трепери от вълнение. - Никой да не иска да говори и да играе с детето ти, защото е аутист, защото е различно... Как ще се почувстваш?“ Гергана Аргирова отдавна е осъзнала, че цялото й престижно образование в Щатите е имало смисъл в мига, в който разбира, че може да помогне на това дете аутсайдер и на много като него. И то не къде да е, а в Лондон. Там дръзката музикантка създава първата музикална школа за работа с деца аутисти и печели престижни награди. Когато е на 5 години, записват малката Гери, родена в Пловдив и живееща със семейството си в село Катуница, на уроци по пиано. „Много ми хареса, даже вкъщи „свирех“ на въображаеми клавиши, които си бях нарисувала на масата в хола“, казва Гери. Купуват на детето хубаво немско пиано. Първата й учителка Магдалена казва, че има талант и след IV клас тя постъпва в пловдивското музикално училище. Там попада на прекрасна учителка - Незабравка Кметова, която й вдъхва любов към музиката и пианото. След завършването Гергана
печели пълна стипендия в Денвър, Колорадо
в един от най-престижните университети, част от елитната Бръшлянова лига. „Бях на 18 години, с „никакъв“ английски, и още на първия ден ни дадоха домашно - 2 страници есе за другия ден. Тази нощ не спах, много плаках, обадих се на мама по скайп и казах, че искам да си се прибера вкъщи“, спомня си Гери. [su_image_carousel source="media: 77675,77674,77677,77689,77688,77687,77686,77685,77684,77683,77682,77681,77680,77679,77678,77675" crop="none" captions="yes"] В Денвър талантливото момиче от Катуница попада в бляскавия свят на деца на знаменитости. Частният университет е с космическа такса - половин милион долара за обучението за бакалавърска и още толкова за магистърска степен. Учи сред младежи, които паркират по 2-3 скъпи коли пред университета, а родителите им финансират обучението на талантливи бедни младежи, като създават образователни фондове. Какво би могло да си позволи едно дете на детска учителка и автомонтьор? Университетът поема таксата й и наема за жилище, а Гери сервира на партита във фирми за кетъринг. Талантливата и упорита българка обаче е включена в програма за много надарени студенти, в която се преподават предмети на много по-високо ниво. Единици са избраниците, а деканът на университета ги кани на специални вечери - защото са със специален статут. Трябва обаче да държат през цялото време много висок успех, за да си запазят мястото в програмата. Ако нямаш успех 5,75, отпадаш. Гери остава 4 години в програмата. Предлагат й пълна стипендия и за магистърска степен и заплата като асистент на студентите за бакалавър по пиано. Изкарва 2 години и завършва магистратура по пиано и музикално образование. Междувременно тя решава, че потенциалът й е достатъчно голям, за да си изкарва прехраната със сервиране. В университета има много фондове, финансиращи пилотни проекти на студенти. В Денвърския университет е пълно с богати младежи, чиито родители финансират тези фондове, а те не си дават много зор да правят разни проекти. Гери обаче разработва проект за
алтернативно музикално образование
Създава свой проект The Little Pioneer, на който студенти дават безплатни уроци по музика на бедни талантливи деца. Когато завършва магистратурата си, Гери е приета за докторат не къде да е, а в Кеймбридж във Великобритания и в Института по образованието в Лондон. И на двете места обаче искат да таксуват европейката като американка, защото идва от престижния Денвърски университет. А таксата за неевропейци е 3 пъти по-голяма и непосилна за нея. Тя обаче решава, че щом Съдбата е избрала да отиде в Обединеното кралство, значи трябва да остане там. През 2012 г. Гергана пристига от Денвър в Лондон абсолютно без средства. Спестените й пари са блокирани за месец - такива са правилата при преместване от Америка. Не познава никого, но научава, че нейна приятелка от най-ранното детство в Катуница живее със семейството си в Лондон. Приютяват я за няколко месеца. „Бюджетът ми беше 1 паунд на ден. Толкова сълзи са изплакани!“, споделя Гери. Започва да търси всякаква работа - в офис и като преподавател по пиано. Отказват й навсякъде. Започва да дава уроци и решава, че сама трябва да си създаде работа. Преподава пиано, докато един ден не получава имейл от отчаяна майка на дете с аутизъм. Прави проучване и се оказва, че в цял Лондон няма нито една специализирана школа за такива деца. Решава, че тя, българката, ще е първа. „Бях чела много за деца с аутизъм, а и темата на доктората, който не направих, беше „Ефектът на музиката върху мозъка на аутистите“, казва Гери. Тя си спомня ранното си детство в Катуница и едно странно момче, което с никого не говори, всички се страхуват от него. „Сега, когато разпознавам деца с това заболяване, си мисля, че това момче е било аутист, но преди почти 30 години никой не знаеше как се работи с такива деца“, казва Гери. През 2013 г. тя регистрира собствена компания. Избира име на школата си „London Music Box“.
В началото е сама, сега има 7 учителя
Логото на школата е като ключ сол, а името идва от джубокс. Подобно на него, Гергана иска да създаде музикален бизнес, който да обединява различни жанрове и хора. Работят със здрави деца, с деца с аутизъм, дислексия, със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, а също и с възрастни. Преподават им пиано, китара, цигулка, виола, ударни инструменти, пеене, а Гергана завършва специални курсове за работа с аутисти. „Те са нормални хора, дори някои са по-интелигентни и талантливи. Спомни си филми като „Рейнман“ и „Форест Гъмп“. Щом мислим за нормалните хора, че всеки е различен и го приемаме, защо не мислим същото за хората с аутизъм? Това се опитвам да направя с „Лондон Мюзик Бокс“ - тези табута, ограничения, разграничения на хора да престанат!“, вълнува се Гери. Казва, че с учениците е като хамелеон, към всеки прилага специален подход, независимо дали е с аутизъм или не. „Исках да правя нещо, което да ми е интересно, нещо, в което да оставя сърцето си“, казва тя. „Ако чакаш някой да ти даде нещо - няма да стане - коментира 33-годишната дама, в чието образование са инвестирани 1 милион долара. - Дори и да ти дадат работа, може да не е това, което търсиш. Затова вярвам, че ти сам може да си създадеш мечтаната работа. Аз го направих и работя здраво“. И момичето от Катуница е забелязано дори и в огромния Лондон. За проекта си с голямо обществено значение - работата с аутисти, социалният предприемач Гергана Аргирова получава няколко приза. Финалист е за бизнес наградите на общината, в която живее - Southwark Business Awards 2019“ в категорията „Жени в бизнеса“ и категорията „Предприемач на годината‘‘. През 2018 г. е определена за „Малък бизнес предприемач на годината“ в цял Лондон на престижните награди PickYourselfUK. За нея гласуват 6000 души от цял свят. Тази година печели 2 приза на Българските Бизнес награди във Великобритания - „Иновативен бизнес на годината“ (на журито и на публиката) и „Образователен бизнес на годината“ (на публиката). През август се е омъжила за своя любим Сайръс, англичанин, финансов мениджър, който й е много силна опора в работата с финансите. „Моето свободно време? То пак е посветено на школата, и през уикенда продължава моето One Woman шоу, като се опитвам да отделям достатъчно внимание и на Сайръс“, смее се Гери. „Бръшлянова лига? Прекрасно. Лауреат на конкурси? Чудесно. Но да дадеш надеждата на майката, която преди това е плакала, че никой не иска детето й... Това е съвсем друго ниво.
Това ми е страстта, разбираш ли?
Има огън в мен! Толкова силно вярвам в това, което правим!“, вълнува се Гери. „Тези дечица, които са били аутсайдери, при нас си намират приятелчета, ходят си на рождените дни. След летния ни концерт се събрахме всички на една маса - деца със семействата си, здрави деца и аутисти, всички бяхме заедно! А ти представяш ли си това дете аутсайдер да го изкараш на сцената?... Какво е това за майката и за него? Да му ръкопляскат! Даже се научиха сами да се представят: „Аз се казвам Джон, аз съм на еди-колко си години и след малко ще свиря!“. Аз ги научих на това и се гордея!... Награди?... Не, не, не. Да чуеш как едно дете с аутизъм свири „Тиха нощ, свята нощ“ - това не може да се опише с думи. И цялото ми престижно образование е само базата, за да се случва това. Един ден се надявам и в България да го направя. И искам всички българи да знаят, че щом аз, обикновено момиче от скромен произход, мога да мина през Америка, да се установя и направя нещо такова в Лондон, и те могат!“, казва амбициозната дама, която вече 15 години не е в родината си, но твърди, че България винаги е с нея.
