Тишината на „примирието“ може да бъде разбрана едва когато знаеш как звучи шумът на оръжията. И досега тръпна, когато се сетя за вечерта преди две седмици, в която сирените в Тел Авив завиха за първи път. Децата тъкмо бяха заспали, взехме ги на ръце и се затичахме към убежището един етаж по-долу. Още вярвахме, че ще могат да продължат да спят. След това дойде първият трясък, когато ракета на израелската отбранителна система засече ракета от Газа. Последва още един, още един и още един. Ужасени, децата се сгушиха в нас. Едва бяхме напуснали убежището, когато сирените завиха отново. Всичко се повтори четири пъти, докато накрая положението се успокои. В три часа през нощта ме събуди поредната детонация, креватът ни като че ли се тресеше. Този път сирените бяха пуснати непосредствено след тътена, пише „Дойче веле“.

Да си поемеш дъх
Не мога дори да си представя колко оглушителни са били следващите дни и нощи за семействата в Газа. Какъв ли страх са изпитвали децата там от шума на безбройните бомбени взривове, колко ли силно трябва да се е тресла земята при рухването на цели небостъргачи в съседство? [su_image_carousel source="media: 363315,363314,363313,363312,363310,363309" crop="none" align="center" dots="no" autoplay="7" speed="immediate"] На този фон твърдението, че установеното примирие между Израел и Хамас е добра новина, звучи банално. Разбира се, че е добра новина - за всички цивилни граждани, особено за децата от двете страни. Най-накрая спокойствие. Най-накрая можеш да си поемеш дъх и да спиш спокойно. Но това може да се окаже просто затишие пред нова буря. Тъй като причините, довели до предишното военно противопоставяне, са все така валидни. Това се отнася най-вече за Йерусалим: предстоящото принудително премахване на палестински домове в полза на израелските заселници в квартала Шейх Джара или пък сблъсъците между палестинци и израелските сили за сигурност на Храмовия хълм са само част от примерите.
Буреносните облаци се сгъстиха
Но това не е всичко: противопоставянето този път не бе само между Газа и Израел - и в рамките на държавата Израел се стигна до сблъсъци и насилие между евреи и араби. Дали те ще секнат сега, когато има подписано примирие? Или вече това напрежение, което винаги е съществувало подсъзнателно между двете страни, излезе наяве и няма как бързо да изчезне? До момента градове като Ако (също Акра - б.р.) представляваха положителен пример за това как мирното съвместно съществуване между израелци и палестинци може да изглежда. Мои приятели израелци, които още от младежка възраст участват активно в движението за мир, нарекоха по тези причини дъщеря си Ако. Като знак в какъв свят биха искали да расте дъщеря им. Но сега и в този град се стигна до безредици - опожарен например бе един ресторант, чийто управител от години се застъпва за мирния съвместен живот. Враждуващите страни трябва най-накрая отново да започнат да разговарят - колкото и елементарно да звучи тази препоръка. Пълноценни преговори за мир между Израел и палестинското ръководство не е имало от 2008 година насам! Много анализатори смятат, че решението за съществуването на две държави е невъзможно, тъй като вече са обособени твърде много еврейски селища в окупирания от Израел Западен бряг. Надеждата за мир се превръща в обект на присмех. Затова и въпреки облекчението от установеното примирие тези дни съм тъжна и угрижена. Какви са изгледите, щом дори един от водещите командири на израелската армия каза, че ако следващите пет години останат спокойни, той би оценил това като успех? Колко често ще трябва да изживяват травми децата и от двете страни? Надеждата за мир, както изглежда, ще се превърне само в обект на присмех. Най-доброто, което могат да получат децата в Близкия изток за момента, е примирието.

Какво и кой е Хамас?

„Радикално-ислямска“ - германските медии често използват това понятие, когато пишат и говорят за организацията Хамас. Но в хода на последната ескалация на напрежението в района, за нея все по-често се говори като за ислямистка терористична организация. Повечето западни държави дават именно тази оценка. Изключение правят Норвегия и Швейцария. Позовавайки се на това, че са неутрални, двете държави поддържат контакти с Хамас. Но някои други държави стигат значително по-далеч в подкрепата си за тази организация. Хамас беше основана през втората половина на 80-те години и още от самото начало е в опозиция на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) на Ясер Арафат. Спори се дали Хамас не е била създадена дори с паричната подкрепа на израелското правителство, с цел да бъде противовес на ООП – сценарий, който и двете страни днес категорично отричат. За разлика от ООП, Хамас отрича правото на съществуване на Израел. На емблемата на движението са изобразени Куполът на Скалата на Храмовия хълм в Ерусалим, както и очертанията на една палестинска държава, включваща и територията на Израел.  

Война след мир

През 1993 година, в рамките на мирния процес от Осло, Ясер Арафат сключи мир с Израел и прекрати първата палестинска интифада. Хамас тогава не призна тази историческа стъпка и продължи да извършва нападения срещу израелска територия. През 2006 година Хамас дори спечели абсолютно мнозинство на изборите в Ивицата Газа, което година по-късно заздрави с една операция, носеща белезите на преврат. На Западния бряг управлява умерената партия Фатах на Махмуд Абас. С други думи, палестинските територии са разделени не само географски, но и в политическия смисъл на това понятие. От Ивицата Газа Хамас постоянно организираше нападенията си срещу Израел, които представяше като „самоотбрана“. На три пъти дотук тези атаки прерастваха в открит военен конфликт с израелската армия: през 2008/2009, през 2012 и през 2014 година. Ивицата Газа е един от най-гъсто населените райони в света, граничещ на юг и на изток съответно с Израел и Египет, а на запад - със Средиземно море. До голяма степен ивицата е икономически изолирана от света. Голямата част от населението живее в крайна бедност и е зависимо от хуманитарна помощ. Под натиска на бившия американски президент Доналд Тръмп тези помощи бяха силно орязани.  

Живият щит

При атаките си срещу Израел Хамас използва местното население в Ивицата Газа като жив щит. Ракетите често се изстрелват от гъсто населени квартали, а командните щабове се помещават в жилищни сгради. Хамас редовно прокарва подземни тунели към Египет, през които в Ивицата Газа се доставят нелегални оръжия. Египетското правителство обаче няма никакъв интерес да толерира тази практика. Един от най-важните спонсори и съюзници на Хамас е Катар. През 2012 г. емирът на Катар стана първият държавен глава, посетил ръководството на Хамас в Газа. Малката държавица от Персийския залив досега е превела на палестинците повече от 1,5 милиарда евро. Израел обаче се надява, че Катар също като редица други арабски държави ще се присъедини към споразумението „Авррам“, създадено по инициатива на Доналд Тръмп, и също ще установи дипломатически отношения с Израел.  

Загубата на Израел

Израелските компании са загубили 1,2 милиарда шекела (368 милиона долара) по време на 11-дневните сражения между Израел и военната групировка Хамас в Газа. Това съобщи Асоциацията на производителите. Основната промишлена група в страната, която представлява около 1500 компании и 400 000 служители, заяви, че загубата се дължи основно на избора на служителите да си останат вкъщи заради постоянно изстрелваните палестински ракети от Газа. Около една трета от работниците не са били на работа в Южен Израел, а около 10 процента са си останали вкъщи в районите, които са по-близо до централната част на Израел, където е съсредоточена търговията на страната, според асоциацията. Неявяването на работниците доведе до значителен спад в производството на промишлените компании, понижение на продажбите и нанесе пряка вреда върху приходите, подчерта бизнес групата. Докато палестинските ракети падаха в Израел, от другата страна на границата Тел Авив бомбардираше ожесточено и причини големи щети в Ивицата Газа. Пресслужбата на Хамас оцени на 40 милиона долара щетите за заводите в промишлената зона на Газа и други индустриални съоръжения, които се прибавят към щетите за 22 милиона долара, нанесени на енергийния сектор. Петдесет израелски завода са претърпели преки загуби за милиони шекели от ракетните удари, съобщи Асоциацията на производителите. В тях не са включени очакваните непреки разходи като отменени заявки. Според оценката на Израелската централна банка по време на предишните военни действия между Израел и Хамас - продължилата седем седмици война през 2014 година - икономиката на страната е загубила 3,5 милиарда шекела. На почти същата сума са се равнявали и щетите за туристическия сектор.