Малката Анастасия
През лятото на 1922 година в казанлъшкото село Габарево пристигат няколко души, които говорят руски. В общината те се записват с имената д-р Пьотър Александрович Алексеев, Матвей Павлович Колишев, Сергей Максимович Кузмич, Яков Симеонович Латвинов. След тях идва една 20-годишна девойка, която пък се записва под името Елеонора Албертова Крюгер. Няколко месеца след нея пристига 18-годишен младеж - Георгий Павлович Жудин. Странни са връзките между тези хора, прогонени от родните им места от болшевишката революция. Според местните отношенията между госпожа Нора, господин Жорж и останалите са били като между господари и слуги. Така се ражда една легенда, която дълги години витае в село Габарево и повдига самочувствието на хората от региона. Според местните редом с тях са живели не някакви обикновени руснаци, а наследниците на руската царска корона княгиня Анастасия и княз Алексей. Преданието се разпространява от уста на уста десетивлетия наред.
Благой Емануилов, бивш полицейски следовател, търси истината за семейство Романови от четвърт век. Според него събитията след разстрела на последния руски цар се определят като загадката на миналия век. „Целият ми живот е посветен на това да разкрия загадката. В последната си книга „Император Николай Втори и конспирацията на двадесети век" излагам всички доказателства, с които разполагам, в защита на тезата си. Доста хора ме наричат лъжец и казват, че си измислям. Има много версии за това какво се е случило с последните оцелели от династията Романови. Аз знам, че съм прав, имам доказателства и искам Габарево да заеме мястото си в голямата история на света."
През 1922 година Елеонора Крюгер, наричана от всички Нора, заживява с доктор Алексиев и се омъжва за него. Бракът им е фиктивен, убедени са съвременниците им. Те твърдят, че взаимоотношенията между двамата не са като между съпрузи, а като между господарка и слуга. Близо година по-късно в дома им се настанява висок болнав младеж - Георги Жудин, известен като Жорж. За него се говори, че е княз Алексей. До 1951 година никой не предполага, че
тези хора са от царско коляно
Тогава Василка Керкова, уредничка на музея „Христо Ботев" в Калофер, пътува в командировка до Съветския съюз. Там вижда снимка на семейство Романови и припознава в една от жените Нора - учителката от Габарево. След прибирането си в България Василка разказва за видяното на дъщерята на попа. Години по-късно момичето чува по новините, че гробът на царското семейство в Екатеринбург е разкопан, но вътре има не единадесет, а девет трупа. В записките на руските изследователи е отбелязано, че две от телата на царската фамилия са изгорени. Така се оправдава отсъствието на Анастасия и Алексей. След тези разкрития съмнението започва да витае около къщата на странните чужденци.
„За да разбера как Романови са дошли в България, се срещах с българин от Балчик, който научава за бягството на царските деца от Пьотър Иванович Замятин - охранител на Николай Втори", споделя пенсионираният следовател Емануилов. ,,Пьотър лежал в болницата в Каварна през 1953 година заедно с моя свидетел. Замятин бил на смъртния си одър, но не искал да отнесе тайната със себе си. Аз мислех, че той е бил лична охрана на царя, но се оказа, че е бил член на Охранката (институция, еквивалентна на Държавна сигурност). Замятин получава поръчение да скрие княза и принцесата в Одеса и да чака заедно с тях
да отшуми болшевишкият бунт
Нещата обаче се объркват повече. Анастасия и Алексей научават, че семейството им е разстреляно, и решават да избягат далеч. Замятин разказва, че когато се качват на кораб, за да избягат, дошла червената кавалерия. Войниците стреляли по всички на пристанището и успели да ранят Анастасия. Ако не е била прегърнала кучето си, е щяла да бъде убита от куршум в гърдите. Аз направих историческа справка и се оказа, че подобно нещо наистина се е случило на 7 февруари 1920 година. Госпожа Нора пък е разказвала на габаревци, че е ранявана в гърдите. Затова тя не може да спи хоризонтално."
Има версии, че Анастасия живее известно време в Румъния, където е била изнасилена, ражда, но детето е убито от руски чекисти. Може да се каже, че и този факт има сходства с живота на Нора от Габарево. Тя сключва брак с доктор Алексиев - неин спътник след пристигането й в България. Тогава в медицинските регистри записват, че за нея това е втори брак, а от първия има дете, което никой в Габарево не е виждал. Тя никога не говори за това, но на Задушница винаги раздава на съселяните си за починало момиче, което нарича Мария. След пристигането им в България Нора не се хваща на работа, но помага на децата от селото с уроци по руски, френски и математика. Всички в Габарево я обичат заради аристократизма, който излъчва.
Предполагаемият наследник на короната Жорж е много болнав. Той умира пет-шест години по-късно. Записано е, че причина за смъртта му е туберколоза. Известно е, че истинският княз Александър пък е страдал от хемофилия. Благой Емануилов се консултира с лекари и установява, че клиничните картини на двете заболявания са много близки и лесно могат да се сбъркат.
„Моята къща се намира на двадесет метра от овощната градина, за която се е грижела госпожа Нора.
Цялото село познаваше тези хора
Но по това време в България живеят много руснаци и никой не е предполагал, че те са от толкова знатен произход. Живели в пълна анонимност. Самата Нора твърди, че е полска графиня, може би за да отклони вниманието от руските си корени. Най-силното доказателство в подкрепа на моята теза е една картина, която Нора рисува в Габарево. Изобразени са полски цветя с много дълги листа. Тези листа така се пречупват, че образуват буквите А, Н, Р - инициалите на принцесата. Преди няколко години разкопах двата гроба, в които според мен са погребани наследниците на династията Романови, и скрих труповете, за да не ги поразят други изследователи, които не подкрепят моята теория, или иманяри да не ги изнесат зад граница. Искам да направя ДНК експертиза, но никой от управляващите не ми съдейства, а това изследване струва скъпо. Обвиняват ме, че с това мое действие съм извършил претъпление, но в името на истината и на историята съм склонен да понеса тези думи. Аз виждам събитията си в главата хронологично подредени, но са толкова преплетени. Затова на хората им е трудно да повярват. За да подплатя думите си, многократно съм искал справки от от Руския исторически музей."
Разказът на Благой Емануилов звучи правдоподобно и сякаш фактите са на негова страна. Годините на раждане на Нора и Жорж съвпадат с тези на Анастасия и Алексей, а Замятин е реално съществуваща личност. До скоро в селото имаше и неколцина живи свидетели, които са били деца по онова време. Те споделят убедено, че учителката им е била истинска принцеса. Често се разплакват, когато говорят за нея. Сигурно доказателствата никога няма да бъдат достатъчни, за да се превърне легендата в част от историята. Габаревци обаче не могат да бъдат разубедени, че някога в съседната къща е живяла Анастасия - принцесата на Русия.
Ирина Денева
