Футболът вече не е онази „красива игра“

И Пеле понякога прекрачваше границата, но с мярка

През последните седем дни най-полулярният спорт в света гради богата история, каквато рядко може да се види другаде, освен може би в Стария завет на Библията. Схеми, корупция, подкупи, расизъм, насилие, експлоатация на бедни жени и като обобщение на всичко - преизбирането на човек, който е обвиняван в купуване на гласове.

Ако футболът продължава в същия дух, не е много далеч времето, в което ще получим доказателство за съществуването на Господ и силата на гнева Му, с който ще удари върху футболните деятели. Защото през XXI век футболът почти превръща Ада в подобие на чаено парти.

Прясно преизбраният шеф на ФИФА Сеп Блатер побърза да заяви, че ширещата се корупция в неговата организация не е по негова вина. Но веднага след преизбирането, като истински Дон от мафията, допълни, че „ще простя, но няма да забравя" всичко, явно намеквайки за онези, които го искаха вън от организацията. Това е човекът, чийто вицепрезиденти и служители са обвинени в организиране на подкупи, за да се облагодетелстват парично. Някои от тях могат да бъдат държани под отговорност за смъртта на 1,200 души, повечето имигранти, които упражняват робски труд за построяването на стадионите в Катар. Би ли могъл някой да даде добра причина за решението им да се провежда световно първенство в пустиня при 50 градуса по Целзий, освен ако причината не е подкуп?

Блатер се чувства недосегаем, действа като такъв и ако ви е интересно колко милиона има 79-годишният президент в банковите си сметки, ще разберете защо се чувства така. Но не стигат всичките тези скандали във ФИФА, ами докато те протичаха през миналата седмица, се разбра и за оргията на трима юноши от английския първодивизионен „Лестър сити" - Джеймс Пиърсън, Том Хуупър и Адам Смит. Те са обвинени в расизъм и малтретиране на тайландска компаньонка. Тези „футболисти за подражение" са експоатирали жена на една голяма развиваща се нация и на всичкото отгоре са решили да прикачат клипче в интернет. Преди да станат клиенти на Темида, сигурно дори са се гордели с извършеното. И нито един от тях, мога да се обзаложа, не е убеден, че е направил нещо „кой знае какво", че да е обвиняем.

Най-пресният пример за нещо, което не трябва да се прави в модерния футбол, този път на терена, дойде от Шотландия - плейофния мач за влизане в шотландската Висша лига между отборите на „Глазгоу рейнджърс" и „Мъдъруел". „Рейнджърс" загубиха с общ резултат от 6:1 и при напусне на терена в реванша Лий Ървин от „Мъдъруел" избута в гърба опонента си Билел Мосни. Мосни обаче не се обърна към съдията или пък му отвърна със същото, или пък просто му каза да се разкара. Мосни удари Ървин, изрита го, предизвика скандал между двата тима, сам пострада и накрая напусна с червен картон.

И ако си мислите, че това, което играчите на терена правят, няма значение, си помислете пак. Целият този скандал доведе до нахлуването на феновете на игрището, които трябваше да бъдат върнати по местата си от конна полиция. Някои ще си кажат: „Е, какво толкова, само няколко лоши постъпки, които не влияят толкова на красотата на футбола."

И все пак обвиненията към ФИФА в корупция, които медиите постоянно изнасят, не са от вчера. Те продължават вече пета година. А и футболистите на „Лестър сити" не са единствените, които се възползват от жени, а само "най-пресният" случай. Плейофът в Шотландия не е единственият мач, който се отличава с насилие. Ако това се беше случило на улицата, всички участващи щяха да търкат наровете в ареста. Във футбола не е като на улицата. Там се появи тумор, той израсна и вече заема ужасяващи размери. А негов причинител бяха огромните пари, вкарани в играта. Тъкмо тези огромни суми привличат корупцията, за която днес всички вдигат ръце и се оправдават.

А какво ще кажете да се отнемат всички пари, понеже едва ли самият Сеп Блатер ще го направи? Ако отнемем парите и поставим играчите пред същите закони, каквито са валидни за редовите граждани и селяни? Дали няма да получим тази красива игра отново в онзи романтичен вид, в който ни я завещаха предишните поколения, неизкушени от големи печалби, рушвети, уговорени мачове и купени домакини на световни първенства?

Футболът бе играта, която сближаваше дори противници в окопите на Първата световна война. Тя се играе в Конго, в Танзания, а дори и на Северния полюс, когато времето позволява това. Тя може да извади от бедността едно талантливо момче, а с него и семейството му. Тя обединява цели градове и държави. Футболът дава общ език на внуци и дядовци, на бащи и дъщери, на съседи, врагове, войници, а дори и на кралски семейства. Също така ни предоставя изключителни моменти на атлетизъм, след които да онемеем и да се чудим как това е възможно въобще.

„Красивата игра" е фраза, използвана за пръв път от Пеле, смятан от мнозина за най-великия футболист на всички времена. Той я бе поставил като заглавие на собствената си автобиография, издадена през далечната 1977 г.

Създаден с талант, футболът днес ни бе откраднат от едни алчни типове, които се интересуват от пари, а играта на терена и феърплея им е последна грижа. Политкоректността вече не позволява да кажеш, че футболът е грозна игра, нито че Сеп Блатер е крадецът, отнел романтиката от нея. Единственият начин да промениш поведението на хората, които се интересуват само от пари, е като им ги вземеш.

Така че замислете се дали да гледате най-големите тв комапнии, които плащат милиарди за футболни права. Замислете се дали да си купувате всеки сезон по два пъти фланелки от по 100 долара на любимия отбор. Не давайте повод за расизъм и насилие по стадионите. Не си затваряйте очите към всеки скандал в спортния свят. Пробвайте да подкрепяте местния си отбор, където живеете. Въобще идвало ли ви е на ум да бойкотирате цялата система? Ако поне половината привърженици направят това, ще лишат ФИФА от големите си спонсори. Ще има първенства с футболисти, които смятат, че не е правилно да насилваш жени. Просто ще се стегне примката около дебелия врат на тумора, който бавно, но сигурно убива нашата любима игра. Защото да продължаваме да даваме пари на тези, меко казано, безскрупулни хора е самоубийство.

Така че ако си задържим парите, с които и ние подпомагаме корупцията, може би ще си върнем „красивата игра" от времето на Пеле. Красотата във футбола едва ли обаче ще се върне, ако помолим неговите сегашни окопали се във властта покровители учтиво. Те от мили думи не разбират.

Хосни и Ървин

Играчите, обвинени в расизъм