Два дни след кървавия вторник в Брюксел световният футбол на свой ред преживя черен ден. Жестока новина разтресе всички, които милеят за най-популярната игра. Едно от най-големите имена в нея Йохан Кройф загуби битката с рака и си отиде от този свят на 68 години. „Той почина тихо в Барселона, обграден от семейството си и след тежка битка с коварната болест, гласеше официалното съобщение на неговия уебсайт. - С огромна мъка в сърцето ви молим да не безпокоите неговото семейство в тяхната скръб." По-късно мениджърът му и директор на академията му Карале Тате даде повече подробности около последните часове на легендата. „Беше уверен, че ще спечели и този мач. Дори посети сина си Джорди в Израел. Върна се и здравето му се влоши много бързо. Това е голяма трагедия не само за футбола, за спорта. Той бе отдаден на много благотворителни каузи", обяви бившата състезателка по хокей на трева.
Нидерландия не можа да повярва, че трябва да се раздели с най-великия си футболист, а футболният свят - с най-яркия представител на модерната игра и първия трикратен носител на „Златната топка". Роден с манталитет на победител, той беше победен от рак на белите дробове, след като през по-голямата част от живота си беше страстен пушач. Отказа цигарите едва когато трябваше спешно да се подложи на операция на сърцето през 1991 г. и ги замени с близалки.
През октомври публично обяви мрачната диагноза на лекарите, че болестта отново му създава проблеми и не се предаде до последно, като само преди месец бодро обяви, че вече води „с 2:0 в битката с рака". „След няколко терапии мога да кажа, че вече има много положителни резултати и те се дължат на блестящата работа на лекарите, на обичта на хората и на моя позитивен манталитет, обясни той. - Чувствам се, сякаш водя с 2:0 на почивката преди второто полувреме срещу болестта." Една от последните му публични появи беше на тестове на „Формула 1", където болестта се беше отпечатала върху лицето и външния му вид.
Холандия беше потресена от жестоката вест. Къщата му в амстердамския квартал „Бетондорп", в който се е родил и който навремето е бил комунистически район, беше отрупана с цветя. „Аякс" свали знамената си наполовина и пусна жалейка на парадния вход. Мачът на „Фейенорд" със „Спарта" миналия четвъртък започна с минута мълчание. Телевизиите пък набързо промениха програмите си и посветиха предаванията си на Йохан Кройф. „С огромна тъга научихме за кончината на Йохан Кройф. Думите не стигат", коментира в туитър футболната федерация. А нейният президент Михаел ван Прааг допълни: „На срещите ни той омаловажаваше своята болест. Гълташе хапче и продължаваше напред. На последните сбирки не дойде, а после дъщеря му каза, че е получил метастази. И осъзнах, че нещата са зле." Премиерът на Нидерландия Марк Рюте си спомни: „Бях на 7 години, когато играхме финала с Германия (през 1974 г., б.р.). - Много хора имат много спомени за него." "Почит към най-добрия футболист за всички времена", допълни бившият президент на УЕФА Мишел Платини. „В шок съм, Кройф е мъртъв, допълни големият му съперник на терена Франц Бекенбауер. - Той беше не просто добър приятел, той ми беше като брат." „Барселона", където го почитат като Бог, обяви: „Обичаме те завинаги! Почивай в мир!" Кралят на Холандия Вилем-Александер също даде официално изявление. „Със смъртта на Йохан Кройф губим уникален и блестящ спортист. Той обогати нашия футбол и му даде ново лице. Вложи сърцето и душата си, за да го направи достъпен за всички. Той е иконата на Холандия. Съболезнования за семейството му. Кройф бе на всички", обяви кралят.
„Без него нямаше да сме ние. Той ни даде път в живота, бяхме още деца", обявиха братята Роналд и Франк де Бур. "Кройф ни постави на картата и проправи пътя за всички", отсече Рууд Гулит, който е имал честта да рита с него в „Фейенорд". Подобно мнение изказаха още стотици големи имена в Холандия. Кончината на Кройф остави дупка и Испания, където превърна "Барселона" в машина през 90-те. Крал Фелипе и кралица Летиция изправиха съболезнователна телеграма до семейството. „Ти винаги ще живееш в нас", пък обявиха от „Камп ноу". Болката си не скриха и неговите ученици начело с Хосеп Гуардиола. "Благодарим ти", написаха и настоящите звезди на тима. Репортер пък разкри каква е била реакцията на Франк Рийкард. „68! Това е 6+8, което е равно на 14. Неговият номер!", отсякъл бившият футболист и треньор, след което се разплакал.
Йохан Кройф ще остане един от най-популярните холандци не само заради подвизите си на терена. Част от своята популярност той изгради с комерсиални цели. Още в дебюта си в „Аякс" на 15 ноември 1964 г. той се появи не с трите ленти на „Адидас" на екипа си, а само с две. Третата я беше изрязал - бунтарски опит да изгради своя марка. „В онези времена Кройф отдавна беше изпреварил Ким Кардашиян", коментира Дафне Фос - дъщерята на Маартен де Фос, който през 1973 г. създава документалния филм „Номер 14". Йохан притежава авторските права върху лентата. „Във филма ще видите как Кройф е наясно, че е търговска марка, разказва тя. - Дънките, които беше обул, вече бяха спонсорски. Тичаше с „Пума" и идваше на тренировки със „Ситроен спорт Мазерати"." Това е и първият повод данъчните да се поинтересуват от него и от автомобилния му парк. „След 3-те „Остина" се сдобих с „Порше" и веднага се сблъсках с данъчните, спомня си Кройф. - Получих 50% отстъпка от цената му, но трябваше да платя 70% данък върху отстъпката. Проблемът е, че футболът още не беше уреден като истинска професия."
А двете линии се оказват още по-доходоносни за него. До такава степен, че на световното първенство в Бразилия през 2014 г. „Адидас Кройф Класик" бяха забранени за продажба, тъй като заради тях останалите артикули не се купуваха.
Единственият българин, който е имал честта да бъде съотборник с легендата Йохан Кройф - Андрей Желязков, също бе разтресен от новината за кончината на големия холандец. „Първо искам да изкажа моите съболезнования на близките му. Спортният свят загуби един наистина голям човек. Освен че беше страхотен спортист и професионалист, той беше много земен човек. Истински джентълмен. За съжаление той си отиде", сподели Жужо. Както е известно, двамата играха заедно през сезон 1983/1984 във „Фейенорд" и взеха дубъл - шампионска титла и купа на Холандия. „Много хора се изказват за него, но само тези, които го познавахме, можем наистина да кажем що за човек е. Той беше мой идол. Помня, че още като млад ходих да го гледам, когато идваше в България. След тренировка със „Славия" се изкъпах по-възможно най-бързият начин и отивах набегом до игрището на 57-о училище, за да гледам тренировката на „Аякс". А в бъдеще, когато научих, че ще сме съотборници във „Фейенорд", първо се разтреперих. А после си казах: „Господи, благодаря ти!" Имаме много случки. Помня, че феновете от Ротердам не го обичаха, но това продължи само до дебютния му мач за клуба. Няколко месеца по-късно 60-70 хиляди на площада пред кметството искаха да го пипнат, да му вземат вратовръзката, ризата", сподели още Желязков. „За качествата му на футболист каквото и да кажа, ще е малко. Но да го бяхте видели и как играе билярд. Много беше силен. Най-честно това правихме в свободното време, разкри Жужо. - Помня, че трябваше да ходим в Индонезия. Полетът ни беше в 12 ч. на обяд, а малко по-рано Йохан имаше час за интервю. Понеже той бе човек, който си държи на думата, после сам се качи на следващия самолет, спа по някакви летища и накрая дойде при нас. Друг от случаите, които го описват най-добре. Въпреки че всички го смятаха за голямата звезда, той не се приемаше за такъв. Във „Фейенорд" всяка седмица имаше по двама дежурни, които да носят топките, конусите, вратите на тренировки. Кройф се включваше в тези задължения най-често от всички."
„Кройф живееше на 110 км от Ротердам и всеки ден пътуваше за тренировки. Никога не се е оплаквал. Дори когато имахме гостуване, което е в неговата посока. Вместо да се „изхитри" и да ни чака директно там, той пак пътуваше с колата си до стадиона. Качваше се в рейса с нас. На връщане пак пътуваше до Ротердам и оттам още 110 километра до вкъщи", припомни си бившият играч на „Славия".
