Плановете на френското правителство да изпробва камери за наблюдение с изкуствен интелект по време на Олимпийските игри през 2024 г. предизвикаха бурната реакция на опонентите му. Според тях това е ненужно и опасно превишаване на правомощията в областта на сигурността.
Правителството твърди, че подобни системи са необходими за управление на милионни тълпи и за откриване на потенциални опасности. Критиците обаче виждат в проектозакона подарък за френската индустрия за сметка на жизненоважни граждански свободи.
Миналата седмица около 40 предимно леви членове на Европейския парламент предупредиха в отворено писмо до френските законодатели, че планът "създава прецедент в областта на наблюдението, какъвто досега не е имало в Европа", съобщи вестник „Льо Монд”.
Прочети още
Предвижда се видеозаписите от съществуващите системи за наблюдение или от нови такива - включително камери, монтирани на дронове, да бъдат "обработвани чрез алгоритми".
Софтуерът с изкуствен интелект ще "открива в реално време предварително определени събития, които могат да създадат или разкрият риск" от "терористични актове или сериозни нарушения на сигурността", като например необичайни движения на тълпата или изоставени чанти.
След това системите ще сигнализират за събитията на полицията или на други служби за сигурност, които ще могат да вземат решение за реакция.
Биометрични данни – да или не?
Правителството уверява, че тестовете на интелигентните камери няма да обработват биометрични данни и няма да прибягват до разпознаване на лица - технологии, към които френската общественост не се отнася с разбиране.
"Експериментът е много точно ограничен във времето... (и) алгоритъмът не замества човешката преценка, която остава решаваща", заяви пред депутатите министърът на спорта Амели Удеа-Кастера.
Групата за цифрови права La Quadrature du Net (QDN) пише в доклад, изпратен до законодателите, че системите всъщност ще обработват чувствителни "биометрични" данни съгласно широкото определение на френския омбудсман по правата на човека от 2022 г.
Като биометрични данни тези характеристики ще бъдат защитени от мощния Общ регламент за защита на данните (GDPR) на Европейския съюз, твърди QDN.
Говорител на Министерството на вътрешните работи отхвърли тази констатация, настоявайки, че планираната обработка не използва никакви биометрични данни или техники за лицево разпознаване.
Извънредно положение
Законопроектът предвижда тестовият период за камерите да продължи до края на 2024 г. - доста след края на игрите и при други големи събития, включително Световната купа по ръгби по-късно тази година.
След като законът бъде приет, публичните органи, като например службите за спешна помощ и органите, отговарящи за сигурността на транспорта в парижкия регион, ще могат да поискат използването им.
Министерството на вътрешните работи заяви, че той "трябва да обхване значителен брой големи събития" за "най-пълна и подходяща оценка".
Активистката от QDN Наоми Льован обаче заяви пред АФП: "Класика е Олимпийските игри да се използват за приемане на неща, които не биха били приети в нормални времена".
"Разбираемо е да има извънредни мерки за едно извънредно събитие, но ние излизаме извън рамките на текст, целящ да осигури Олимпийските игри", заяви в понеделник пред залата депутатът социалист Роже Вико.
"Начинът, по който е замислен този закон, е все едно живеем в постоянно извънредно положение", каза тя.
Благосклонност към индустрията
Междувременно Льован от QDN подчертава, че "много от лидерите на този пазар са френски предприятия", като нарича разпоредбите на законопроекта "услуга за индустрията".
В статия от 2022 г., публикувана от браншовата организация AN2V, размерът на пазара за видеонаблюдение само във Франция се оценява на 1,7 млрд. евро, като глобалният бизнес е многократно по-голям.
Ако законът бъде приет, Олимпийските игри през 2024 г. ще се превърнат във "витрина и лаборатория за сигурност", предоставяйки на фирмите възможност да тестват системи и да събират данни за обучение на алгоритмите си, каза Льован.
Някои градове във Франция, като средиземноморското пристанище Марсилия, вече използват "разширено" наблюдение в това, което понастоящем е правна сива зона.
Такива данни са необходими за обучение на компютърните програми за това, какви видове поведение да се определят като подозрителни, като се научат да разпознават модели в движещи се изображения - точно както текстовите изкуствени интелекти, като ChatGPT, се обучават на големи масиви от текстове, преди да могат да генерират собствени писмени резултати.
Противниците обаче твърдят, че има малко или никакви доказателства, че разширеното наблюдение - или дори по-традиционните системи за видеонаблюдение - могат да предотвратят престъпления или други инциденти по време на големите спортни и културни събития, към които е насочен проектозаконът.
Интелигентните камери "нямаше да променят нищо на Стад дьо Франс" миналата година, когато огромни тълпи от привърженици на Ливърпул бяха натъпкани в малки пространства, докато чакаха да влязат на финала на Шампионската лига, каза Льован.
"Това беше лош човешки мениджмънт, има ноу-хау за управление на тълпата, изчисления за поставяне на бариери и насочване на потоците... никоя камера не може да направи това", добави тя.
