Парижкият Музей на човека е една от главните атракции на френската столица, редом с такива забележителности като Айфеловата кула. Ежегодно стотици хиляди туристи посещават музея, който предлага изложение на праисторически скелети и древни артефакти. Това, което малко туристи знаят, е, че под галериите му е складирана една от най-големите колекции от човешки черепи в света - 18 000 броя, сред които такива на африкански племенни вождове, камбоджански бунтовници и глави на туземци от Океания. Много от тях са събирани от бившите френски колонии в продължение на повече от две столетия и не е учудващо, че в странната колекция има и 200 черепа на
северноамерикански индианци от племената сиу
(дакота) и навахо. Останките, дошли от всеки ъгъл на света, са съхранявани в мукавени кутии, наредени на метални стелажи. Те обаче могат да представляват политически проблем, защото напомнят за колониалното минало, и затова не им се дава голяма гласност. Данните за самоличността на притежателите на черепите и обстоятелствата, при които са придобити, са тайна, за да не отприщят водопад от искове за възстановяване.
Прочети още
„потенциален повод за съдебен процес“
- те са на антиколониални борци и туземци, вземани са като военни трофеи или са плячкосвани от изследователите и биха могли да бъдат поискани от хора, желаещи да отдадат почит на предците си.
Менесие многократно е предупреждавал музейната управа да уведоми за чувствителните части от колекцията правителството и дори посолствата. Тези призиви обаче са останали нечути, а чужди правителства и местни народи са в неведение по въпроса за съдбата на останки на техни предшественици. Музеят е предложил една доста постна онлайн версия на набора данни за своята колекция от черепи, като спестява имена и биологични детайли. Отговорниците за антропологичните колекции, Кристин Лефевр и Мартин Фрийс, обясняват, че информацията е редактирана поради съображения за поверителност, противоречивост и несигурност за произхода на някои от тях. Пример за последното е съмнението в автентичността на череп, който е записан като принадлежал на
вожда на сиуксите Белия облак
За последните две десетилетия Франция е върнала едва 50 комплекта човешки останки в страни, сред които са Южна Африка, Нова Зеландия и Алжир. За сравнение Германия е върнала 8 пъти повече. Част от причините за това е изискването на музея в Париж за номинално идентифициране, което не се споделя от други европейски музеи. За да бъдат обаче нещата по-сложни, колекциите на обществения музей се водят собственост на френската държава, а и не могат да бъдат върнати, освен ако за това не бъде гласуван закон. Според левия френски сенатор Пиер Узолиа правителството показва всичко друго, но не и воля да се реши проблемът. То е отхвърлило предложение в Сената да бъде създаден научен експертен съвет по възстановяванията и тепърва ще разглежда минал в Сената законопроект, който ще отмени необходимостта всяко възстановяване на останки да бъде гласувано в парламента.
Менесие и бившият директор на музея Делпуек предупредиха, че непрозрачността на институциите и каменната стена, издигната от властите, могат да имат своите много сериозни последствия, тъй като се трупат призиви за овъзмездяване за миналото. Узолиа споделя тези опасения и заяви пред парламентарна комисия миналата година относно черепите на жертви на Арменския геноцид, че Франция рискува „много голям дипломатически конфликт с някои държави, когато те разберат какво съдържат нашите колекции.“ По думите на сенатора: „Не можем повече да живеем със скелети в килерите си“.
