Копродукция между Хърватия, Франция, България и Словения е номинирана за престижното отличие в категорията за най-добър късометражен игрален филм сред общо 180 заглавия. "Човекът, който не можеше повече да мълчи" е на режисьора Небойша Слиепчевич, но има копродуценти от България и родно участие в екипа зад камера.
"Номинацията за "Оскар" е важна, но много по-важно е това, което филмът успява да предизвиква като емоция, и това, че има такава невероятна съдба", смята Катя Тричкова, продуцент на филма от българска страна, пред БТА.
"Човекът, който не можеше повече да мълчи" е история за силата на един човек да застане зад ценностите си, да постъпи правилно в ситуация, в която всички избират да мълчат, минава всякакви политически граници, предубеждения и исторически наслагвания, казва Тричкова. По думите ѝ отзвукът от филма навсякъде по света е силно положителен и много емоционален.
Режисьорът Небойша Слиепчевич разказва за събитията от 27 февруари 1993 г. в Босна и Херцеговина, когато пътническият влак от Белград за Бар е спрян от паравоенни сили в рамките на операция за етническо прочистване. Докато те извеждат от влака невинни цивилни, само един от 500-те пътници се осмелява да им се противопостави. Оператор е Грегор Божич. Участват Горан Богдан, Алексис Маненти, Драган Миканович, Силвио Мумелаш.
"Обсъждахме какъв би бил най-полезният принос на България в реализирането на този филм, защото това е смисълът на копродукциите. Във филма имаме български костюмограф – в лицето на Гео Карл Павлов, а главният гримьор е Магдалена Бояджиева. Иван Андреев направи звуковата постпродукция. Звукът беше записан на терен от Веселин Зографов и София Жечева. В моя екип, като асоцииран продуцент, помагаше също и Кристина Самсарова. Много съм благодарна, защото всеки един член на екипа е много важен. Изобщо, много съм щастлива, че колегите бяха много доволни от българския екип и даже в момента планираме да работим по следващия пълнометражен проект на режисьора", изтъква Катя Тричкова.
Как се стига до българското участие?
До проекта се стига след 2-годишно кандидатстване – не само в България, но и в други европейски държави, сред които Дания, Хърватия, Словения, Франция.
"Много по-често чувахме думата "не", отколкото "да" – за финансирането на филма, имам предвид", обяснява Тричкова.
Самият проект стига до нея чрез хърватските продуценти Даниел Пек и Катерина Пърпич, които са приятели на Тричкова.
"Познавам ги от години и споделяме общ вкус към киното. Няколко пъти сме се опитвали да реализираме съвместни продукции и съвсем закономерно те се обърнаха към мен с този проект за късометражен филм", разказва тя.
Прочети още
По думите на продуцентката на втория път, в който кандидатстват, успяват да получат финансиране от България. Впоследствие се включва и френски, а след това и словенски продуцент, което прави заснемането възможно.
Тричкова обяснява, че специално в този филм не е имало възможност за участие на български актьори, защото историята е доста локална.
"Все пак, и езикът има значение. Драган Миканович е сръбски актьор. Горан Богдан, който е голяма хърватска звезда, изпълнява ролята на мъжа, който мълчи във влака. Силвио Мумелаш е от Босна... Има и един словенски актьор", уточнява тя.
Много интересно е участието на Алексик Маненти, който е френски актьор, но има произход от Хърватия, и говори перфектен сръбски.
"По-закономерно и по-правилно беше да са хора, които да говорят езика по автентичен начин", твърди продуцентът от българска страна.
Шансовете за статуетката
Според нея филмът вече има доста успешна съдба. Той печели "Златна палма" в Кан, а след това и европейския аналог на наградата "Оскар" (Европейските филмови награди, ЕФА).
"В момента филмът е селектиран на над сто фестивала. Разбира се, че новината за номинацията за „Оскар“-ите е нещо изключително бляскаво, към което се стреми почти всеки, който се занимава с кино", отбелязва още Тричкова.
Според нея номинация е важна, но много по-важно е това, което филмът успява да предизвика като емоция – това, че има такава невероятна съдба.
"Бях на премиерата в Кан. Публиката реагира доста добре, а отзивите на критиката са невероятни. Факт е, че всеки път, когато гледам филма, той ми въздейства емоционално, а аз съм го гледала над 20 пъти", разказва продуцентката.
На премиерата в България филмът също се представя добре. Тя се състоя на фестивала "Киномания" през ноември 2024 г.
"Хората излизаха и се питаха как е възможно в 14 минути да има толкова силна история и да те сграбчи по този начин – за гърлото", спомня си Тричкова.
Любопитно е и това, че филмът е показан и Сърбия, защото се говори за конфликта в бивша Югославия, за сръбски паравоенни части, в което, според продуцентката, "по някакъв начин, има малка уловка".
"Знаете, че има рани, които стоят и след тези конфликти", подчертава тя.
Филмът е показан на фестивала "Свободна зона" пред 3 000 души публика в Сърбия.
"Небойша ми каза, че наистина се е притеснявал как ще мине тази прожекция и дали няма да предизвика някакви националистически реакции или някакви антиреакции. Не само, че минало добре, но са програмирали още две допълнителни прожекции, които са били изцяло продадени. Това показва, че една история за силата на един човек да застане зад ценностите си, да постъпи правилно в ситуация, в която всички избират да мълчат, минава всякакви политически граници, предубеждения и исторически наслагвания", отбелязва продуцентката.
По думите ѝ навсякъде отзвукът е силно положителен и много емоционален, защото хората се припознават.
"Вярвам, че силата на историята и начинът, по който Небойша я разказва, е това, което е довело до номинацията", допълва още Тричкова.
Дали филмът ще получи американската статуетка ще стане ясно на 2 март, когато наградите "Оскар" ще бъдат раздадени за 97-и път в театър "Долби", Лос Анджелис.
"Много се надявам да бъде излъчен по някоя телевизия у нас. Освен че имаме спорадични прожекции в София, много ми се иска да може да стигне до повече хора… Тепърва предстои да видим какви са възможностите", каза още Тричкова.
