От 1925 г. германската компания Bruder Spielwaren от Фюрт успешно произвежда миниатюрни версии на багери и камиони. Толкова успешно, че продуктови пирати постоянно фалшифицират превозните средства. Една верига от универсални магазини наскоро предложи жълт колесен товарач, който изглеждаше като тези на Bruder, само че в още по-миниатюрна версия. Ако се вгледате по-отблизо, ще забележите евтиния материал и лошата обработка с хлабави части, което е опасно за малки деца. Производителят на дръзкото копие е Hengheng Toys Factory от Китай, която получи прякора Plagiarius 2019 (плагиат 2019 г.). Главният изпълнителен директор на Bruder Паул Хайнц се дразни от това, особено след като фирмата му произвежда само в Германия: „Който фалшифицира продукти, унищожава работни места, ограбва творчески и предприемачески услуги – и не на последно място застрашава здравето на хората", казва той.

България също не е подмината

Още преди години един от акционерите и изпълнителен директор на производителя на професионални инструменти Sparky Eltos от Ловеч – Станислав Петков, се оплакваше от засилващите се китайски ментета. Пиратството на продукти се счита за почти тривиално престъпление. В пристанището на Барселона стотици търговци, родени в Африка, продават фалшификати на известни марки: от маратонки Adidas, ризи на FC Bayern, часовници Rolex до чанти Gucci – за 10 евро. Финансовите щети, причинени от фалшификаторите на марки и продукти, са значителни: само в ЕС единадесетте сектора – козметика и лична хигиена, облекло, обувни изделия и принадлежности; спортни стоки; играчки и игри; бижутерия и часовници; ръчни чанти и багаж; музикални записи; спиртни напитки и вина; фармацевтични продукти; пестициди и смартфони, губят до 60 милиарда евро (117 млрд. лева). Това съответства на 7,4% от приходите на тези отрасли, става ясно от анализ на Службата на ЕС за интелектуална собственост (EUIPO). Фалшифицирането пряко унищожава повече от 467 800 работни места в ЕС. В България годишните загуби поради фалшифициране и пиратство се оценяват на 809 милиона лева, което се равнява на 15,5% от продажбите в 11-те отрасъла. Ако се разглеждат като цяло, според анализа общата стойност на нереализираните продажби в България се равнява на 113 лева на български гражданин на година. Отрасълът на облеклото, обувните изделия и принадлежностите е най-големият от всички отрасли, проучени по отношение на обем на продажбите и заетост. Според оценката нереализираните продажби в отрасъла в целия ЕС се равняват приблизително на 55,5 милиарда лева всяка година, или на 9,7% от всички продажби.

В България нереализираните продажби поради фалшифициране в отрасъла на облеклото, обувните изделия и принадлежностите се оценяват на около 199 милиона лева годишно, или на около 16,2% от продажбите. Според доклада наличието на фалшифицирани стоки на пазара води до приблизителна загуба от 13,6 милиарда евро годишно за отрасъла на козметиката и личната хигиена в ЕС. Това се равнява на 10,6% от всички продажби. В България приблизителната загуба за отрасъла на козметиката и личната хигиена е 108 милиона лева, което се равнява на 17,6% от всички продажби.

Продуктовото пиратство е тясно преплетено

с организираната престъпност, която също е замесена в трафик на хора и укриване на данъци, отбелязва проучването на EUIPO. Бизнесът на фалшификатите е изключително атрактивен. Маржовете на печалбата са много привлекателни и могат да бъдат значително по-високи, отколкото при трафика на наркотици. Така например количеството хероин, което може да се произведе за 1000 долара, носи печалба от около 20 000 долара, става ясно от анализ на Institute of Research against Counterfeit Medicines (IRACM). Ако подправяте цигари при същите производствени разходи, можете да спечелите до 43 000 долара печалба – и до половин милион долара за фалшиви лекарства. И на тези високи маржове съответстват относително ниски рискове, защото присъдите за затвор и глобите за нарушаване на интелектуалната собственост са значително по-ниски от тези при трафик на наркотици. Повечето фалшификати идват от Китай, Индия, Турция, Тайланд, Малайзия и Пакистан. Те влизат в ЕС чрез Хонконг, Обединените арабски емирства, Сингапур, Мароко и Албания. Често зоните за свободна търговия се превръщат в биотопи за фалшификаторите, стана ясно от анализ на ОИСР и EUIPO. Освобождаването от данъци, опростените формалности и безмитният внос на суровини и части правят тези зони привлекателни и безопасни за продуктовите пирати. В света има около 3500 зони за свободна търговия, като само 80 от тях са в ЕС. Проучването показва, че всяка допълнителна зона за свободна търговия в икономическа област увеличава дела на фалшивия износ с почти шест процента. Традиционно в ЕС фалшификатите пристигат в големи морски контейнери. Но транспортните маршрути се изместват все повече и повече по пощата. На всеки десет задържани фалшификата шест са пратени по пощата.