Политически провал, исторически прецедент, срам, хаос, поражение... Тези думи се превърнаха в синоним на Brexit, след като британският парламент отхвърли сделката на Тереза Мей с Брюксел за излизане от ЕС. Никой не хранеше илюзии, че парламентът ще направи компромис, но и никой не предполагаше, че съпротивата ще бъде толкова безмилостна: 230 гласа разлика в полза на опозицията срещу кабинета, коментираха наблюдатели. Лондон продължи да се тресе и на следващия ден, когато опозицията поиска вот на недоверие на правителството. Вечно оцеляващата Тереза Мей обаче запази поста си отново. А след това последваха сценариите – ново споразумение, удължаване на срока за излизане, втори референдум и дори отказ от Brexit.

Поставен й бе срок

До понеделник Тереза Мей е длъжна да представи нови предложения пред парламента. Мей заяви, че ще разговаря с опозиционните политици, за да търси евентуални допирни точки, но същевременно обясни, че държи твърдо на очертаните от нея "червени линии". Това означава, че тя изключва възможността Великобритания да остане в митническия съюз и общия вътрешен пазар. С какво тогава смята да спечели противниковата страна? Смята се за твърде вероятно министър-председателката да представи в понеделник досегашното споразумение за

Brexit в непроменен вид

и да обещае неща, които впоследствие ще се опита да постигне в Брюксел – най-вече във връзка със споровете около ирландската граница. Не е сигурно обаче дали по този начин Мей ще съумее да прокара сделката за Brexit споразумение. Засега топката е в полето на Лондон, откъдето се чака ново предложение. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск дори намекна, че евентуален втори референдум би бил най-добрият изход от кризата.

В Париж застъпват относително твърда линия спрямо Лондон. Говорител на френския президент Макрон заяви, че би било погрешно, ако ЕС сега реагира прибързано с някаква слаба позиция. Германската канцлерка Ангела Меркел заяви, че "британската страна е на ход да каже какви ще са по-нататъшните стъпки". После тя загадъчно допълни, че имало още „време за преговори“, без обаче да обясни над какво точно може да се преговаря.

Силите в парламента

В британския парламент много трудно би могло да се събере мнозинство от гласове за някакво общо решение относно Brexit. Ръководството на Лейбъристката партия засега отказва да се съгласи на втори референдум. Близо 100 лейбъристки депутати обаче настояха за провеждането на второ допитване до народа, а преобладаващото мнозинство сред членовете на Лейбъристката партия така или иначе подкрепя подобно предложение. Но постигането на мнозинство е немислимо, ако цялата опозиция не застане зад това решение. Възможно е през следващата седмица депутатите да гласуват няколко различни предложения, свързани с Brexit – например за т.нар. норвежки вариант, при който страната остава в общия вътрешен пазар и митническия съюз. Преди всичко обаче предстои да се гласува молба за удължаване на срока до напускането на ЕС. Министър-председателката продължава да отхвърля подобна процедура, но парламентът сега е убеден в надмощието си и би могъл да наложи подобно гласуване още в понеделник.

Удължаване на срока

Търсенето на консенсус как да се осъществи Brexit трябваше да стои в началото на преговорите, а не в техния край. По всичко личи, че времето, което остава до 29 март, няма да е достатъчно за тази цел. ЕС вече намекна, че би било възможно датата за излизането на Великобритания от общността да се отложи с три месеца – т.е. до края на юни. Брюксел обаче отхвърля исканията на някои британски консерватори като Ник Боулс, според които срокът трябвало да се удължи дори до края на годината, за да разполагал британският парламент с достатъчно време за своето решение. В Брюксел искат да проведат изборите за Европарламент, които са през май, без британците. Има и немалко европейски лидери, които не желаят да протакат драмата по „Брекзит“ до безкрайност.