Европейската комисия намира грешки и забавяния по три пункта и отправя препоръки към България за тях. Това става ясно от представените в сряда оценки и препоръки за икономиките на страните от ЕС. Комисията е извършила задълбочена оценка в 16 страни, сред които и нашата, като отчита, че не се изпълняват изискванията за дефицита, съобщава БТА.
Прекратяване на мерките за енергийна подкрепа, предвидени до края на 2023 г., е първата препоръка от ЕК към България. Спестените средства съответно трябва да се насочат към намаляване на държавния дефицит. Ако ръстът на цените на възобновяемата енергия наложи мерки за подкрепа, България следва да осигури помощ за уязвимите домакинства и дружества, като същевременно поддържа мерки за спестяване на енергия.
ЕК очаква страната да осигури разумна фискална политика, особено с ограничаване на номиналното увеличение на национално финансираните нетни първични разходи догодина до не повече от 4,6%.
Според Еврокомисията е необходимо запазване на национално финансираните публични инвестиции и гарантиране на ефективното усвояване на безвъзмездните средства от плана за икономическо възстановяване от пандемията и други фондове на ЕС, особено за насърчаване на прехода към цифровизирана и природосъобразна икономика.
След 2024 г. от България се очаква да продължи да следва средносрочна фискална стратегия за постепенна и устойчива консолидация, съчетана с инвестиции и реформи, водещи до по-висок устойчив растеж, за постигане на разумна средносрочна фискална позиция, пише в документа.
Да се осигури ефективна управленска структура за бързо изпълнение на плана за икономическо възстановяване е вторият пункт, по който Еврокомисията има забележки. Препоръката е България да продължи с бързото изпълнение на програмите по политиката на сближаване.
Намаляване на завимостта от изкопаеми горива
и ускоряване на прехода към чиста енергия с по-бързото въвеждане на възобновяемите енергийни източници, заедно с възможности за съхранение на произведената от тях енергия.
От тази трета препоръка на ЕК следва България подобри електропреносната мрежа и да се подобри свързаността с енергийните мрежи на съседните страни. Еврокомисията очаква да се ускори санирането на сградите, да се въведат решения за централното отопление и градския транспорт, да се ускори развитието на железопътната инфраструктура. Комисията очаква повишени политически усилия за предоставяне и придобиване на умения, необходими за прехода към по-чиста икономика.
Съпътстващи оценки на ЕК
В тях се отбелязва, че при средносрочната макроикономическа позиция на България след свиване от 4% през 2020 г., икономиката е нараснала със 7,6% през 2021 г. и с 3,4% миналата година. Очаква се ръст от 1,5% през 2023-а и с 2,4% догодина.
Растежът тази година е воден главно от личното и общественото потребление, се посочва в документа на ЕК. Икономическата дейност през 2021 г. се е върнала на годишното си равнище от 2019 г., отчита комисията.
При средносрочното състояние на бюджета, включително инвестициите, се отчита, че държавният дефицит се е увеличил от 3,8% през 2020 г., на 3,9" от БВП през 2021 г., преди да се понижи до 2,8% през 2022-ра. Предвижда се той да бъде 4,8 на сто от БВП през тази и следващата година.
Тази прогноза взема предвид проектобюджета на България за 2023 г. и средносрочната фискална стратегия, които включват основен бюджетен план без промяна на политиката, ръководен от мерки като увеличения на заплатите и пенсиите, и намаления на някои данъци. Пояснява се, че все още предстои парламентът да заседава по бюджета.
Правителствените инвестиции намаляха от 3,3% през 2020 г. до 2,6% от БВП през 2021 г., преди да се увеличат до 3% миналата година и да надминат държавния дефицит през 2022 г. Според оценките на ЕК фискалната позиция през 2022 г. е била според препоръките на Съвета на ЕС. Съгласно тези препоръки България е продължила да подкрепя възстановяването на икономиката с инвестиции със средства от ЕС. Разходите, финансирани безвъзмездно от ЕС, възлизат на 0,8 на сто от БВП през 2022 г. (0,9 на сто от БВП през 2021 г.), според данните.
Национално финансираните инвестиции са осигурили принос от 0,5 на сто за фискалната позиция. България запази национално финансирани инвестиции, както препоръчва Съветът на ЕС. Нарастването на национално финансираните първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) осигури принос от 0,8 на сто за фискалната позиция. Този принос за разширяване включваше допълнителното въздействие на мерките на фискалната политика за смекчаване на икономическото и социалното въздействие от увеличението на цените на енергията (допълнителни нетни бюджетни разходи от 0,9 на сто от БВП), както и разходите за предлагане на временна закрила на украински бежанци (0,1 на сто от БВП). България в достатъчна степен контролираше растежа на национално финансираните текущи разходи, пише в оценката.
Тази година фискалната позиция, според пролетната прогноза на ЕК, се предвижда да бъде 3,1% от БВП, придружена от висока инфлация. Ръстът на национално финансираните първични текущи разходи тази година се предвижда да осигури принос от 1,9% от БВП за фискалната позиция. Експанзионният принос на национално финансираните нетни първични текущи разходи не се дължи на целенасочена подкрепа за уязвимите домакинства и фирми заради цените на енергията, както и за украинските бежанци. Прогнозираният растеж на национално финансираните първични текущи разходи не е в съответствие с препоръката на Съвета на ЕС, се допълва в документа.
Прочети още
Предвижда се България да финансира допълнителни инвестиции със средства от ЕС и да запази национално финансирани инвестиции. Предвижда се разходите с безвъзмездните средства от ЕС да възлизат на 1,9 на сто от БВП през 2023 г., докато национално финансираните инвестиции се очаква да осигурят нарастващ принос към фискалната позиция от 0,1 на сто.
По отношение на средносрочната дългова позиция се допълва, че държавният дълг се е увеличил от 20 на сто от БВП в края на 2019 г., до 24,5 на сто в края на 2020 година. Той възлиза на 22,9 на сто от БВП в края на 2022 г. и се очаква да достигне 25 на сто и 28,1 на сто съответно в края на 2023 г. и 2024 година.
Оценката на устойчивостта на дълга показва умерени рискове в средносрочен план. Структурните реформи, свързани с действащия бюджет на ЕС, ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат допълнително положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години и да помогнат за ограничаване на предизвикателствата пред устойчивостта на дълга, обобщава комисията.
В документа се пояснява, че българските власти водят разговори по проектобюджета за тази година, като водещите парламентарни партии вече открито са изразили намерение да намалят дефицита до 3% от БВП тази година.
