Евгени Минчев отбеляза своя половин век на 5 юни. Той е роден на 2-ри, но голямото парти бе три дни по-късно. Пиарът и продуцент събра партньори и гости от чужбина, сред които бе и бившата порнозвезда и депутат Чичолина. Юбилярят даде едно от най-откровените си интервюта, в което говори за трудните моменти в своя живот, за връзките си с Юксел Кадриев, Миро, Любо от „Те" и Ники Китаеца, за обидите и подмятанията, които е чувал по свой адрес. Знайно е, че името на Евгени Минчев никога не се е приемало еднозначно. Често е забъркван и в скандали, дори лежа в ареста, но никога не е падал на колене. Той има способността всеки дефект да превръща в ефект. Майтапи се с носа си, с това, че е бил ватман, шегува се дори с постоянните подмятания за своята сексуална ориентация. А какъв е Евгени извън светлините на прожекторите - ще разберете сега.
Евгени, как се чувстваш, навършил 50 години?
Вероятно, както много хора в младостта си са си казвали, така и аз съм си мислил, че някой на 50 години е „старец белобрад". В моя случай обаче се чувствам по-млад и ако щеш - по-луд, отколкото, когато бях на 25 години. Няма да повярваш, но като че ли бързам да навърша 50, да докажа на себе си и на околните, че това е възраст на прекрачване в нови още по-смислени години. На 50 се чувствам страхотно, носят ми се ярки дрехи, правят ми се проекти, все повече се обграждам с млади хора, с които имаме духовен и интелектуален обмен.
Щастлив ли си?
Напълно щастлив и удовлетворен. Не спирам да работя и да се радвам на всеки миг. Имам нова концепция за живота си, която поравно включва бизнес и забавления. Щастието е въпрос на избор и трябваше да допра 50-те, за да го установя. Щастието е глътка себеопознаване.
За юбилея си покани Чичолина. Защо точно нея?
Чичолина има изключителна биография. Кариерата й тръгва от специалните телевизионни предавания. От порноактриса тя еволюира до депутат в парламента на Италия. Възползвах се от нашето приятелство и исках да я покажа в България.
Ти вече имаше една среща с нея. Успя ли да те изуми с нещо?
Тя изглежда превъзходно. Макар очевидно да има пластични намеси, излъчването й е на млада жена въпреки възрастта й. Облича се момичешки, без да забравя на колко е. Хареса ми, че не яде много, защото я поканих в много скъп ресторант.
Защо реши на рождения си ден да даваш награди?
Както знаеш, всеки мой рожден ден е посветен на благотворителността. Този път на своя юбилей исках да обърна внимание на други личности, маркирали историята на България със своя талант или културен принос. Освен Йорданка Христова в този списък влизат Нешка Робева, Красимира Колдамова, Гергина Тончева (основател и дългогодишен директор на Класическата гимназия). Имена с безспорен принос към България. Затова наградата „Национална гордост" е много важна и за страната ни, защото напомня успехите на другите. Със статуетката ще бъдат наградени още цар Борис Трети (посмъртно) за неговия принос за спасяването на българските евреи преди 70 години.
ЗА ОМРАЗАТА И ОБИДИТЕ
Отношението към теб не е еднозначно. Доста хора те мразят. Боляло ли те е някога заради това?
Не съм срещал омразата на хората. Срещал съм тяхното неразбиране. А може ли човек да се сърди или да го боли заради различността? В това е и красотата на Вселената, в нейното разнообразие, в нейната пъстрота, в идейното разминаване или привличане.
Коя е обидата, която още не си преглътнал?
Няма такава обида. Преживях одумването, че съм бил ватман, което по-късно превърнах в своя причина за гордост. Одумването, че съм гей, също премина една еволюция, а и вече за никого не представлява интерес да преповтаря едно и също. Когато хората видят, че си безразличен към думите им, те губят интерес да ги преповтарят.
Според някои си голямо перде и не ти пука от нищо, така ли е?
Перде ли...? Аз се имам за завеса по-скоро. Плътна, тежка, от някой дворец... Завесата е не само параван за вътрешния свят на някого или на нещо. Тя също има функцията да разкрива, ако е правилно открехната. На мен ми пука за много неща. Пука ми за сираците, за бездомните, за съгрешилите. Пука ми за България, за здравеопазването и за това защо сме толкова талантливи, а не си прилагаме талантите и знанията.
Защо постоянно се забъркваш в скандали?
Бих опонирал на този въпрос, защото не аз се забърквам в скандали, а ме забъркват.
Има ли човек, с когото си се скарал и съжаляваш, че това се е случило?
Понякога ми липсва приятелството с д-р Ангел Енчев. Той демонстрираше едно поведение и чувства, след това сякаш забрави какво е говорил. Доста са хората, които идват и си отиват, но не мога да нарека това скарване или разочарование. Твърде зрял съм, за да приемам нещата със сълзи на очи.
Неотдавна избухна голяма кавга между теб и Антония Петрова. Тя ли ти е враг номер 1?
Не мисля, че имам врагове, още повече Антония. Тя извървява своя път, като понякога изглежда, че прави това не съвсем по правилата. Когато се е изказвала негативно за мен, аз съм приемал, че тя говори с думите на някой друг. В мен няма лоши чувства към Антония, тя е добро момиче.
Кои са твоите врагове все пак?
Враговете са вътре в мен. Всяка проява на гняв или неразбиране на хората около мен е враг, когото не бихте искали да си пожелаете. Тези врагове са най-мощни поради факта, че съм ги допуснал сам в себе си. Те имат най-безпрепятствен достъп до душата и сърцето и затова са вредни.
А имаш ли приятели?
Както обичам да казвам понякога, нямам роднини, а съм твърде богат за приятели.
На кого си задължен най-много?
Не се чувствам задължен, а благодарен на много хора. Това са Васил Андреев и Емил Димитров, Еди Казасян и Зоя Казасян, по-късно Джулия Бул и Христо Куртев. Тези хора откроиха моите качества, дадоха ми рамо в годините, в които не бях прочут или признат. След това се появи Августин Пейчинов, у когото също разпознавам днес приятел и учител. И, разбира се, дистанционно, заради тяхното учение, благодаря на Петър Дънов и Дийпак Чопра за безценните съвети.
А кой е твоят Юда?
Знаеш ли, оказва се, че Юда може би не е толкова негативен образ, колкото хората го представят...
Наистина ли си най-скъпият пиар и продуцент у нас?
Както чувам, много пиарчета и с претенции за такива искат от клиентите си далеч по-големи суми, от това, което аз предлагам за услугите си. Фактът, че имам развиваща се кариера и все повече и повече клиенти тук и в Лондон, говори, че съм намерил баланса качество - цена и съм ценен за това, което мога като пиар и продуцент.
ЗА БОГАТСТВОТО И БЕДНОТИЯТА
Богат ли си?
Да.
Имаш няколко апартамента в София, Слънчев бряг и Лондон. На каква стойност са оценени те?
Отдавна не обсъждам финансови въпроси, но не мога да се оплача от финансовото си състояние.
Най-скъпата вещ, която имаш, коя е?
Моят ум.
В живота ти си преживял какво ли не - кой всъщност е бил най-тежкият ти период?
Имам много тъжни спомени от детството си. Това е период на мрак, на стенанията на майка ми, на пияния ми баща. Много тежко беше и във военното училище, в което съм учил, защото влязох там на 15 години. Спомням си, когато трябваше да се почиства снегът, как замръзваха краката ни, а партенките на 23-ма от моя взвод миришеха в общото спално помещение, отново за 23-ма.
Преди години лежа в ареста. Какъв урок ти даде престоят там?
Че известността ми не ме поставя извън закона. Напротив - трябва да бъде даван за пример. Но тогава като че ли най-много се почувствах звезда - нямаше вестник без моя снимка на първата си страница. Това е несправедливо, защото понякога е трудно да ти отразят Бала на топмоделите или Руския бал например, но когато си арестант, ти отделят първа страница.
Постоянно те свързват с имена на известни мъже. Аз ще ти казвам някои имена, а ти ще ми разкриваш истината за тях. Първото име е това на Юксел Кадриев, с когото си живял в твоя дом. Какво ви свързваше тогава?
Пазя спомен за Юксел като за много възпитано и кротко момче. Разбира се, това беше преди толкова много години. Той изглеждаше много по-различен, много по-фин и с друга коса дори. Свързваше ни добро приятелство и неща, които ще запазя само за себе си предвид това, че е любящ баща и талантлив говорител.
Преди години ми каза, не това е човекът, който ти е нанесъл най-голямата обида, тъй като две години е ял от твоите пари!
Около мен всеки яде от парите ми, защото аз не позволявам на друг да плаща сметките. Това ми доставя огромно удоволствие, тъй като мога да си го позволя и да доставя радост другиму. Юки е правил неща, които във времето съм приемал като неподходящи, но не и като обида. Напротив - той се е застъпвал за мен. Спомням си един случай в Пловдив, когато тръгна да се разправя с някакъв балетист, който се изказа неподготвен спрямо мен. Имах проблеми с носачи от площад „Македония". Той отново застана в моя защита. Разбира се, раздялата ми с Юки беше трудна, но това е било толкова отдавна. Днес и двамата сме твърде различни.
Какви уроци му даде?
Аз не давам уроци. Мога да развия онова, което виждам, че носи, но за което няма смелост или добра почва. Мисля, че спомогнах да се развие неговата артистичност, той пее прекрасно, а както виждате, днес има огромна кариера в bTV. Може би по някакъв начин латентно съм развил и насърчил влизането му в НАТФИЗ, както и последващата го кариера.
Имаше ли любов?
Не помня.
Според теб добър любовник ли е Юксел?
Отнеси този въпрос към Бонка, тя има по-пресни спомени.
Защо не си говорите сега?
Аз бих му говорил, но не сме се засичали.
Другото име е това на Миро. Имаше ли нещо между вас, или това са само слухове?
Не знам какво имаш предвид, но между нас имаше... приятелство. Не са нужни слухове за това. Просто беше истина.
Миро твърди, че съжалява, че се е снимал с теб и съвместната ви снимка се е появила в пресата. Ти съжаляваш ли, че тази фотография излезе?
Не вярвам Миро да е казал това, още повече ние с него имаме десетки снимки от различни места. За коя снимка по-скоро съжалява? Ние имаме повече от 50 различни, публикувани в пресата. Когато започнахме да се виждаме по-често, го попитах дали се смущава от слуховете за нас и дали да направим така, че да няма други публикации. Той категорично отговори, че това няма значение за него. Наистина не вярвам да е казал, че съжалява.
Обичаше ли го?
Обичам го и днес.
Помня, че замисляхте песен, какво стана?
Да, ние се срещнахме по негова инициатива и аз бях много учуден. Той каза, че ми е обещал песен и че е време да осъществим този проект. И Миро започна да идва с един инструмент вкъщи. Пеехме, пиехме и той нахвърля няколко мелодии, които да изпея по мой или по негов текст. Излизахме много, това е най-милият човек, с когото съм имал честта да се виждам. Вечерите с него бяха филм от ранга на „Великият Гетсби".
ПИАР ИЛИ ИСТИНСКИ ВРЪЗКИ
Посвещавал си му стихотворения...
Да, повече от сто стихотворения.
И с него ли сега не си говорите?
Напротив, говорим си, чуваме се, той направи няколко запомнящи се жеста, които искам да му върна. Но Миро е друга планета. Той е много повече от това, което хората виждат. Той е легенда приживе... Има право да не си вдигне телефона дори.
Третото име е на Любо от група „Те". И с него те свързваха. Каква е истината?
Наистина ще повърна! Ако знаете за какво си говорим с Любо, когато се виждаме, наистина няма да повярвате. С Любо си говорим за религия и тълкуваме Библията. Освен това се смеем здраво - извън тези теми, разбира се. Той е изключително образован по теология и има прекрасни размишления по тази тема. Неговото чувство за хумор е другата причина да се виждаме, освен това е изключителен домакин. Неотдавна вечеряхме у тях, имаше и други гости. Масата беше невероятна, дори присъствах, когато доставиха храната.
Още едно име - на Ники Китаеца. Какво беше това - пиар акция или истинска връзка?
Не е било нито едно от двете. Просто си бяхме удобни за точно този отрязък от време. Аз виждах някакъв потенциал в него, опитах се да го развия, но спряхме твърде внезапно и твърде рязко и - така да се каже - дерайлирахме, преди да сме потеглили.
Той твърди, че е било само пиар. Ти какво ще кажеш?
Аз пък нищо не твърдя, има достатъчно свидетели на това, което е било. Самото усилие, с което той отричаше всичко, когато се разделихме, разказва повече, отколкото всичко останало.
Съжаляваш ли, че си бил обвързан по някакъв начин с него?
О, не, в никакъв случай. Той е добро момче.
Като че ли връзките ти са много краткотрайни. Каква е причината?
Моят бизнес е напрегнат. Любовта изисква време, толерантност, изчакване. Това са неща, с които не разполагам напълно и не мога да завися от разглезени партньори. Освен това връзката се прави от двама. Тогава ще попитам - къде е другият? Защо и той не положи същите старания, каквито и аз.
Кой те е направил истински щастлив?
В духовен план - Миро.
А имаш ли връзка сега, влюбен ли си?
Не!
Какво те очаква в следващите 50 години?
Надявам се, само добри неща. Иска ми се да имам собствено токшоу. Мислил съм да бъда в политиката. Искам да обикалям света, да прославям България, да се чува за нея като за едно прекрасно място. Може би пък останалите 50 години ще изкарам с жена до себе си.
Антон Стефанов
