Шести ден продължават разговорите, целящи споразумение за забрана на вноса на руски петрол в целия ЕС. Унгария, Словакия, Чехия и България се противопоставят и настояват за специални отстъпки, за да задоволят вътрешните си нужди, съобщи Euronews. Основната точка на спор остава амбициозният график, предвиден от Европейската комисия : поетапно спиране на целия руски суров петрол за шест месеца и всички рафинирани петролни продукти до края на годината. Поради твърдата си зависимост от руския петрол, четирите страни твърдят, че не могат да преминат към други доставчици за толкова кратък период от време, без да застрашат националните си икономики. „Все още няма предложение, което бихме могли да приемем, а позицията на Унгария остана непроменена“, каза унгарският държавен секретар Золтан Ковач. Премиерът на страната Виктор Орбан преди това сравни предложението на Брюксел с икономическа "атомна бомба" , тъй като то игнорира "ситуацията" на Унгария.
Според първоначалния компромис, постигнат миналата седмица, на Унгария и Словакия щеше да бъде позволено да завършат постепенния отказ до края на 2024 г., две години по-късно от това, което Брюксел предложи. Чешката република също може да се възползва от преференцията до юни 2024 г., докато чака да бъде свързана с Трансалпийския газопровод, който днес свързва Италия, Австрия и Германия. Сега България настоява за подобно разрешение в замяна на зелената си светлина. „Нашата позиция е много ясна. Ако има дерогация за някои от страните, искаме и ние да получим дерогация“, заяви българският вицепремиер Асен Василев пред национална телевизия. „Ако не, ние няма да подкрепим санкциите. Но не очаквам да стигнем до това, въз основа на разговорите в момента“. За разлика от Унгария, Словакия и Чехия, които нямат излаз на море и получават петролните си доставки директно от нефтопровода „Дружба“, България има достъп до Черно море, което отваря по-лесен маршрут за алтернативни доставчици на суров петрол, за да запълнят останалата празнина от Русия, коментира Euronews и посочва, че не е ясно колко дълго ще бъде на практика исканото от България освобождаване. Преговорите между посланиците на ЕС започнаха в сряда, след като председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен разкри мярката пред Европейския парламент и се те продължиха през цялата седмица, докато официалните лица се опитваха да прецизират предложението и да спечелят скептичните страни. Санкциите на ЕС изискват единодушното одобрение на всички 27 държави-членки. „Трябва да финализираме този пакет възможно най-скоро“, е казал пред медията дипломатически източник, пожелал анонимност, отбелязвайки, че дискусията сега е фокусирана върху „солидарните“ решения за онези страни, които са най-засегнати от ембаргото. Представител на страна с твърда линия по въпроса е коментирал, че изключенията не са „добра идея“, представляват „заплаха за правилата на конкуренцията“ и трябва да бъдат придружени от допълнителни данъци и забрана за продажба на руски петрол на други страни. Ембаргото върху руския петрол се счита за най-радикалната и последователна стъпка, предприета от ЕС в отговор на войната в Украйна. От началото на конфликта на 24 февруари 27-те държави-членки са похарчили около 24 милиарда евро за руски петрол, според инструмент за проследяване, създаден от Центъра за изследвания на енергията и чист въздух (CREA).
