Американските имиграционни служби са арестували, депортирали и започнали процедури срещу повече имигранти през изминалата фискална година, отколкото през 2017-а. Това важи и за българите. Данните са от годишния доклад на Immigation and Customs Enforcement (ICE), който беше публикуван от федералната агенция през тази седмица. Според цифрите през 2018 г. от САЩ в България са депортирани 34 души, което е с 31 процента повече от 2017-а. Този скок е почти два пъти повече от средния за ICE. Общо 256,086 имигранти без статут са били депортирани през изминалата година, което е ръст от 13 на сто спрямо 2017 г. Според статистиката на ICE 57% са били осъдени престъпници. От тях близо 6 хиляди са били членове на гангстерски банди или квалифицирани като такива, или терористи – ръст от 9% спрямо 2017 г. Имиграционните агенти са направили повече арести през отминалата година – 158,581 души, от които 66% са били с присъди, 21% с обвинения и 3% с предишна заповед за депортация. Арестите са скочили с 11 на сто спрямо 2017 г. Администрацията на Тръмп преустанови практиката от времето на Обама да се арестуват и депортират само хора с тежки престъпления. “Докато службата прави опит да арестува хора, които заплашват обществената сигурност, не е нужно криминално действие или присъда, за да се действа срещу определен индивид. Няма категория имигранти, които са защитени от действията на имиграционните власти”, си казва в доклада на ICE. Федералните имиграционни агенции ще започнат да прилагат строго законите на страната – “без ако, но или обаче”, обяви през януари 2017 г. говорителят на Белия дом Шон Спайсър буквално часове след като Доналд Тръмп встъпи в длъжност и преди да подпише първите си антиимиграционни укази. Имиграционната служба, която отговаря за района на Чикаго, където живеят най-много българи, е извършила 9,241 ареста и 6,104 депортации през 2018 г. През септември, малко преди да бъде уволнен от Тръмп, министърът на правосъдието и главен прокурор Джеф Сешънс обяви нови ограничения в правомощията на имиграционните съдии, според които те няма да могат да прекратяват или отменят депортации, както до момента. Прекратяването на дело за депортация не предоставя правен статут на имигрант, но му дава време да преследва други начини да остане в страната законно. Тенденцията за драстично увеличение на арести и депортации вероятно ще продължи и през 2019 г. От 11 септември влезе нова политика, която дава право на USCIS да издава т.нар. Notice to Appear, след което обикновено следва депортация. Те вече няма да искат допълнителни доказателства (RFE) или да изпращат notice of intent to deny (NOID), когато една петиция за виза няма всички доказателства или не отговаря напълно на условията. Преди това пък служителите на службата да изпращат Notice to Appear на имигрантите. Промяната ще засегне много хора на студентски и работни визи. Досега имигранти с отказан или изтекъл статут, като например след работна виза H1-B или след студентска виза F-1, можеха доброволно да напуснат страната и да поискат нов статут, за да останат в САЩ. Според новата практика обаче USCIS може да им издаде Notice to Appear в момента на отказа за нов статут или веднага след изтичането на стария. Така например студент на виза F-1 може да се окаже с депортационно писмо дни след изтичане на семестъра му. Notice to Аppear задължава имигранта да се яви пред имиграционен съдия. Ако това не се случи, му се издава писмо за депортация, след което следва забрана за влизане в страната. От друга страна, ако имигрантът остане в страната да оспорва статута си, което може да отнеме години, той става “нелегално пребиваващ” през това време. Например, ако един служител иска да удължи Н-1В визата си със сегашните 9-12 месеца, които се чака за решение, дори и той да подаде молбата си 6 месеца преди да му изтече статутът, пак ще има 3 до 6 месеца, в които по новата политика ще е без статут и без право на работа. А ако му бъде отказано удължаване на статута, той ще е натрупал незаконно пребиваване в страната, а след това ще е и обект на 3- или 10-годишна забрана за връщане в САЩ в зависимост от това колко дълго е “незаконното му пребиваване”, преди да се издаде заповедта за депортация.