Учебниците, написани от ръководителя на руската делегация, която преговаряше с Украйна в Истанбул миналата седмица, възхваляват конфликтите от 20-ти и 21-ви век, като омаловажават милионите жертви.
Който контролира миналото, контролира и настоящето; а президентът Владимир Путин е поверил пренаписването на руската история на така наречения историк, който е измислил своята работа, пише El Pais.
Владимир Медински, бивш министър на културата от 2012 до 2020 г. и главен руски преговарящ в преговорите с Киев, цитира в Истанбул няколко апокрифни фрази от Наполеон и Бисмарк, за да оправдае войната срещу Украйна. Това не е първото му изобретение. Никой така и не намери петте монографии, които той уж е написал, преди да стане министър, а университетът почти го лиши от научна степен през 2017 г., след като откри десетки нередности в дисертацията му, в която той се опираше на крайно десния писател Олег Платонов, разпространител на антисемитски конспиративни теории като Ционските протоколи фалшификат, създаден от царската полиция.
Прочети още
„Оценката на експертите може да бъде положителна или отрицателна в зависимост от това дали те следват националните интереси на Русия“, казва в дисертацията си Медински, човекът, на когото Путин е поръчал да напише новите учебници по история за училищата, пише dnes.bg.
Путинизмът твърди, че Великата отечествена война, съветският фронт във Втората световна война, не е приключила през 1945 г. и продължава и днес срещу Украйна. На Манежния площад пред Кремъл гигантски плакати в Деня на победата показваха съветски войник в разгара на битката. Надписът гласеше: „Победата ще бъде с нас“. В бъдещето, а не в миналото.
Великата отечествена война заема една трета от учебниците по история на Медински за 15- и 16-годишните класове, но сталинските репресии и милионите им жертви са обобщени едва на осем от 945-те страници. И от това кратко споменаване половината е посветена на реабилитацията на репресиите, с поразителното финално заключение:
„Това необмислено решение помилването допринесе за разрастването на национализма в балтийските страни и Западна Украйна“.
Книгите оправдават всички руски войни. „Границата беше само на 32 км от Ленинград“, подчертават те, за да обяснят нахлуването във Финландия през 1940 г. Съветската офанзива срещу Чехословакия през 1968 г. е била необходима, защото демократичните реформи в Прага „провокираха вътрешна криза, активно насърчавана от Запада“, е друг претекст.
По същия начин гладът, който убива „между пет и седем милиона души“ в Украйна и руския юг между 1932 и 1933 г., е оправдан само в два параграфа като „грешка в колективизацията“ на стопанствата. Той не споменава и за екзекуциите и арестите в ПОУМ по заповед на Сталин по време на гражданската война.
След разпадането на СССР училищата са свободни да избират своите учебници по история, но миналата година Кремъл наложи единна официална линия.
„Имаше добри и лоши варианти за училищата. Сега съвременните учебници повтарят съветската реторика и обвинения“, казва пред този вестник Алексей Макаров, член на изследователския център „Мемориал“ в офиса на бившата съветска неправителствена организация по история, която е ликвидирана от Кремъл малко преди войната „Правителството подготвя обществото да свикне с вечната конфронтация, защото винаги ще има някой, който иска да ни унищожи“, допълва той.
Последните учебници по история на Медински завършват с глава за „специалната военна операция“, която поема цялата официална реторика за уж „нацистка“ Украйна. Тя пропуска да спомене, че през 2013 г., много месеци преди протестите на Майдана, Путин разположи армията си на украинската граница и блокира транспортирането на стоки към флиртуващата с Европейския съюз страна, наред с други принудителни мерки.
„В книгите се споменава, че е имало репресии, някои грешки, но ние спечелихме войната срещу нацизма. Това е най-важното нещо. Това, както и фактът, че победихме сами, без нашите заклети приятели - руската представа за западните страни като за врагове“, добавя Макаров.
Кремъл обвинява Европа, че е забравила нацизма, но в училищните си учебници по история тя отделя едва няколко параграфа за репресиите срещу нацистите.
Изложбата започва през 1941 г., а не през 1939 г., когато Москва и Берлин си поделят балтийските държави и Финландия с пакта Рибентроп-Молотов. През 2022 г. Кремъл издава закон, според който е незаконно да се правят сравнения между нацистка Германия и Сталиновия СССР. Парадоксално е, че съветското правителство признава тайните клаузи на това споразумение през 1989 г., а самият Путин го осъжда през 2009 г.
„Поляците, балтийците и украинците забравиха за Великата отечествена война“, казва посетителката на изложбата Диана, на 44 години. Нейната приятелка Елена, на 52 г., добавя: „Израснахме с едни и същи карикатури и филми. Израснали сме в една и съща страна. И двете жени повтарят, че всички войни „са лоши“, но в същото време оправдават нахлуването в Украйна. „Без специалната военна операция какво щеше да се случи с тези хора, щяха ли да се превърнат в нацистка Германия“, пита Диана.
В страната почти не се водят идеологически дебати, руснаците често не желаят да обсъждат политиката и твърдят, че стоят настрана от новините, дори и да се определят като патриоти. Въпреки това кликата на Путин безуспешно се опитва да формулира официална идеология на режима през последните 25 години.
„Путин отлично разбира настроенията на населението“, казва руският академик Владислав Иноземцев от другата страна на телефона. „Путин е много умен. Ако той беше започнал войната срещу Украйна преди 15 години, режимът щеше да падне. Той прави всичко много бавно. Хитлер спира опозицията след четири седмици. Путин продължава да разпространява терор и да отменя закони 25 години по-късно, но той запазва изборите, променя конституцията, за да бъде преизбран. Той казва: вижте, народът ме избра, ние не сме фашистка държава, ние сме нормална демократична страна.
Гъвкавостта на официалния дискурс беше отразена от самия Путин преди две седмици.
„Национализмът е първата стъпка към нацизма, защото се основава не само на любов към собствения етнос, но и на омраза към другите“, каза той. Преди единадесет години, през 2014 г., след анексирането на Крим и подпалването на Източна Украйна, Путин заяви: „Най-големият националист в Русия съм аз“.
